Кой кой е в надпреварата за БСП (част 1)

Кой кой е в надпреварата за БСП (част 1)

Кой кой е в надпреварата за БСП (част 1)
Общо 16 кандидати (след оттеглянето на Драгомир Стойнев) ще влязат в надпреварата за председател на БСП. Партията официално се готви за пряк избор на 23 февруари, като вече са публикувани серия от методически указания, списък за регистрация на застъпници и т.н. С наближаването на форума обаче все повече представители на левицата прогнозират, че предварително определеният ред - конгрес на 15 и 16 февруари и пряк партиен вот за председател седмица по-късно, няма да бъде спазен. Вместо това с промени в устава БСП ще се върне към избирането на лидер от конгреса и водачът на партията ще бъде излъчен незабавно.
Неофициалната информация от редиците на социалистите сочи двама фаворити в битката. Прогнозите са, че на конгреса ще има серия от отводи, а преливането на гласовете за отказалите се ще е решаващо за изхода. Политици от "Позитано" 20 усилено говорят, без да искат за бъдат цитирани, за влияние и на лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски в избора.
Други търсят има ли знаци за негласно отношение на президента Румен Радев или вицепрезидента Илияна Йотова към някои от кандидатите. Държавният глава, когото партията два пъти подкрепи на президентските избори, се ползва с популярност сред редовите социалисти въпреки острия конфликт с бившия лидер на левицата Корнелия Нинова. "Дневник" обобщава какво е известно за претендентите, част от които имат дълга политическа история.

Атанас Зафиров

Атанас Зафиров
Атанас Зафиров
Временният председател на БСП Атанас Зафиров очаквано поиска да бетонира мястото си начело на партията. Той има 34 г. партиен стаж и 18 г. като член на национални ръководни партийни органи. Обяви кандидатурата си за лидер малко преди БСП да влезе в правителството "Желязков" заедно с ГЕРБ и "Има такъв народ", а той да заеме поста вицепремиер без портфейл.
Участието в общо управление дойде след години на остра риторика срещу партията на Бойко Борисов и стана възможно след отмяна на изричното решение на социалистите от 2017 г. да не се коалират с ГЕРБ. Свалянето на ограничението беше оспорено от вътрешнопартийната опозиция, защото е взето от пленум, а не от конгреса, който като висш партиен орган беше наложил забраната.
Зафиров е роден на 29 септември 1971 г. в Бургас. В биографичната справка, която БСП разпространи за него, пише, че има три магистратури - "Национална сигурност" във Военна академия "Г. С. Раковски", "Финанси" и "Български език и история" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От сайта на парламента се разбира, че владее един чужд език - руски.
Изкачването му в партията започва през 2006 г., когато е избран за областен координатор на БСП в Бургас. През 2008 г. става член на Националния съвет, а през 2010 г. е назначен за областен председател на партията. Влиза в тясното партийно ръководство през 2017 г., когато става член на Изпълнителното бюро на партията. От 2020 г. е и зам.-председател на партията с ресор коалиционна политика, заставайки рамо до рамо с Корнелия Нинова, чиито позиции неизменно защитава. Зафиров е народен представител от 42-ото Народно събрание насам, като не е част само от 44-ото Народно събрание.
До 15 юни 2024 г. минаваше за един от най-приближените до Корнелия Нинова, но след гласуване на пленума той измести посочения от нея Георги Свиленски и стана временен лидер на партията.
Последваха няколко месеца на критики срещу старото партийно ръководство, от което и той бе част, след което през септември гласува за изключването на Нинова. Тя определи това като предателство и заяви: "Явно съм ви отгледала със заешки сърца в мъжки тела."
Неофициално социалисти коментират, че Атанас Зафиров има топли отношения с Делян Пеевски. Той самият отказва да отговаря на въпроси за санкционирания за корупция лидер на "ДПС - Ново начало".

