Следващата година обаче може да поднесе и изненади с формирането на редовен кабинет и приемане на поправките в Закона за съдебната власт, с които изборът на Борислав Сарафов да бъде спрян. Драматичните раздели и полуразпади от 2024 и ефектите от тях ще бележат и 2025 г. Ако отминалата политическа година може да бъде представена във филмов жанр - тя е драма, която на избирателите в края на годината обаче започна да прилича повече на комедия, към която имат все по-слаб интерес.

Януари и февруари наистина започнаха като романтична комедия с очакван изход - партньорите във властта си разменяха удари под кръста, но все пак запазиха единство, а в ДПС бе реализиран предизвестения избор на Джевдет Чакъров и Делян Пеевски за председатели. Пролетта беше драматична и дойдоха първите раздели - първо в кабинета, а по-късно и с решението на "Зелено движение" да напусне "Продължаваме промяната - Демократична България". Лятото беше като фантастика с неочакваното разцепление на ДПС. Разпадна се и парламентарната група на "Величие". Есента пък беше като криминале, в който изборите се решаваха с контрол на гласове, а съдбата на формациите - в съда. Зимата прилича на семейна драма, в която всички се дебнат и всяка стъпка накриво може да се окаже причина за поредната раздяла.

В месеца на влюбените (ако използваме клишето) дойде първата политическа раздяла и то във "Възраждане", от която не се очакваха подобни изненади. На 9 февруари лидерът на проруската националистическа формация Костадин Костадинов обяви, че изключва Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев. Той мотивира решението си да се раздели с тримата депутати с това, че те са номинирали общински съветници, влезли в уговорки за разпределение на комисиите в Столичния общински съвет (СОС). Ден по-рано групата на "Възраждане" в СОС пък изключи Красимир Гълъбов, Венци Стойчев, Васил Драганов и Севделина Петрова. Изключените депутати и общински съветници останаха независими.

Изключените от партията народни представители обявиха намерение за собствена формация, като в края на ноември заедно с икономиста Кузман Илиев и бившия съветник на президента Румен Радев Александър Маринов създадоха "България може".

Политическата 2024 г. започна с въпроса дали ще има ротация, като още от първите дни на януари ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" си разменяха ултиматуми - като правителството да бъде избрано с мандата на ГЕРБ и Николай Денков да е министър на външните работи, а не на образованието. Въпреки това партньорите във властта запазиха единство и в средата на януари заедно избраха Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии.

Натрупаното напрежение доведе до обявената като изненадваща от ГЕРБ оставка на правителството на Николай Денков в началото на март, като последвалите преговори за ротация завършиха с неуспех и представянето на несъгласуван с партньорите състав на Министерски съвет от Мария Габриел. На 20 март имаше опит за затопляне на отношенията между Денков и Габриел с призив за подновяване на преговорите, но вместо това заседанието на правителството в оставка започна с празния стол на вицепремиера Габриел.

Преговори нямаше, тъй като още в същия ден съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев обяви, че "не може да има правителство с първия мандат на ГЕРБ и Габриел за премиер", която определи като "най-новото красиво лице на мафията". Очаквано дойде и разводът и се стигна отново до служебен кабинет, който бе първи, избиран по правилата на поправките в конституцията. На 12 април Габриел и Денков предадоха властта на първото правителство на Димитър Главчев и се разделиха с прегръдка.

На 15 април най-малката партия в "Демократична България" "Зелено движение" реши, че предпочита да се яви сама на предстоящите избори през юни, вместо да участва в коалиция с "Продължаваме промяната - Демократична България" и напусна обединението. Решението дойде с аргумента, че обединението е "недостатъчно ефективно за защитата на демократичните принципи и отстояването на ключови за България реформи", както и че в коалицията политиките на "Зелено движение" се обезсмислят и цари "авторитарен, популистки режим" на взимане на решения.

Излизането от коалицията бе предшествано от напускането на знакови за партията лица като Илина Мутафчиева и предизвика оставката на бившия съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. Той обяви, че на предстоящите тогава европейски и парламентарни избори ще подкрепя обединението, но въпреки това не бе негов кандидат. Няколко месеца по-рано Панев учреди неполитическия клуб "Ускорение" с цел за "повече оптимизъм в развитието на страната и амбиция за визионерско предприемачество".

След предсрочните парламентарни избори на 9 юни две бяха изненадите - превръщането на ДПС във втора политическа сила с 47 депутати и влизането на "Величие" в парламента.

И ако двете партии постигнаха успех, то той се оказа нетраен, като за "Величие" финалът дойде по-скоро от очакваното - парламентарната група се разпадна само 17 дни след формирането ѝ.

