Вътрешнопартийната предизборна кампания за председател започна на 28 януари, а участниците в нея са 16 след отвода на председателя на парламентарната група Драгомир Стойнев (това не е рекорд, защото през 2016г. желаещите първоначално са били 28). Сред кандидатите има както партийни функционери с над 45 години партиен стаж, така и представители на младежките структури, членове на предишни и настоящото ръководство.

Всеки изтъква различни мотиви за участието си - от "само човек от моето поколение може да спаси БСП от паразитите в нея" (Румен Овчаров), през "имам дълг към БСП" (Сергей Станишев) до "няма място за повече кръвоизливи в партията" (Борислав Гуцанов). Големият интерес към председателското място в партията (получила на последните избори малко над 184 хил. гласа и 20 депутати) се обяснява и с влизането й в управляващото мнозинство. Така някои от кандидати, които ще отпаднат или ще си направят отвод (обичайна практика) искат да се позиционират за назначения във властта, или поне в новото ръководство на партията.

Неофициално източници от различните лобита в партията (всички предпочетоха да са анонимни) коментираха пред "Дневник", че лидерът няма да бъде избран в сблъсък на идеи за бъдещето на БСП, а ще зависи от друга партийна централа - тази на "ДПС - Ново начало". Според обобщението на социалист: "В момента въпросът е не дали, а на кого Делян Пеевски (лидерът на "ДПС-Ново начало" - бел.авт.) ще удари рамо". Всички избягват да коментират детайли по темата за влиянието на Пеевски, но то е свързвано и с влизането на БСП в новото управление и достъпа до решения и ресурси.

През февруари социалистите ще изберат седмия си председател след преименуването на Българската комунистическа партия на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г. Почти всички са избирани от делегатите на партийния конгрес.

Прекият избор за председател беше въведен през 2020 г. от Корнелия Нинова, която според неофициални информации в БСП е търсела юридическа възможност да се кандидатира и на конгреса през февруари 2025 г. извън позволените мандати. През лятото на 2024 г. тя подаде оставка заради "катастрофалните изборни резултати", а очакването беше да изпълнява функциите си до конгреса. Неочаквано обаче най-близките ѝ в партията се обърнаха срещу нея и я изключиха. Събитията тя определи като "дворцов преврат" и прогнозира, че прекият избор ще отменен, а начело на формацията ще застане "удобен човек".

Социалисти, с които "Дневник" разговаря, прогнозираха, че конгресът ще е "динамичен" и се очаква в действия да влязат различни уставни хватки, които могат да наклонят везните в една или друга посока.

Точно 18 дни преди заседанието доскоро неофициално коментираната възможност за отмяна на прекия избор вече се обсъжда и официално. Пред Би Ти Ви дългогодишният зам.-председател на БСП и кандидат за лидер Румен Овчаров допусна подобен развой и допълни, че висшият партиен форум има правото да вземе такова решение.

Аргументът за отмяната на прекия избор, който се чува и от медийни изяви на социалисти, е че Корнелия Нинова е превърнала демократичния избор в оправдание за авторитарния стил на управление на партията с тезата, че партийните структури могат да се пренебрегват, заради това, че "хората са я избрали". Такива изказвания до момента направиха временният председател Атанас Зафиров, както и Сергей Станишев.

Ако уставът бъде променен, пред избора на председател може да възникне юридическа пречка - според юристи, с които "Дневник" разговаря, би следвало промяната в устава да бъде вписана в Софийски градски съд, за да влезе в сила, и едва след това да се пристъпи към избор. Според социалисти това няма да спре поддръжниците на бързия избор:

Бившият лидер на БСП Сергей Станишев, който е и сред кандидатите за нов мандат начело на партията, в края на миналата седмица призова списъкът с делегати да бъде публикуван като "превантивна мярка срещу търговията с души в партията". По думите на Станишев подготовката за конгреса се свежда до криене на списъци на делегати, прозвъняване по телефона, търговия с позиции в държавата и места в Националния съвет.

