Партийната обвързаност на бъдещия министър-председател, степента на контрол над новата антикорупционна комисия, изолацията на Делян Пеевски и неговото "ДПС-Ново начало" от публичната власт са сред основните конфликтни точки в проекта за споразумение между ГЕРБ, "Демократична България", БСП и "Има такъв народ" (ИТН) за съставяне на редовно правителство, коментираха за "Дневник" източници от част от преговарящите екипи. Трите предложения фигурират в последната версия на документа (повече за съдържанието му четете надолу в текста), с която "Дневник" разполага, но съгласие по тях няма. По неофициална информация противоречия има също по правилата за попълване на държавните регулатори и по създаването на български механизъм за прилагане на санкции като тези по глобалния закон "Магнитски".

Преговорите за споразумение ще продължат, като засега в тях ще участват само БСП и ИТН, поканата към които беше подновена по-рано в сряда (8 януари) от ГЕРБ. "Демократична България" беше изключена от обсъжданията с аргумента, че не приема официално потвърденото предложение на бъдещия мандатоносител ГЕРБ кандидат за премиер да е Росен Желязков. ГЕРБ демонстрира по-късно през деня, че отстъпва от другата си заявка - да гласува договорените промени в изборното законодателство и поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), блокиращи избора на Борислав Сарафов за нов главен прокурор, едва след като бъде постигнато съгласие за правителство. Часове след поставеното условие, текстовете минаха експресно на първо четене през пленарната зала.

Това беше тълкувано от някои наблюдатели като реверанс към "Демократична България" за връщане на масата за преговори. Според други обаче възможността ограниченията за Сарафов да бъдат одобрени и на второ четене преди 16 януари, когато е гласуването за него, е минимална, а дори и да стане - вече се подготвя потенциален заместник за изпълняващ функцията.

Гласуването на ЗСВ на първо четене беше в сряда вечер и след него няма официална информация има ли промяна в позицията на "Демократична България".

ГЕРБ, БСП и ИТН имат общо 107 депутати - с 14 по-малко от минималното необходимо мнозинство за одобряване на правителство, но възобновяването на разговорите между тях върна сценария дали Борисов може да предложи за гласуване кабинет на малцинството и да разчитат на евентуална подкрепа от друга партия или отделни депутати. Такава конфигурация би променила и евентуално споразумение за управление.

В неофициални разговори в последните няколко дни ГЕРБ обясняваха, че са приели всички искания на "Демократична България" като за пример посочваха - договаряне за съдебния закон и неизбирането на Сарафов. През последния месец, през който за преговорите се разбираше от прессъобщения, за несъгласие около санитарния кордон около Делян Пеевски не бе съобщавано нито официално, нито неофициално. От 12 ноември насам Бойко Борисов защитаваше и тезата, че е подписал т.нар. "кордон", въпреки че в писмо до "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) пое ангажимент единствено да не прави кабинет с "ДПС-ДПС", "ДПС - Ново начало", МЕЧ и "Възраждане".

От "Демократична България" твърдят, че държат на условията си в споразумението, които обобщават като "антикорупционни". Неофициално още в началото на разговорите от коалицията коментираха, че номинацията на Желязков е обсъждана и е било ясно обявено, че той няма да получи подкрепата на ПП-ДБ, които защитават идеята за "надпартиен и взаимноприемлив премиер".

Така в момента преговорите между ГЕРБ и "Демократична България" изглеждат взаимно блокирани с условия, които страните се знае, че няма да приемат. И отново се влиза в комуникационната битка кой ще успее да убеди, че не неговата формация е виновна за провала.

Споразумението между четирите формации не носи името коалиционно. Според политици причината е да се заобиколи забраната, наложена на БСП от партиен конгрес, да влиза в коалиция с ГЕРБ. Представители на партията на бившия премиер Бойко Борисов пък и официално, и неофициално допуснаха премахване на сходно ограничение, което я спираше да преговаря с левицата.

Документът е озаглавен "Споразумение за парламентарно мнозинство за изпълнение на управленска програма".

Заложено е споразумението да е валидно за пълен управленски мандат или до разтрогването му от една от страните, като това се случва след писмено уведомление и обосновка. Партньорите предвиждат да създадат координационен орган - Съвет за съвместно управление, който ще взима решения и ще разрешава спорове. За последно подобен орган имаше по време на Тройната коалиция между НДСВ, ДПС и БСП, която управляваше между 2005 и 2009 г.

В състава на Съвета ще има по трима представители от всяка политическа формация, като те могат да бъдат партийни лидери, депутати и други. Органът се ръководи от ротационен председател, който има мандат от три месеца, пише в проекта за споразумение. Предвижда се Съветът да заседава поне веднъж на две седмици, като могат да участват министри и експерти. Според текстовете решенията се взимат чрез консенсус, а при липса на такъв въпросът се отлага.

Според проекта кандидатът за министър-председател се излъчва от мандатоносителя, "който се стреми да предложи кандидат, който не е ярка партийна фигура, има управленски опит, обществена разпознаваемост и се ползва с доверието на страните". Това изискване беше поставяно неведнъж от "Продължаваме промяната - Демократична България" преди и след изборите. Днес ГЕРБ повтори, че не е съгласна да отстъпи от кандидатурата на бившия председател на парламента Росен Желязков.