На 5 юли Красимира Катинчарова, Юлиана Матеева, Павлин Петров, Ирена Негинова, Лариса Савова и Росица Калинова (сочени за близки до идеолога на партията Ивелин Михайлов) обявиха, че напускат парламентарната група и станаха независими. Решението им доведе и до разпадането на парламентарната група, тъй като според правилника в групите трябва да има най-малко 10 души.

Разпадът бе предшестван от размяна на обвинения между доскорошните партньори Ивелин Михайлов и Николай Марков - Михайлов видя колаборация с ГЕРБ и ДПС заради решението на Марков да подкрепи Анна Александрова (ГЕРБ) за временната комисия за изработка на парламентарен правилник. Марков пък обвини идеолога на "Исторически парк" за оказван натиск и изнудване заради инвестирани средства в понци схемата зад атракциона.

После по инициатива на бившите депутати от "Величие" Виктория Василева, Дарин Георгиев и Николай Марков бе създадена временна комисия за "Исторически парк", която завърши работата си с доклад, с който сезира прокуратурата, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност". Междувременно Ивелин Михайлов обяви работата на комисията като атака срещу проекта му и обяви, че с "Исторически парк" е свършено.

На парламентарните избори на 27 октомври "Величие" постигна резултат от 3,999%, като точно 20 гласа не достигнаха на формацията да влезе в парламента. Тя успя да събере подписи с иск за касиране на вота, а журналистически разкрития показаха неотчетени поне 28 гласа за партията, като се очаква Конституционният съд да се произнесе през януари 2025г.

Политическата раздяла, събитие, процес на годината обаче дойде с разрива между Ахмед Доган и Делян Пеевски и последвалото разцепление в ДПС. Разривът между двамата стана видим на 3 юли, когато в парламента предстоеше да се гласува проектокабинетът на Росен Желязков, но корените на напрежението между двамата могат да се проследят назад до ноември 2023 г. с изненадващо подадената оставка на Мустафа Карадайъ. За по-голямата част от събитията в този времеви отрязък се разбра едва след разрива "между баща и син", както депутати от движението описваха връзката между Доган и Пеевски.

В края на годината резултата от войната между двамата изглежда в полза на Пеевски. Той успя да изпълни целта си да стане председател на ДПС - първо през февруари, когато все пак му се наложи да поделя лидерското място с Джевдет Чакъров, и окончателно на 22 декември, когато еднолично овладя партията и детронира Ахмед Доган с промени в устава, премахвайки статута му на почетен председател.

Междувременно Пеевски успя да вземе партийната субсидия на движението, нова централа в центъра на София (макар и със скоростното гонене на три държавни институции - б.а.), като в момента остава само съдът да реши дали санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция политик ще успее окончателно да завземе и марката на ДПС. Тези успехи на политика, който непрекъснато повтаря, а превърна и в мото на "ДПС - Ново начало", че "най-хубавото предстои" бяха и поредна илюстрация за позициите му в редица институции, които решават в негова полза.

Останалите лоялни на Ахмед Доган, които наричат себе си представители на "автентичното ДПС", мислят за създаването на нов политически проект и издействаха поставянето на ДПС на Пеевски и в европейски санитарен кордон, като на 22 декември АЛДЕ, Либералният интернационал, "Обнови Европа" и Либералната мрежа за Югоизточна Европа LIBSEEN обявиха, че започват процедури по изключването на ДПС. Като мотив бе изтъкнато асоциирането на политическите организации със санкционирания за корупция политик (санкциите по глобалния закон за корупция "Магнитски" бяха наложени през лятото на 2021 г. и подобна позиция досега нямаше - б.а.)

На 11 юли Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на БСП заради "катастрофалните резултати" на изборите. Очакването бе, че това няма да доведе до нищо и за временно ръководство на партията ще бъдат избрани близките до нея, а след това тя ще се върне начело на левицата. Изненадващо обаче дотогавашният ѝ най-близък кръг - Кристиан Вигенин, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Владимир Москов, се обърнаха срещу нея и Зафиров бе определен за временен председател, а Гуцанов - за водач на парламентарната група. Тези събития Корнелия Нинова определи като "дворцов преврат".

По-късно на първото заседание на парламентарната група от редиците ѝ беше изключен Калоян Методиев, който влезе в листите по лично настояване на Корнелия Нинова. Именно номинацията на Методиев и поставянето му на челно място в листата на левицата в столичния 24-ти избирателен район предизвика публични брожения срещу Нинова, която не осигури избираеми места за редица други знакови социалисти.

На 1 септември Националният съвет на БСП изключи Корнелия Нинова и приближените до нея Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев. Формалната причина бе нежеланието на бившия лидер да упълномощи Атанас Зафиров да представлява партията пред Централната избирателна комисия (ЦИК). На 9 септември, на фона на юридическия спор за партията, приближени на Нинова подадоха документите за регистрация на БСП за вота. В същия ден Върховния касационен съд се произнесе и окончателно заличи Нинова като председател.

