Общо 16 кандидати (след оттеглянето на Драгомир Стойнев) ще влязат в надпреварата за председател на БСП. Партията официално се готви за пряк избор на 23 февруари, като вече са публикувани серия от методически указания, списък за регистрация на застъпници и т.н. С наближаването на форума обаче все повече представители на левицата прогнозират, че предварително определеният ред - конгрес на 15 и 16 февруари и пряк партиен вот за председател седмица по-късно, няма да бъде спазен. Вместо това, с промени в устава БСП ще се върне към избирането на лидер от конгреса и водачът на партията ще бъде излъчен незабавно.

Неофициалната информация от редиците на социалистите сочи двама фаворити в битката и различни влияния. В две части "Дневник" представя и кандидатите, които искат да водят лявата партия. Първа част е тук, а това са биографиите на останалите кандидати:

Дългогодишният лидер на БСП - София и председател на групата от общински съветници на левицата в столицата Калоян Паргов (47 г.) също беше от изявените опоненти на Корнелия Нинова. Той беше сред противопоставилите се на решението й за изключването от партията на Кирил Добрев.

Като причина бе посочено участието на общински съветници от водената от него група на левицата в Столичния общински съвет във "фрапиращата сделка" за уличното осветление в София, за която алармира Борис Бонев от "Спаси София". През юли същата година с решение на съда е възстановен като член на пленума на партията.

В партията официално има 19-годишен стаж, от които 12 г. участва в ръководни органи. Разказва, че е започнал да помага на левицата като активист на 21-годишна възраст, а в БСП го завело познанство с Кристиан Вигенин от 2001г., докато Станишев е още международен секретар. След избора на Станишев за председател на партията в края на 2001г. международният отдел беше поет от Вигенин, а Паргов започва да сътрудничи по международните въпроси на партията.

През 2011 г. става зам.-председател на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация с хонорари около 30 хил. лв. годишно.

Понастоящем ръководи създадения през 2022 г. Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ)". Според сайта ѝ неправителствената организация има амбицията да е "един от водещите мозъчни тръстове за разработване на стратегии и политики с висок интелектуален и иновационен потенциал".

Вторият човек в БСП в продължение на повече от десетилетие Румен Овчаров (72 г.) за пореден път се кандидатира да оглави партията. Дълги години той ръководеше най-силната местна организация - столичната, а влиянието му в нея беше толкова голямо, че според социалисти продължава да има позиции, въпреки че вече десет години не заема поста. През 2016 г. гласовете на на софийската структура помогнаха на Нинова да оглави партията. Сега Овчаров е сочен в партията сред един от лоялните на бившия лидер, въпреки критиките, които отправя към нея.

Овчаров е министър на енергетиката в правителството на Жан Виденов (1995-1997). През 1999 г. е кандидат-кмет на БСП в София, но губи от Стефан Софиянски. През август 2005 г. става министър на енергетиката в правителството на Сергей Станишев, известно като управление на Тройната коалиция.

През 2007 г. избухва скандал за корупция в правителството - твърди се, че има опит за скрита приватизация на "Булгартабак", както и противозаконни действия срещу правосъдието, свързани с с "Топлофикация - София" - казусът, известен като "Р. Овч.". Прокуратурата обвинява Овчаров и тогавашния директор на Националната следствена служба Ангел Александров. Станишев приема оставката на Овчаров. Уволнени са и зам.-министърът на бедствията и авариите Делян Пеевски и зам.-министърът на икономиката Корнелия Нинова. По-късно Пеевски е върнат на поста.

През 2023 г. Овчаров беше санкциониран от САЩ по глобалния закон "Магнитски", а като основание се посочваше:

Министърът на регионалното развитие Иван Иванов (49 г.) е третият член на кабинета "Желязков", който влиза в надпреварата за лидер на БСП. Той е в партията от 20 г., а от 12 г. е член на ръководни партийни органи.

Според официалната му визитка Иванов е завършил история в Софийския университет и право във Великотърновския университет, бил е два мандата общински съветник в Шумен до 2013 г. и оттогава е неизменно депутат от левицата от района. Иванов беше министър и в кабинета на Кирил Петков през 2021 - 2022 г., но тогава бе начело на Министерството на земеделието.

