Един час и една минута - точно толкова бяха необходими на народните представители, за да приемат пет проектозакона за промени в Изборния кодекс. Противно на традицията - този път идеите за прекрояване на изборното законодателство не предизвикаха интерес и в хода на дебатите имаше само три изказвания.

Законопроектите бяха приети скоростно и вчера в ресорната правна комисия, но по информация на "Дневник" това изобщо не означава, че депутатите планират да забързат приемането на текстовете. Неофициално източници от парламента коментират, че очакват срокът за предложения между двете четения да бъде максимално удължен, а след предстоящото заседание на комисия за обединяване на всички предложения - да се формира работна група, която да работи по промените.

По време на дебатите се разбра, че за "Има такъв народ" промените в Изборния кодекс са еднакво важни като Закона за съдебната власт, който цели да спре избора на Борислав Сарафов за главен прокурор. Александър Рашев от формацията на Слави Трифонов призова "Продължаваме промяната - Демократична България" да излезе на повече eдин километър от центъра на София и да се уверят, че за българите Изборният кодекс е толкова важен, колкото и Закона за съдебната власт".

Ремзи Осман от фракцията на Ахмед Доган обяви, че не е време сега да се правят промени в изборното законодателство и призова такива да има в по-спокойна обстановка.

От 3 януари, когато все още се водеха преговорите за кабинет, парламентарните групи се активизираха и внесоха в парламента три проектозакона за промени в Изборния кодекс. Така до вчера, когато бе насрочено заседанието на правната комисия, в деловодството на Народното събрание имаше общо пет законопроекта: На "Възраждане" (от ноември 2024 г.), "Има такъв народ" (декември 2024 г.), БСП (3 януари 2024 г.), "Демократична България" (6 януари 2025 г.) и на "Продължаваме промяната" (7 януари 2025 г.)

Неофициално източници на "Дневник" коментираха, че причина за опита за прекрояване на изборното законодателство, е дадена в хода на преговорите за кабинет заявка от "Има такъв народ", че ще поискат промените да бъдат разгледани още на първото заседание на комисия. Проектът на коалиционно споразумение между ГЕРБ, "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП, с който "Дневник" разполага, показва, че промените са ключови за четирите формации. От документа се разбира, че е било постигнато съгласие за идеята на партията на тв водещия Слави Трифонов за изчистване на избирателните списъци от т.нар. "мъртви души", както и идеята на БСП и "Демократична България" за въвеждане на преброителни центрове.

Според текста избирателят сам ще може да избира дали иска да гласува с хартиена бюлетина и да я пусне в урната, или пък да я постави в сканиращото устройство, което да отчете резултата. При втория вариант бюлетината остава в машината, като отпечатва контролна разписка, която следва да се постави в друга урна.

БСП пък предвижда на следващите избори да има "експериментално машинно преброяване" в секции, определени от ЦИК, като техническото и финансовото осигуряване да дойде от Министерския съвет.

Няколко формации са предложили текстове, с които целят "да изчистят мъртвите души" от избирателните списъци. Според идеята на "Има такъв народ" списъците ще се изготвят на база данните на Националния статистически институт на база на резултатите от последното национално преброяване. Българите в чужбина, които не са участвали в него, ще могат да бъдат дописани в списъка с подадена на място декларация.

Левицата пък предлага избирателните списъци да се създават на база на гласувалите на предходните избори избиратели, като ще е възможно списъците да бъдат допълвани до пет дни преди вота. Запазва се възможността при действащите разпоредби за вписване в списъка в деня на вота. БСП предлага още и създаването на публичен списък на избирателите.

Сходна идея за преброителни центрове в районите до 30 хил. избиратели предлагат и от БСП. Според левицата съставът на центровете ще варира от 9 до 13 души.

Партията на Слави Трифонов предлага секциите да са по-големи - от 1000 на 2000 избиратели за секция.

Депутатите от "Има такъв народ" планират и удължаване на срока за обявяване на резултатите след вота, като се планира разпределението на мандатите, 4-процентовият праг и получените гласове да се обявяват не четири дни след вота, а 10. Имената на новоизбраните народни представители пък ще стават ясни не седмица след изборите, а 12 дни. Планира се още резултатите от президентски избори да стават ясни 72 часа след изборите, а тези за европейски парламент - седмица след датата на вота. Балотажите при местни избори пък ще бъдат не след седмица, а след две.

Първият внесен законопроект за промени в Изборния кодекс е на "Възраждане". Основен момент в него е опитът на партията на Костадин Костадинов да ограничи влиянието на турския вот. Както и в предишни парламенти, така и в този формацията предлага избирателни секции извън страната да могат да се разкриват до 20 секции извън дипломатическите и консулските служби. Предлага се още отпадане на текстовете, според които за избори за Европейски парламент секции извън страната да могат да се разкриват само в държави, които са членки на Европейския съюз.

С друго предложение "Възраждане" цели да ограничи подаването на множество заявления за разкриването на секции извън страната, като се предлага от един IP адрес да може да се подава само едно електронно заявление. При последните промени в изборното законодателство през зимата на 2022 г. депутати от формацията твърдяха, че имат сведения, че заявленията за разкриване на секции в Турция масово се подават от няколко IP адреса от България.

Предложение за промяна на състава на ЦИК след всеки проведен избор има и "Продължаваме промяната".

Депутати от партията имаха идентично предложение при промените в Изборния кодекс през 2022 г., като текстовете не бяха възприети с аргумента, че се нарушава мандатността на органа. Тогава идеята се хареса на представителите на "Продължаваме промяната", които също както "Възраждане" нямат свои представители в настоящата ЦИК. Партията на Костадин Костадинов предлага още мандатът на ЦИК да е с година по-къс - от пет на четири години.