Изборът за председател на парламента беше труден, мнозинството за кабинет изглежда невъзможно
"Пот и сълзи - няма да бъде лесно, усилията трябва да си струват, защото българските граждани искат държава, която мисли за тях" - това бяха първите думи на Наталия Киселова като председател на 51-ото Народно събрание. Усилията да бъде избран "пръв сред равни" и мъчително формираното мнозинство зад него обаче не се очертава да се отплатят с формирането на редовен кабинет. А че предстоят "пот и сълзи" е повече от ясно: още преди края на първото заседание част от парламентарните групи заговориха за работа в събота и неделя и за отмяна на депутатската ваканция, а Киселова вече обяви и първо извънредно заседание - във вторник (10 декември).
Задачите пред парламента засега са ясни: първо правилник, после комисии, а след тях - държавният бюджет за 2025 г., промени в Изборния кодекс и поправки в Закона за съдебната власт. Има обаче едно условие - мнозинство от поне половината народни представители. Към момента то никак не е сигурно, защото от поведението на политическите сили досега е трудно да се прогнозира дали и как депутатите, застанали зад Киселова, ще успеят да намерят общо сечение и вбъдеще. "Дневник" обобщава безпрецедентно дългия път към избора на председател и сценариите за излъчване на редовна власт.
Наталия Киселова: Има надежда държавата да се върне в нормалното русло на управление
Един много дълъг и труден избор
На 10 ноември, ден преди първото заседание на 51-ото Народно събрание, Националният съвет на БСП номинира доц. Наталия Киселова (кандидат от гражданската квота, стигнал до парламента с разместване с преференции -б.а.) за председател на Народното събрание. За поста е обсъждан и Петър Кънев, но той не събира нужната подкрепа. Без никакви изненади Киселова е единственият кандидат, който левицата официално номинира, тъй като това е мандатът, даден от пленума. Това обаче не означава, че социалистите не са сондирали и за подкрепа за друг техен кандидат - Петър Кънев, нито че не са обсъждали възможна подкрепа за чужди кандидати, като например най-възрастния депутат Силви Кирилов (ИТН).
След 26 дни, 91 гласувания и първо заседание, продължило рекордните 602 часа и 47 минути, 51-ото Народно събрание най-сетне заработи с избора на председател, а парламентарните групи бяха формирани, с което може да се даде ход на консултациите и връчването на проучвателни мандати за съставяне на правителство. Дългият път беше изпълнен с обрати, като първоначалните претенденти за поста отпаднаха, появиха се нови, а междувременно неразбирателствата между политическите сили се превърнаха във вътрешнопартийни конфликти и дори доведоха до искането на депутатски оставки (на Даниел Лорер и Явор Божанков).
(Не)очакваните кандидати
При първия тур кандидатите за председател на парламента бяха по-скоро очаквани. Изключение бе Андрей Цеков, чието издигане по информация на "Дневник" е предизвикало напрежение вътре в коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), но в крайна сметка с гласуване в групата (където "Продължаваме промяната" има мнозинство - б.а.) кандидатурата му е наложена.
В първия рунд състезателите бяха още Рая Назарян от ГЕРБ, Петър Петров от "Възраждане", Наталия Киселова от БСП и Николета Кузманова от "Има такъв народ".
На 15 ноември, преди третия опит за избор, "Има такъв народ" обяви, че прави крачка назад и оттегля кандидатурата на Кузманова и призовава за обединение около най-възрастния депутат и председателстващ първото заседание - съпартиеца им Силви Кирилов. На 18 ноември подобен ход предприе и "Продължаваме промяната - Демократична България", като оттегли номинацията на Андрей Цеков. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев обявява подкрепа за Кирилов, но "Демократична България" постави условие - крачка назад от всички формации, за да не се допусне влизане в мнозинство с "Възраждане". На 23 ноември лидерът на ГЕРБ предложи на втората политическа сила оферта: Бойко Борисов - премиер и Атанас Атанасов - председател на Народното събрание. Последва отказ с думите, че обединението не участва в търговия с постове. Неофициално се коментираше възможността в надпреварата да влезе и социалистът Петър Кънев, но кандидатурата му е преценена като проблематична и така и не беше официално издигната.