Първият му, завършил неуспешно, опит да участва в изпълнителната власт е от 2013 г., когато е номиниран за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета "Орешарски". Кандидатурата му е оттеглена няколко часа по-късно, след като "Капитал" описа, че е бил управител на клон на силовата застрахователна групировка СИК. По информация на седмичника Иван Иванов е син на бизнесмена Валентин Иванов-Шошо, също свързан със СИК и задържан през 2000 г. за рекет и отвличане. През 2021 г. Иванов нарече свързването му със СИК инсинуация и заяви, че не може да си обясни защо фигурира в регистъра ДАКСИ от 1995 г.

Бившият депутат от 42-ото и 45-ото Народно събрание и бивш общински съветник Борис Цветков има 27 г. партиен стаж.

Името му нашумя през 2013г. покрай протестите на "Ранобудните студенти" и окупацията на Софийския университет, като той беше сред най-ярките лица на контрапротестиращите и участва в една от атаките на двора на университета.

Цветков два пъти е бил кандидат за кмет на столичния район "Искър" - през 2015 и 2019 г. На парламентарните избори на 9 юни той е водач на пернишката листа на партията, но не получава мандат. Това са последните листи, редени от бившия лидер Корнелия Нинова.

Боян Балев, който има 22 г. партиен стаж, в момента е член на Националния съвет на БСП. Бил е експерт към него, както и част от организационния отдел на партията. През 2014 г. е част от софийската листа в 23-ти избирателен район на левицата, но получените гласове не му осигуряват място до парламента. През годините той е бил сред критиците на Корнелия Нинова.

По информация на "Дневник" Балев е един от 19-те членове на пленума, които на 12 януари тази година се обявяват срещу влизането на БСП в общо управление с ГЕРБ.

28-годишният Габриел Вълков е сред новите попълнения в парламентарната група на левицата, като в момента тече първият му мандат като депутат. Бивш председател на младежката организация на БСП. Член е на БСП от 2015 г.

След изборите за Европейски и национален парламент на 9 юни Вълков е в основата на протеста срещу Корнелия Нинова, като той и други представители на младежката организация разпъват транспаранти с текст "Оставка", "Промяна" и "Тук не е СДС" от прозорците на партийната централа на "Позитано 20".

Бившият депутат от 50-ото Народно събрание Генади Събков също беше сред гласувалите срещу влизането на БСП в правителството на Росен Желязков.

Събков, който е партиец от 34 г., беше кандидат за кмет на Мездра на изборите през октомври 2023 г. и стигна до балотаж, който загуби. Той беше предложен за кандидат-депутат от врачанската листа на левицата през есента на 2024 г., но се отказа, като даде да се разбере, че не е съгласен с решенията на новото ръководство на партията за номинациите в района. За водач на партийната листа тогава беше посочен Андрей Вълчев от квотата на "Изправи се, България" на Мая Манолова.

Във фейсбук пост тогава Събков заяви: "Новото ръководство се заигра с омайници и измамници и предаде Северозапада на ръчно управление от друга партия".

Председателят на Организацията на жените социалистки Дора Янкова (64 г.) е единствената жена сред кандидатите за лидер на БСП. Тя е сред разпознаваемите лица на партията, в която членува от 40 г., като е била и член на оперативното ръководство - Изпълнителното бюро, при Сергей Станишев.

Един от най-успешните представители на левицата в местната власт - кмет е на родното си село Момчиловци от 1991 г. до 1997 г. и на Смолян (2003 до 2011 г.). Бивш председател е на Сдружението на общините. Депутат е в 38-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание.

През март 2024 г. тя беше сред участниците в искането за смяна на Корнелия Нинова и обединение на левите политически сили в страната.

Кметът на Дряново Трифон Панчев има 8 г. партиен стаж и едва 4 г. в националното ръководство.

Той е адвокат от Софийската адвокатска колегия. През 2016 г. става член на Европейския атлетически съд към Европейската федерация по лека атлетика. За кмет е избран първо през 2019 г. През 2023 г. е преизбран.

На пленума на 12 януари гласува с "въздържал се" за влизането на БСП в управлението.

Руси Статков има 46 г. партиен стаж, от които 23 г. е член на национални ръководни партийни органи. Той беше народен представител от Монтана в 39-ото и 41-ото Народно събрание. От години е член на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Беше кандидат за депутат от София на последните избори през октомври 2024 г.