Борислав Гуцанов

Борислав Гуцанов
Борислав Гуцанов
Борислав Гуцанов влиза в битката за лидерския пост в БСП от позицията министър на труда и социалната политика в правителството "Желязков". Той е от познатите политици в България от години. Има 36 г. партиен стаж, от които 16 е член на ръководните партийни органи. Депутат е в 42-ото Народно събрание и след известна пауза - във всички парламенти от 45-ия досега.
Според социалисти е част от партийното лоби, което поддържа добри отношения с президента Румен Радев. Публичните му позиции са за близки отношения - икономически и политически, с Русия. През есента на миналата година стана ясно, че е разрешил партийният офис на БСП във Варна да се ползва от генералното консулство на Руската федерация в града, което продължило дейността си, въпреки че бе закрито през октомври 2022 г.
Роден е на 17 юни 1967 г. във Варна. Завършил е математическа гимназия и "Корабоводене за гражданския флот" във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". Политическата му кариера започва през 1995 г. като общински съветник във Варна. През периода 2005 - 2010 г. е председател на общинския съвет на града.
Гуцанов е дългогодишен лидер на БСП - Варна, и ключова фигура в структурата на партията. През годините той премина през сложни отношения с националното ръководство на партията.
В началото беше сред острите критици на Корнелия Нинова. Впоследствие обаче се превърна публично в неин приближен, като заемаше водещи позиции в партията по нейно настояване.
Паралелно с политическата си дейност Гуцанов развива бизнес в областта на корабоплаването, транспорта и логистиката. До 2007 г. Гуцанов е имал дял и в дружеството "Уейв шипинг", което е продал на Виктор Нейчев, известен във Варна като дясна ръка на бизнесмена Даниел Славов-Дънката.
На 31 март 2010 г. Борислав Гуцанов беше арестуван във Варна по време на операция "Медузите", ръководена от тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Обвинен е за участие в организирана престъпна група, престъпление по служба, сключване на неизгодни сделки и склоняване към лъжесвидетелстване. През 2013 г. разследването е прекратено, а Гуцанов и семейството му печелят дело в Европейския съд по правата на човека, осъждайки държавата за нарушаване на човешките им права.
През 1999 г. Гуцанов прекарва близо четири месеца в ареста във Варна по обвинение за участие в източването на фалиралата по-късно Елитбанк. През април същата година е освободен под парична гаранция, а пет месеца по-късно делото срещу него бе прекратено.

Сергей Станишев

Сергей Станишев
Сергей Станишев
Бившият лидер на БСП Сергей Станишев (58 г.) отново иска поста след 13 г. начело на партията и още 11 като президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Има 36 г. партиен стаж, от които в 24 г. е член на ръководни партийни органи. Син е на Димитър Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП. Роден е в Херсон, днешна Украйна, като придобива българско гражданство през 1996 г., когато се отказва от руското. Партийната му кариера започва година по-рано, когато е назначен за експерт в международния отдел на БСП. Депутат в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание.
Той пое партията след избирането на Георги Първанов за президент, след което беше излъчен за министър-председател на коалиционното правителство с участието на НДСВ и ДПС (2005 до 2009 г.), избрано с мандата ДПС.
Кабинетът на т.нар. тройна коалиция остана в историята с влизането на България в Европейския съюз (ЕС), но и корупционните скандали в пътната агенция и със спирането на еврофондовете, както и с практиката за заменки на земеделски земи от вътрешността на страната срещу апетитни имоти по морето.
Името му заедно с това на съпругата му Моника Станишева беше замесено в скандала около австрийския лобист Петер Хохегер заради информацията, че Хохегер е лобирал за влизането на България в ЕС срещу хонорар 1.5 млн. евро по два договора от 2006 и 2008 г., подписани от кабинета "Станишев".
През 2014 г. Станишев и партията му бяха във фокуса на безпрецедентните граждански протести #ДАНСwithme, след като съставеният с мандата на БСП кабинет "Орешарски" предложи Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), а групата на левицата гласува почти единодушно за избора му.
През 2014 г. стана евродепутат и напусна поста в БСП. През 2019 г. е преизбран. Сега се завръща с изявлението, че ще се бори за "политическото оцеляване на БСП" след "унизителният начин, по който тя бе вкарана в управлението".

