Правната комисия реши: само една българска църква ще може да се нарича православна

Правната комисия реши: само една българска църква ще може да се нарича православна

Анна Александрова, председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Анна Александрова, председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Правната комисия прие на второ четене промените в Закона за вероизповеданията, съгласно които само една българска църква ще може да се нарича православна. Законопроектът може да бъде окончателно приет в зала още утре, ако докладът на комисията бъде приет.
Срещу текстовете се обяви единствено бившият правосъден министър Атанас Славов, който каза, че законодателните промени влизат в колизия с устойчивата практика на Европейския съд по правата на човека за свобода на религията и могат да са причина за поредна осъдителна присъда срещу България.
В Регистъра на религиозните институции на Софийския градски съд вече има две църкви, които се наричат православни - официалната Българска православна църква, както и Истинно православната българска църква.

Какво решиха депутатите

Според текстовете се променя само чл. 10, ал. 1 от него, като той ще гласи следното:
"Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Само тя може да използва думата "православна" в своето наименование. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се единна Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски."
Депутатите решиха още да се попречи на възможностите за регистрация на юридическо лице като вероизповедание, което използва думата "православна", освен Българската православна църква - Българска патриаршия.
Беше решено още заварените производства по регистрация, които противоречат на чл. 10, ал. 1, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания се заличават от Софийския градски съд по искане на Дирекция "Вероизповедание" на Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда следва да се отправи в 14-дневен срок от влизането на закона в сила, като съдът се произнася в едномесечен срок.
В хода на дебатите в зала обаче именно представители на Дирекция "Вероизповедание" на Министерския съвет определиха като "огромен проблем" автоматичното заличаване на вече регистрирани религиозни субекти.

Как се стигна до промените

Непосредствено след решението на Върховния касационен съд от 16 декември 2024 г., с което бе разрешена регистрацията на старостилната църква, ГЕРБ, "Възраждане" и БСП представиха промени в Закона за вероизповеданията. Те бяха приети скоростно на първото заседание на ресорната правна комисия във вторник (7 януари). Два дни по-късно промените минаха с голямо мнозинство и в пленарна зала.
Освен промените депутатите проведоха и изслушване на служебния премиер Димитър Главчев и служебния правосъден министър, от чиито изказвания се разбра, че Агенцията по вписванията е отказала да регистрира старостилната църква заради липсващи документи.
Българската православна старостилна църква започва дейността си в България през 1993 г. с откриването на църквата "Св. Спас". Постепенно такива църкви се откриват в различни градове като Благоевград, Сандански, Враца, Габрово, Бургас, Варна и други. Енориашите към момента са около 2-3 хил. души.
Първият опит за регистрация на Българската православна старостилна църква в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд датира от 2011 г. Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет е представила отрицателно становище през февруари 2012 г., с аргументи че регистрацията ѝ би нарушила и Конституцията, и Закона за вероизповеданията.
В периода от 2011 до 2013 г. съдът на три инстанции отказва да регистрира Българската православна старостилна църква.
На 28 август 2013 г. представители на църквата сезират Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с аргумента че се нарушават свободата на мисълта и религията и правото на сдружаване. През 2017 г. съдът констатира системен проблем със свободата на религията в България и единодушно е решено, че или приключилото производство трябва да бъде възобновено, или да бъде подадена нова молба за регистрация, която да бъде одобрена.
Църквата прави втори опит да бъде регистрирана през юни 2022 г. В становище Министерският съвет потвърждава позицията си от 2012 г. На първа и втора инстанция съдът отказва да одобри искането на Българската православна старостилна църква. През пролетта на 2024 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа призовава България да изпълни решението на ЕСПЧ. На 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд изпълнява решението на Европейския съд по правата на човека и разрешава регистрацията на Българската православна старостилна църква. На 19 декември представители на църквата са подали заявление в Агенцията по вписванията.