Сметната палата, която към момента се оглавява от Горица Грънчарова-Кожарева, ще сезира международната професионална общност за "заплаха за независимостта" ѝ, съобщиха в прессъобщение от одитния орган. От съобщението се разбира, че заплахата идва от стар законопроект на "Продължаваме промяната - Демократична България" за промени в Закона за Сметната палата, в който се създава възможност парламентът да може да открива процедура за избор на членове и зам.-председатели на органа.

Коалицията за първи път внесе законопроекта си в 50-ото Народно събрание на 5 август, като целта бе не председателят на Сметната палата - Димитър Главчев, който към момента оглавява втори служебен кабинет, а Народното събрание да може да започва процедурата за избор на членове и зам.-председатели на Сметната палата. Именно председателят и зам.-председателите са сред лицата, които може да бъдат посочвани за поста на служебен премиер след промените в конституцията от декември 2022 г.

В съобщението на Сметната палата като аргумент за запазване на действащата уредба е посочено, че органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и др. също предлагат състава на съответните ръководни органи пред Народното събрание.

В съобщението се разбира, че "заплахата" за Сметната палата идва от внесен на 10 декември законопроект за промени в Закона за Сметната палата, който нарушавал фундаменталните принципи за независимост на върховните одитни институции. Въпросните промени всъщност бяха предложени за първи път още на 5 август тази година, в ситуация, в която се търсеше нов служебен премиер, а кандидати нямаше:

Още на следващия ден, 6 август, Сметната палата под ръководството на Горица Грънчарова изпрати същото писмо, като и от днешното съобщение се разбира, че председателят на Европейската сметна палата Тони Мъри не е потвърдил, че има риск за независимостта на българския одитен орган.

В съобщението се твърди, че посещение от международни структури не е извършено "с надеждата, че законопроектът за изменение на Закона за Сметната палата, останал неприет от 50-то Народно събрание, е изолиран опит за използване на Сметната палата за политически цели и че държавническият подход за утвърждаване на независимия външен одит в публичния сектор все пак ще вземе връх над тяснопартийните интереси".

Законопроектът би дал възможност на Народното събрание да започне веднага процедура и в кратки срокове да избере други титуляри на местата на настоящите заместници на Димитър Главчев Горица Грънчарова-Кожарева (ДПС), която в момента е и.ф. председател, и Тошко Тодоров (ГЕРБ), които са и сред възможните варианти за служебен премиер. И двамата са с изтекли мандати от 2022 г.

През лятото, в хода на поредните консултации за избор на служебен премиер, Тодоров отказа да заеме поста, за който в крайна сметка бе посочена Грънчарова. На 19 август тя предложи проектоправителство, в състава на което отново бе посочен Калин Стоянов - тогава сочен от редица политици за близък до Делян Пеевски, а днес депутат от формацията му "ДПС - Ново начало". Заради номинацията на Стоянов президентът Румен Радев отказа да подпише указ и Грънчарова така и не оглави служебно правителство, а единственият възможен премиер се оказа Димитър Главчев.

Един от вносителите на законопроекта в новия парламент - Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България" каза пред "Дневник", че реалната цел на изпратеното съобщение от Сметната палата е да бъде бойкотирано попълването на т.нар. "домова книга". (Изразът стана популярен след изказване на президента Румен Радев, който така нарече списъка от лица, заемащи висши държавни длъжности, които могат да бъдат посочвани за служебен премиер - бел. авт.)

Депутатът твърди, че без законовите промени нови зам.-председатели не могат да бъдат избрани, тъй като Главчев е премиер, а Горица Грънчарова изпълнява функциите му, но няма такива правомощия.

Неофициални разговори на "Дневник" с депутати показват, че промените в Закона за Сметната палата до момента не са обсъждани по същество. Въпреки това обаче редица формации, сред които "Продължаваме промяната - Демократична България", БСП, "Има такъв народ", МЕЧ, АПС и "Възраждане", са декларирали намерение да бъде разширен кръгът от лица, които биха могли да заемат поста на служебен премиер.

В настоящата ситуация обаче - във фрагментиран парламент и без ясно мнозинство и редовен кабинет, трудно парламентарните групи биха могли да стигнат до консенсус за избор на двама зам.-председатели. Причината отново е в това, че постът би могъл да се превърне в трамплин към изпълнителната власт.