Кристиан Вигенин

Кристиан Вигенин
Кристиан Вигенин
Кристиан Вигенин (49 г.), чиято кариера дълго време вървеше заедно с тази на Сергей Станишев, сега ще му бъде конкурент. Вигенин е в БСП от 28 г., от които 24 г. е член на национални ръководни партийни органи.
Започва политическата си кариера от международния отдел на БСП. На местните избори през 1995 г. е избран за районен съветник в район "Подуяне", като остава на тази позиция до премахването на районните съвети през 1999 г. За първи път е избран за депутат през 2005 г., но става популярен две години по-късно, когато оглави листите на левицата за първия евровот в България. В този период е сочен за протеже на Станишев. На европейските избори през 2009 г. Вигенин е трети в листата на "Коалиция за България" и е преизбран за евродепутат.
През 2013 г. става министър на външните работи в правителството на Пламен Орешарски. Между 2017 и 2024 г. е зам.-председател на левицата, като опонентите му го критикуват, че е "верен на всяко ръководство".
Докато беше заместник на Нинова, Вигенин демонстрираше вярност към нея като лидер. След като беше избран за евродепутат през юни 2024 г., започна остро да я критикува и застана зад Зафиров, който оглави партията.
В партията е критикуван заради променящата му се позиция за Украйна. През 2014 г. той е на страната на Киев:
Подкрепяме неприкосновеността на суверенитета на Украйна и запазването на нейната териториална цялост. Референдумът в Крим беше организиран в нарушение на конституцията на Украйна и от юридическа гледна точка не е легитимен.
След началото на войната през 2022 г. Вигенин повтаря партийната позиция и защитава тезата, че България не трябва да предоставя военна помощ на Украйна.

Антон Кутев

Антон Кутев
Антон Кутев
Антон Кутев е сред популярните за широката публика лица на БСП от години. В продължение на 15 г. е член на ръководните органи на партията. Политическата му кариера започва като общински съветник в Столичната община през 2003 г. По време на т.нар. тройна коалиция беше член на съвета на директорите на ЧЕЗ.
Беше част от близкото обкръжение на Сергей Станишев и по време на лидерския му мандат участваше в оперативното ръководство - Изпълнителното бюро. Тогава Кутев беше и говорител на партията. Депутат в три парламента (41-ото, 42-ото и 44-ото Народно събрание).
Беше говорител на три от назначените от президента Румен Радев служебни правителства - двете на на Стефан Янев и първото на Гълъб Донев.
Междувременно влезе в остър конфликт с Корнелия Нинова и на 17 февруари 2022 г. напусна ръководството на партията. Месец и половина по-късно Радев го назначи за свой съветник. В момента Кутев е член на разширеното ръководство на гражданската организация Национално движение "Русофили".
В политическата кариера неколкократно е влизал публично в сблъсъци с Делян Пеевски. През 2018 г. той се противопостави на законопроекта на Пеевски за медиите, който беше прокаран по спешност с прононсираната цел да изсветли финансирането на медиите. Кутев нарече текстовете "изнасилване на общественото мнение" и демонстрация, че никой нищо не може да направи на Пеевски.

Иван Таков

Иван Таков
Иван Таков
Иван Таков влиза в надпреварата от позицията на общински съветник в София и председател на най-голямата и влиятелна местна организация в БСП - столичната. Той е сред харесваните от редовите социалисти политици както заради работата си, така и заради партийното си потекло - внук е на някогашния член на Политбюро и министър на търговията по времето на социализма Пеко Таков. Син е на бившия водещ на тв предаването "Всяка неделя" Янчо Таков. Също като Антон Кутев Таков е член на разширеното ръководство на Национално движение "Русофили".
Има 21 г. партиен стаж, а 12 г. е член на ръководните партийни органи. Таков беше в обтегнати отношения с бившия партиен лидер Корнелия Нинова,
особено след като успя да наложи против волята ѝ кандидатурата на Ваня Григорова за кандидат на левицата за кмет на София.
Въпреки неодобрението той оглави щаба на Григорова, която се превърна в изненадата на изборите, измествайки кандидата на ГЕРБ от балотажа.
През февруари 2024 г. ръководството прекрати мандата му като председател на БСП - София, заради решението на групата на БСП в общинския съвет в София да подкрепи Цветомир Петров за председател. Санкцията означаваше, че не би могъл да се кандидатира отново за шеф на партийната структура. Точно 20 дни след предсрочните избори и последвалата оставка на Нинова обаче Общопартийната контролна комисия в БСП определи отстраняването като нелегитимно и го възстанови на поста. На 15 декември Таков бе преизбран за председател на софийската структура.
Кои са останалите кандидати очаквайте в "Дневник" в следващите дни.