Повече от месец след предсрочните парламентарни избори на 27 октомври парламентът продължава да е парализиран заради невъзможността да се намери мнозинство, което да избере председател. Първото пленарно заседание тече вече над 500 часа. Като основна причина за блокажа политическите сили посочват факта, че след шестата поправка на Конституцията председателят на парламента може да бъде посочен за служебен премиер. По този повод от "Синя България" призоваха президента Румен Радев да гарантира, че няма да посочи за бъдещ служебен премиер избрания за председател на 51-ото Народно събрание, независимо кой е той. Така заявка от страна на държавния глава засега няма.
Хронология на блокажа:
- Държавният глава Румен Радев свика политическите сили на първо заседание на 11 ноември - две седмици след предсрочните парламентарни избори на 27 октомври. ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" издигнаха кандидати за парламентарен председател, но нито един от тях не събра необходимото мнозинство.
- Вторият опит за избор на председател бе направен на 13 ноември. Преди заседанието ГЕРБ проведе разговори с БСП и "Има такъв народ", но те не доведоха до промяна в позициите им. До балотаж стигнаха кандидатите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" Рая Назарян и Андрей Цеков.
- На 14 ноември Конституционният съд образува делата по искане на различни политически формации за касиране на изборите.
- При третото гласуване на 15 ноември "Има такъв народ" смени номинацията си и вместо Николета Кузманова издигна най-възрастния депутат Силви Кирилов за председател на парламента. До балотаж обаче стигнаха отново Рая Назарян и Андрей Цеков.
- На 18 ноември "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви, че оттегля кандидатурата на Андрей Цеков - "Продължаваме промяната" заяви подкрепа за Силви Кирилов, а "Демократична България" постави условие - ГЕРБ да оттегли номинацията на Назарян.
- Четвъртото гласуване (на 20 ноември) доведе до балотаж Рая Назарян и Силви Кирилов, но гласовете и на двамата не достигнаха за превръщането на избора в успешен.
- Въпреки инициираната от БСП среща с "Има такъв народ" в опит за намиране на изход от блокажа петата процедура по избор на председател на 22 ноември протече и завърши по същия начин както предишната - с провал.
- На 25 ноември ГЕРБ предложи съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов да оглави парламента, ако Бойко Борисов стане премиер. На следващия ден Борисов обяви, че се отказва да е премиер и връща кандидатурата на Рая Назарян.
- На 27 ноември депутатите направиха шести опит да изберат председател, но и той завърши с неуспех. По време на балотажа "Демократична България" не участва в гласуването, за да свали кворума, но въпреки това Силви Кирилов пак не беше избран, тъй като получи само 100 гласа "за" при необходими поне 111.
- Седмият опит доближи Силви Кирилов съвсем до победата, но три гласа не му стигнаха, за да бъде избран.
- На осмия път от ГЕРБ оттеглиха кандидатурата на Рая Назарян и вместо това подкрепиха тази на доц. Наталия Киселова. Въпреки това нито тя, нито Кирилов (двамата, които стигнаха до балотаж, - б.а.) успяха да съберат нужните гласове за победа.
|