В правителството следва да има четирима вицепремиери, по един за всяка една от формациите, които участват в мнозинството, и 19 министри, които имат "експертен и управленски опит в съответната сфера".

При неизпълнение или незадоволително изпълнение на Управленската програма всеки един от министрите ще може да бъде сменен, предвижда проектът. Това ще се става със съгласието на четирите формации след системно уведомяване на министъра в Съвета на съвместно управление.

Според текста при определянето на зам.-министри, областни управители и зам.-областни управители ще се търси широко съгласие в коалицията и няма да се прилага квотен принцип. Освен това, трябва да се търси представителство на страните в политическите кабинети на всеки министър.

В документа е разписано, че за сключването на споразумението ще е нужен подпис на представител на "Продължаваме промяната - Демократична България".

Партията на Кирил Петков и Асен Василев официално не участваше в преговорите заради отказа да бъде подписана на декларацията за санитарен кордон около Пеевски. Неофициално източници на "Дневник" от формацията бяха скептични, че текстове в тази посока биха влезли в споразумението и по-скоро прогнозираха неуспех на преговорите, докато официално даваха знаци, че биха се включили в преговорите, ако все пак се постигне някакъв консенсус.

Източници на "Дневник" от ГЕРБ коментират, че темата с участието на "Продължаваме промяната" е създавала усещане за "паянтова конструкция".

Според документа до 30 дни след сключването на споразумението трябва да бъде изготвена законодателна програма (10 дни след коалиционното споразумение би следвало да се приеме "първоначална законодателна програма"), а Министерският съвет - обща управленска програма, в т.ч. антикорупционна програма, на база на политическите приоритети в настоящото споразумение.

Предлага се четирите формации да имат съгласие преди внасянето на всеки законопроект и проекторешение. Допуска се някои законодателни инициативи да не бъдат подкрепени от някой от партньорите, но ако "това не води до приемане на законодателния акт от мнозинство, различно от управляващото".

За изпълнението на програмите четирите формации поемат ангажимент да не работят с плаващи мнозинства, а когато е нужно по-широка подкрепа - заедно да полагат усилия за разширяването ѝ, като:

Формулировката поставя извън възможното партньорствата с "Възраждане" и "ДПС-Ново начало", която Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) и групата на "Обнови Европа" в Европейския парламент възнамеряват да изключат в близките дни.

В документа е разписан и механизъм за попълване на квотите на Народното събрание. Според текстовете четирите формации следва да предложат методика, която да надгради парламентарната практика. В нея се предвижда проверка за интегритет и за наличие на изискуемите професионални качества.

Четирите формации ще могат самостоятелно да правят номинации, за които ще носят политическа отговорност, като при гласуванията не се търси подкрепа от други парламентарни групи.

За срок от 30 дни след подписването на споразумението трябва да бъде изработена хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на една година. Приоритетните органи, според документа, са:

В проектоспоразумението има текстове, целящи "освобождаване на институциите и изборния процес от корупционни влияния", от които става ясно, че четирите формации са постигнали съгласие за:

По информация на "Дневник" в тази част от споразумението най-сериозни спорове са възникнали във връзка с предложението за повишаване на контрола върху Комисията за противодействие на корупцията чрез парламента и Сметната палата, включително и чрез въвеждането на възможност за освобождаване на временно изпълняващи функциите и премахване на разпоредбата за връщане на членовете на комисията на заеманите от тях позиции.

Няма съгласие и по предложението за "прекратяване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт, вкл. тези, концентрирани около "ДПС-Ново начало" и конкретно нейния председател Делян Пеевски (санкциониран от партньорски държави)".

В глава "Приоритетни политики" на документа са разписани цели като "устойчивост на данъчно-осигурителния тежест и прилагане на данъчни стимули в подкрепа на инвестициите", продължаване на усилията за членство на България в еврозоната - теми, несъгласие по които публично многократно са обявявали от БСП. Нещо повече, пленумът на БСП възложи редица условия на преговорния си екип, сред които и въвеждане на необлагаем минимум и ревизия на данъчната система.

Сред приоритети е още извеждането на България от т.нар. "сив списък" за пране на пари, ускоряване на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, строителство на нови язовири и ПАВЕЦ, инвестиции в пътна и железопътна инфраструктура, реализацията на започнатите проекти по общинската инвестиционна програма, модернизация на армията и изграждане на системи за киберсигурност и противодействие на чуждестранните намеси в информационното пространство.

Двайсети приоритет в документа гласи "активно участие в политиката на ЕС за възпиране на чужда агресия като единствена гаранция за справедлив и траен мир в Източна Европа."

От приоритетите става ясно, че ГЕРБ, БСП и "Демократична България" са се съгласили с предложението на "Има такъв народ" за облекчаване на условията за провеждане на референдуми, както и за премахвае на т.нар. "мъртви души" от избирателните списъци и въвеждане на преброителни центрове с промени в Изборния кодекс.