Преди да гласуват законопроектите, народните представители изслушаха служебния премиер Димитър Главчев и служебния правосъден министър Мария Павлова, като от думите им стана ясно, че ден след решението на Върховния касационен съд от 16 декември 2024 г., с което бе разрешена регистрацията на старостилната църква, Агенцията по вписванията е отказала да я регистрира. Срокът за обжалване изтича утре.

Непосредствено след решението на Върховния касационен съд ГЕРБ, "Възраждане" и БСП представиха промени в Закона за вероизповеданията. Те бяха приети скоростно на първото заседание на ресорната правна комисия във вторник (7 януари). Предстои ново заседание комисията, която ще изготви общ законопроект, след което ще се гласуват сроковете за предложения между двете четения.

Според текстовете се променя само чл. 10, ал. 1 от него, като той ще гласи следното:

В преходните и заключителните разпоредби е заложено промените да влязат в сила със задна дата - от 2 януари, като заварените производства по регистрация, които противоречат на промените, се прекратяват, а извършените регистрации се заличават. ГЕРБ предлагат това да се случи в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, а "Възраждане" - в седемдневен. Социалистите пък предлагат срок от два месеца за промяна на наименованията, а срещу тези, които не се съобразят, следва да започне производство по ликвидация.

Българската православна старостилна църква започва дейността си в България през 1993 г. с откриването на църквата "Св. Спас". Постепенно такива църкви се откриват в различни градове като Благоевград, Сандански, Враца, Габрово, Бургас, Варна и други. Енориашите към момента са около 2-3 хил. души, каза служебният премиер Димитър Главчев.

Първият опит за регистрация на Българската православна старостилна църква в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд датира от 2011 г. Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет е представила отрицателно становище през февруари 2012 г. с аргументи, че регистрацията ѝ би нарушила и Конституцията, и Закона за вероизповеданията. В периода от 2011 до 2013 г. съдът на три инстанции отказва да регистрира Българската православна старостилна църква.

На 28 август 2013 г. представители на църквата сезират Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с аргумента, че нарушава свободата на мисълта и религията и правото на сдружаване. През 2017 г. съдът констатира системен проблем със свободата на религията в България и единодушно е решено, че или приключилото производство трябва да бъде възобновено, или да бъде подадена нова молба за регистрация, която да бъде одобрена.

Църквата прави втори опит да бъде регистрирана през юни 2022 г. В становище Министерският съвет потвърждава позицията си от 2012 г. На първа и втора инстанция съдът отказва да одобри искането на Българската православна старостилна църква. През пролетта на 2024 г. Комитета на министрите на Съвета на Европа призовава България да изпълни решението на ЕСПЧ. На 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд изпълнява решението на Европейския съд по правата на човека и разрешава регистрацията на Българската православна старостилна църква. На 19 декември представители на църквата са подали заявление в Агенцията по вписванията. На 27 декември е постановен отказ заради това, че не са представени необходимите документи. Отказът може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред Софийския градски съд, който изтича утре, каза служебният министър на правосъдието Мария Павлова.

Бившият министър на правосъдието Атанас Славов определи Българската православна старостилна църква като "маргинална старостилна общност, която се определя православна църква, каквато не е". Той уточни, че тя съществува от десетилетия - след календарната реформа. По думите му за цялото това време тя разполага с около 20 храма и няколко хиляди свещеници. В изказването си той каза, че няма риск за единството на Българската православна църква, защото тя няма претенции към имотите на църквата или към държавната субсидия.

Атанас Славов каза още, че опитът със законодателни промени да се осигури монопол на една църква цели да противопостави българския национален интерес на членството в европейски общности. Служебният премиер Димитър Главчев обаче се противопостави на тезата на Атанас Славов и заяви, че регистрацията на старостилната църква е "потенциална заплаха".

Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" защити тезата, че "старостилието по същество е православие, но просто спазват стария календар". По думите му обаче уставът на Българската православна старостилна църква не може да бъде различен от този на официалната църква, защото това би било "някаква форма на ерес".

Подобна бе и тезата на ГЕРБ и "Възраждане". Депутатът от проруската националистическа формация Светослав Тодоров заяви, че опитът за регистрация на старостилната църква е "нелеп опит за разкол". Подобна теза защити и Николай Златарски от "ДПС - Ново начало".

Временният лидер на БСП Атанас Зафиров зае подобна позиция и обвини правителството, че е постъпило чиновнически и не е защитило българския интерес по казуса. На тези му думи директорът на Дирекция "Вероизповедания" в Министерски съвет Георги Кръстев отговори остро.

Зафиров пък го упрекна в непознаване на историята и заяви, че е демонстрирана невъзможност Кръстев да заема позиция в Министерския съвет.