Досега публично кандидатурите си са представили само Кристиан Вигенин, Сергей Станишев и Борислав Гуцанов, като всички те дават заявка за стабилизиране на БСП и превръщането ѝ в силна партия.

Управленска платформа е представил само евродепутатът Вигенин. Той залага десет приоритета, сред които са нова система за финансиране, електронизация на партията, привличане на нови кадри и др. Сходни заявки даде Станишев, който обеща възстановяване на институционалността и демократичността в партията, разписване на условията, при които БСП ще напусне управлението и връщане на отблъснатите членове и симпатизанти. Гуцанов акцентира на отмяната на всички наложени до момента наказания на социалисти и балансирана политика с Русия и Китай.

Към момента претендентите не демонстрират открито противопоставянето помежду си, но според източници на "Дневник" на "Позитано" 20 напрежението между партийните другари е сериозно.

Социалисти от различните лобита посочват двама фаворити за за лидерския пост:

И зад двамата, казват социалисти, прозира сянката на Делян Пеевски, макар че преки връзки никой не посочва. Официално и претендентите, и тяхното обкръжение отричат каквато и да било връзка с лидера на "ДПС - Ново начало".

Според социалисти двамата разчитат участието на партията в кабинета да им донесе позитиви в битката. Източници от "Позитано" 20 коментираха, че Зафиров може да получи известно предимство от това, че в момента оглавява партията, "защото има по-голямо влияние върху апарата". Гуцанов пък се ползва с доверието на структурите, които познава добре заради позицията му на организационен секретар. Общото между двамата обаче, твърдят представители от партията, е че ще опитат да спечелят гласовете на делегатите на партийния конгрес с назначения на апетитни постове в изпълнителната власт.

Евродепутатът и бивш външен министър в кабинета "Станишев" Кристиан Вигенин опитва да се позиционира като консенсусна фигура между Гуцанов и Зафиров и разчита най-вече на експертния си профил. Мненията за него обаче са противоречиви - за едни той е харесван представител на бъдещото ляво, други обаче го критикуват с думите, че е "верен на всяко ръководство".

С думите, че само с "козметичните промени промени в ръководството няма да стане" кадри като Сергей Станишев, бившият и настоящият представител на софийската структура на БСП Иван Таков и Калоян Паргов атакуват лидерския пост. Сред популярните имена за социалистите в надпреварата са още кметът на Дряново Трифон Панчев и председателят на Обединението на жените социалистки Дора Янкова. Наблюдатели обаче оценяват шансовете им да застанат начело на БСП като минимални.

Опитът досега показва, че изборите на председател на БСП се решават в битка между лагерите в партията, като обикновено силата е на страната на този, който държи местните структури. Според източници на "Дневник" в момента със силни позиции сред структурите са както настоящият депутат и бивш организационен секретар Кирил Добрев, така и наследникът му на поста Борислав Гуцанов. Социалисти твърдят, че в момента те са опоненти и Добрев е по-близък със Зафиров и по-скоро делегатите, над които има влияние, биха подкрепили временния лидер на БСП.

Според представители на БСП останалите 16 претенденти за лидерското място в БСП ще продължат да намаляват, като не се изключва и възможност за тайни коалиции. Като знак, че такава вече има социалисти разчетоха отвода на Драгомир Стойнев, който заедно с Атанас Зафиров, е посочван неофициално като един от "хората на Пеевски" в левицата.

Според социалисти до конгреса предстои да бъдат направени серия от отводи. "Ще изтъргуват отказа си за пост на зам.-председател на партията, участие в Изпълнителното бюро или назначение в изпълнителната власт", прогнозира източник на "Дневник". По думите му нито един от 17-те кандидати, допуснати в надпреварата, не дава идея за нов път на лявото и съживяване на партията.

Други социалисти също споделят това виждане и разчитат участието на Сергей Станишев само като заявка за активно участие в политиката, а това на Румен Овчаров - за остатъчното влияние на Корнелия Нинова в партията.