След споразумението за управление: поправките за съдебната власт бяха частично одобрени
Няколко часа след подписването на споразуменията, осигуряващи мнозинство зад бъдещо правителство, парламентът одобри на второ четене промените в Закона за съдебна власт. Част от тях целяха спиране на процедурата по избиране на и.ф. Борислав Сарафов за титуляр на поста главен прокурор. За приетите промени четете тук.
Залата одобри някои от текстовете, които ден по-рано бяха отхвърлени от правната комисия с помощта на ГЕРБ и БСП - като забраната Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избира главен прокурор или председател на върховните съдилища. Други проекторазпоредби - като забраната някой от тримата големи да остава на поста си над 6 месеца след мандата, бяха отхвърлени.
В крайна сметка и Сарафов, и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, изглежда, ще запазят позициите си, а ГЕРБ лансира тезата, че отговорността да няма по-дълбоки промени е на коалицията "Демократична България", която отказвайки кандидатурата на кандидат-премиера Росен Желязков, се е оттеглила от преговорите за съвместно управление. |

С поправки в Закона за съдебната власт парламентът спря избора на Сарафов (хронология)
Ограничаването на назначения от ВСС с изтекъл мандат и премахване на възможността за превишаване на мандатите чрез Закона за съдебната власт беше едно от условията на "Демократична България" по време на участието ѝ в преговорите за кабинет. Днес пред "Дневник" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че е изпълнил договореното с коалицията - спиране на насрочения за 16 януари избор на Сарафов. Допълни, че ако е искала повече, "Демократична България" е трябвало да се присъедини към правителството. По-късно кандидат-премиерът Росен Желязков коментира, че с коалицията е било постигнато съгласие по принципните въпроси, включително пакетът от законови промени, но тя е нарушила правилата, като е оспорила правото на най-голямата партия да предложи свой кандидат за премиер.