Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов смята, че представените в петък (31 януари) данни от Министерството на финансите за бюджетния дефицит не са верни, като това според него е било направено, за да "излезе заложеният дефицит" в държавния бюджет в размер на 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това е максималната допустима стойност на този показател, за да бъде изпълнен един от критериите дадена страна да бъде приета в еврозоната наред с изпълнението на други.

Това става известно от публикация в профила на Борисов във "Фейсбук", написан от негово име, от който се разбира още, че е говорил по темата по време на среща във Велико Търново с кметове и председатели на общински съвети от областта.

По думите му той иска в началото на следващата седмица и преди Съвета за съвестно управление Министерството на финансите и по-конкретно неговата съпартийка и финансов министър Теменужка Петкова да му отговорят какви и в какъв размер разходи, дължими за 2024 г., са забавени и прехвърлени за 2025 г., за да "излезе заложеният дефицит на касова основа".

Освен това той иска да се даде обяснение за "задълженията от близо 3 млрд. от 2024 г." и защо сега преминавали за 2025 г. Пита защо са били подведени общините, които "толкова пъти предупреждавах да не разкопават и да не правят нищо, защото няма осигурени пари в бюджета". Но на кметовете били обещавани по думите му 7 млрд. лв., които ги нямало, а през 2024 г. им платили само 500 млн. Други 500 млн. лв. "ги прехвърлиха по сметката за 2025 г. и същото е и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Защо никой не говори за 800 млн. неразплатено ДДС на фирмите", пита още той и допълва, че не било плащано, "само за да излезе сметката".

Припомня, че по данни на "Евростат" към деветмесечието на 2024 г. дефицитът е 3,7% и уверява, че ГЕРБ иска стабилни финанси, еврозона, общински и държавни обекти да се строят, ръст на доходи, да не се увеличават данъците. "Но 2024 г. не се направиха разходите, които трябваше, а се оставиха за 2025 г., само и само да им излезе сметката", повтаря се Борисов и припомня, че години наред бил казвал до какво щели да доведат заемите, които "всяка седмица се теглеха - по 500 млн. лв., сега цялата тежест пада върху нас".

Председателят на ГЕРБ настоява назначенията на новото правителство да започнат след приемането на държавния бюджет, като уточнява, че става въпрос за заместник-министрите и областните управители.

Предупреждава "коалиционните партньори", както нарича БСП и "Има такъв народ", въпреки че досега думата "коалиция" се избягваше от управляващите три партии, "да спрат упражненията на гърба на бюджета с цел партийни интереси, да спрат да обещават социално изобилие, преди да са ясни окончателните доклади за състоянието на фискалната стабилност", което изглежда като предупреждение най-вече към БСП.

Неотдавна депутатите от "Демократична България" Ивайло Мирчев и Мартин Димитров обясниха с думите "някой има кеш някъде, който няма да може да реализира" решението на ГЕРБ първо да не подкрепи промените в Закона за Българската народна банка, а след това и да не поиска конвергентен доклад от Европейската комисия , което според обединението отлага приемането на България в еврозоната. Двамата допуснаха още, че промяната в позицията на партията на Борисов може да се дължи и на различните позиции на коалиционните ѝ партньори в лицето на "Има такъв народ" и БСП.

От своя страна известни икономисти и финансисти публикуваха петиция, адресирана до парламента, премиера и президента, в която настояват, че отлагането на искането от България за изготвяне на извънреден конвергентен доклад от страна на Европейската комисия, с който тя да се произнесе дали страната е готова за еврозоната, ще отложи за неопределено време въвеждането на единната валута.