Първоначалните оценки за новото правителство с премиер Росен Желязков са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции, е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%).

Това показва ново проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 15 - 20 януари сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.

Добрите начални позиции на новия кабинет "Алфа рисърч" обяснява с обстоятелството, че съставянето на редовно правителство е облекчение от края на политическата криза и е предпочитаният вариант за мнозинството от избирателите пред поредни предсрочни избори. Друго обстоятелство, което дава добър старт на правителството, е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите.

Затова 69% застават зад опцията "редовно правителство", а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от анкетираните. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.

Симпатизантите на ГЕРБ подкрепят най-силно кабинета, следвани от тези на ДПС на Ахмед Доган. Симпатизантите на останалите участници в управлението (БСП и "Има такъв народ") изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. Поддръжниците на опозиционните партии са преобладаващо скептични, като това най-силно е изразено сред избирателите на МЕЧ и "Продължаваме промяната - Демократична България".

Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%, им предстои да си изградят мнение за него. Според "Алфа рисърч" по-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Желязков е фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.

При доверието към политическите лидери и електоралните нагласи няма сериозни размествания и промени. Подредбата на основните партии повтаря тази от последните избори.

ГЕРБ продължава да е водещата партия с подкрепа 26%. Лидерът ѝ Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира ръст в позитивните оценки (от 3%) и спад в негативните (от 2%), достигайки до доверие 24.4%, но и все още значително недоверие 49.4%.

Продължава оспорваното съперничество за второто място между "Продължаваме промяната - Демократична България" с 13.4% и "Възраждане" с 13.1%. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10.4% доверие срещу 68.4% недоверие, а Асен Василев - 10.3% доверие срещу 68.2% недоверие. От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12.2%, срещу 38.6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение. За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9.6%:51.9%.

Лидерът на "Възраждане" отчита минимален ръст в позитивните, но и в негативните оценки и като резултат негативен баланс в съотношение 16.8%:55.9%.

Четвърти се позиционира "ДПС - Ново начало" с 10.8% подкрепа, а лидерът му Делян Пеевски продължава да се ползва с одобрението на 5.8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79.9%. Основните конкуренти в лицето на ДПС - ДПС са със 7.5% електорална подкрепа, а Ахмед Доган има 6.2% позитивни и 67.1% отрицателни оценки.

БСП запазва подкрепа от 8%, а лидерът ѝ Атанас Зафиров - 12.5% одобрение срещу 42.3% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 6.2%, а отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд и е 15.0% положително срещу 44.3% отрицателно.

МЕЧ запазват мястото си в парламента с 4%, а лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9.0% позитивни и 47.8% отрицателни оценки.

Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със 7 процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. "Алфа рисърч" отбелязва, че кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, вкл. ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.