На 30 ноември ДСБ обяви, че иска да има свой претендент за поста, а на 4 декември лидерът ѝ Атанас Атанасов официално беше номиниран от ПП-ДБ за позицията. Въпреки серията от неофициални разговори подкрепа не е събрана. По информация на "Дневник" от различни парламентарни групи една от пречките за набавянето ѝ били коалиционните партньори от "Продължаваме промяната", които се пазели от взаимодействия с ГЕРБ.
Хронология на избора
|
Най-интензивни в преговори бяха последните три дни, когато парламентарните групи разиграваха различни комбинации:
Ще има ли мнозинство за кабинет
Неофициални и официални разговори на "Дневник" с представители на различни парламентарни групи показват, че в този парламент трудно би се събрало управленско мнозинство и усилията са насочени по-скоро към заемането на добри позиции в очертаващия се нов служебен кабинет, който се очаква да управлява страната до следващите предсрочни парламентарни избори напролет.
- След като преди малко повече от седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че не иска да е премиер и ще върне първия мандат за сформиране на правителство неизпълнен, днес ГЕРБ се върна към първоначалното си предложение за управленско мнозинство с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Росен Желязков допусна възможност кабинетът да е експертен и технически. От думите му не се разбра обаче дали първата политическа сила въобще ще инициира някакви преговори. По неофициална информация на "Дневник" във формацията на Борисов се е обсъждала възможността за отмяна на партийното решение за забрана за влизане в коалиция с БСП;
- Партия МЕЧ поиска нови избори;
- От АПС нееднократно досега и публично са заявявали, че биха участвали в преговори за редовна власт;
- В БСП официално заемат позицията, че трябва да се формира "преходен експертен кабинет". Неофициално обаче прогнозират, че до това едва ли ще се стигне, тъй като задаващите се вътрешни избори за лидер на партията правят трудно решението за влизане в управленско мнозинство;
- Тезата на ИТН е, че парламентът е на Пеевски, но партията не изключва, поне официално, възможност за преговори за кабинет.
- "Възраждане" без изненада винаги е готова за избори, като днес прогнозира "нова сглобка с четвърто колело - БСП".
- Делян Пеевски от няколко седмици зове за избори, а днес обяви, че ще попречи на опитите да се формира кабинет;
- Неофициални разговори на "Дневник" с ПП-ДБ показват, че коалицията няма единна стратегия по въпроса. От "Продължаваме промяната" са на мнение, че трябва да се върви към нови избори, докато от "Демократична България" заемат тезата, че този парламент може да се окаже последният, в който има мнозинство за приемане на ключовите законодателни мерки.
| "Всички искат избори, но единици го признават публично", казва депутат, пожелал анонимност, след избора на доц. Наталия Киселова. Запитан дали все пак не е възможно мнозинството зад избора на председател на 51-ото Народно събрание да се превърне в управляващо, той е отговори, че това е по-скоро в сферата на фантазиите. |
Пред "Дневник" негов колега изчисли вероятността да има редовен кабинет като 10% срещу 90% в полза на девети предсрочни парламентарни избори напролет.
По неофициална информация сега основната задача пред парламентарните групи ще бъде дали и как могат да се позиционират в бъдещо служебно правителство. Наталия Киселова вече е сред кандидатите за министър-председател според последните промени в Конституцията. Кандидатурата ѝ е смятана от наблюдатели като приемлива за президента Румен Радев, чийто съветник беше тя. Междувременно депутати прогнозират, че предстоящите решения в парламента ще бъдат взимани от ситуационни мнозинства, като всяка група ще търси възможност с гласуването на бюджета и законите, които ще бъдат обсъждани, да трупа дивиденти пред избирателите си или да си осигурява възможности за представяне на следващи избори.
