Бивш председател на 49-ото Народното събрание, свален в последните му дни, депутат от ГЕРБ, който за малко не изгуби мястото си в 51-ия парламент заради пренареждане на преференциалните листи, а сега отново кандидат за премиер. В 12 ч. днес при президента Росен Желязков представи структура и състав на правителство, в което влизат кадри на ГЕРБ, "Има такъв народ" и БСП и което ще бъде подкрепено от ДПС-ДПС на хората около Ахмед Доган.

Това ще е вторият опит на Желязков да състави правителство в рамките на половин година. Предишният - през юли 2024 г., завърши с неуспех. Тогава при гласуването на проектокабинета групата на ДПС за пръв път се разцепи на две - депутатите около Доган не подкрепиха предложеното правителство след негов призив, а близките до Пеевски гласуваха "за".

Според биографичната справка Росен Желязков е роден на 5 април 1968 г. Завършил е право в Софийския университет. Кариерата му в администрацията започва от столичния район "Средец" в периода 1994-1995 г. Там последователно е юрисконсулт, старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник.

За три години след 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право. След това е е зам.-кмет с ресор "Законност и контрол" на район "Лозенец", а от 2003 до юли 2009 г. е секретар на Столичната община, където го заварва Бойко Борисов, който през 2005 г. става кмет на София.

След като партията на Бойко Борисов - ГЕРБ, печели изборите през 2009 г., Желязков става главен секретар на Министерския съвет до февруари 2013 г., когато кабинетът подаде оставка предсрочно след протести. През 2012 г. името му нашумя покрай обществената поръчка за покупка на софтуер за държавната администрация от "Майкрософт" на стойност 72 млн. лв.

От 2014 до 2016 г. Желязков е съветник на министър-председателя Бойко Борисов. През март 2016 г. той е един от кандидатите за председател на Комисията за защита на конкуренцията и се смята за сигурен победител, но след забележки на лидера на ДСБ Радан Кънев за предизвестеност на процедурата се оттегли.

През април 2023 г. Желязков беше избран за председател на 49-ото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Има такъв народ".

При преговорите за ротация през март 2024 г. той бе предложен за министър на иновациите и растежа. Тогава Мария Габриел трябваше да заеме поста министър-председател. Преговорите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче се провалиха и ротацията така и не се осъществи.

Така през април 2024 г. Желязков бе свален като председател на 49-ото Народно събрание с гласовете на "Продължаваме промяната - Демократична България", БСП, "Възраждане" и ИТН. Това се случи ден преди народните представители да излязат в отпуска заради предизборната кампания.

След шестите поредни парламентарни избори през юни 2024 г. и със заявката за "кабинет изцяло на ГЕРБ" Росен Желязков представи структура и състав на кабинет. Първият проектокабинет "Желязков" обаче така и не събра достатъчно подкрепа, ДПС се разцепи на две, а правителство с втория и третия мандат също не беше съставено.

Желязков за малко не изпадна от 51-ото Народно събрание след изборите на 27 октомври заради силния преференциален вот в 1 МИР Благоевград. Водачът на листата Желязков беше изместен от досегашните депутати Стефан Апостолов (син на кмета на Симитли Апостол Апостолов) и Костадин Стойков, както и Иван Герчев, който пък е син на кмета на Разлог Красимир Герчев. Партията на Бойко Борисов получи точно четири депутатски места от Благоевград и така той все пак влезе в 51-ото Народно събрание. Желязков не водеше втора листа, нито фигурираше в останалите листи на ГЕРБ.

Името му беше замесено в т.нар. афера "Костинброд" - на 11 май 2013 г., в деня за размисъл преди изборите. Тогавашният изпълнителен директор на TV7 Николай Бареков (който по-късно влезе в политиката - бел. авт.) в пряко предаване от Костинброд, където се печатаха бюлетините за изборите, обяви, че се готви фалшификация и са отпечатани допълнително 400 хил. бюлетини.

Прокуратурата повдигна обвинение за престъпление по служба на Желязков в качеството му на главен секретар на служебното правителство по това време. Две години по-късно единственият обвиняем беше оправдан.