Последва размяна на обвинения между старите другари, като новото ръководство на левицата обвиняваше Нинова за срива в резултатите на партията, а тя тях - за зависимост от Пеевски и купуване на гласове.

В началото на септември "Продължаваме промяната" реши да се раздели и с партия "Волт". Така в рамките на само няколко месеца формацията на Кирил Петков и Асен Василев се освободи мандатоносителите, с които за първи път се яви на избори през есента на 2021 г. - СЕК и "Волт".

На 4 септември "Продължаваме промяната" съобщи с позиция до медиите, че прекратява партньорството на партията с "Волт" заради "различия в подходите". Междувременно Настимир Ананиев обвини "Да, България" за излизането на формацията от коалицията. Източници на "Дневник" отрекоха това.

В началото на ноември вече съществуващото напрежение в местната власт в София се засили с поставения от "Спаси София" ултиматум на кмета Васил Терзиев. На 12 ноември общинският съветник Борис Бонев даде брифинг, на който декларира, че обединението с "Продължаваме промяната - Демократична България" може много повече, както и че хората са очаквали да се работи на по-високи обороти.

Бонев каза още, че ако не бъдат изпълнени дадените обещания, "на следващите избори всички ще се провалим дружно" и постави като условия за оставането на "Спаси София" в обединението провеждането на конкурс за главен архитект на София по ясни правила и критерии, сключване на договори за почистване и озеленяване в столицата по ясни критерии, както и създаване на общинско предприятие за пътна поддръжка.

На фона на тези събития, в средата на декември "Спаси София" бе разтърсена от вътрешнопартиен проблем с решението на кмета на район "Илинден" Емил Бранчевски да напусне партията и да стане независим. Това се случи ден след като бе възстановен на поста от съда, поради което от "Спаси София" се усъмниха, че действията му са заради "съдебна подкрепа, платена с политическо предателство".

Тези думи може би най-точно описват отношенията в "Продължаваме промяната - Демократична България". Коалицията, която бе създадена на 13 февруари 2023 г., премина през серия от вътрешни конфликти и противоречия, които в последните няколко месеца стават все по-публични, а рискът от разпад на обединението се засилва.

За първи път "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се разминаха във визиите си за управление на страната само три месеца след създаването на обединението, по време на преговорите за ротационния кабинет на Николай Денков. Докато дясната коалиция настояваше за експертен кабинет, партията на Кирил Петков и Асен Василев поддържаше тезата за партийни фигури в изпълнителната власт. В крайна сметка във формираното правителство Василев стана министър, преобладаваха кадри от "Продължаваме Промяната", докато "Демократична България" бе представлявана само от Атанас Славов, като министър на правосъдието.

След падането на кабинета и последвалите предсрочни парламентарни избори на 9 юни тази година, подкрепата за обединението се срина с 310 хил. гласа, като за резултата и недовършените реформи отговорност пое само лидерът на "Да, България" Христо Иванов, който подаде оставка. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов поиска вот на доверие, който и получи, а Кирил Петков и Асен Василев събраха партията, за да осмислят изборните резултати извън София.

В юбилейния 50-ти парламент, който не успя да формира редовна власт, коалицията опита да се реформира, но неуспешно.

В края на август "Да, България" предложи на партньорите си оценка на кандидатите за народни представители, предварителни вътрешни избори и издигане на повече граждански кандидати, като целта бе увеличаване на подкрепата за обединението. Стратегията, която идваше с по-малко избираеми места за кандидати на ДСБ и "Продължаваме промяната", не се хареса и прие. От "Да, България" декларираха: "И този път, но за последно."

След поредните избори на 27 октомври напрежението в обединението не стихна, а поводите се увеличаваха:

Всичко това е само част от конфликтите в коалицията, които станаха и публични. Наред с това партньорите си разменят обвинения за това чие е авторството на декларацията за санитарен кордон около Делян Пеевски, водени ли са тайни преговори от "Продължаваме промяната" с "Възраждане", силово наложена ли е номинацията на Андрей Цеков за председател на парламента и положени ли са достатъчно усилия за намирането на подкрепа за кандидатурата на Атанас Атанасов.

Дали и какво решение на тези проблеми ще се намери към момента не е ясно, тъй като усилията се преместиха към преговорите за кабинет с ГЕРБ (в които официално участва само "Демократична България"), но както през лятото, така и сега на масата са всички варианти, включително коалицията да се запази за вота, но в следващия парламент трите формации да не са в една парламентарна група. Възможен е и обратният сюжет - разцепване на коалицията за изборите, но формиране след тях на една парламентарна група в следващото Народно събрание.