Университетски преподавател срещу бивш комсомолски лидер. Засега така изглежда битката за председателското място в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За позицията "Продължаваме промяната - Демократична България" номинира доц. д-р Иван Стойчев, а преди минути БСП официално потвърди кандидатурата на Росен Карадимов.

Крайният срок за номинации изтече днес в 18 часа, като предстои да стане ясно дали ще има други претенденти за поста. За член на КЗК ПП-ДБ също номинира Стойчев, както и Юлиан Войнов, а по информация на "Дневник" кандидатът на БСП ще е Жельо Бойчев.

През по-голямата част от 90-те години на миналия век Росен Карадимов е в редиците на БСП като депутат в два парламента. След това се пренася в отцепилата се от партията "Българска Евролевица" начело с Александър Томов и Николай Камов. Няколко години по-късно обаче отново се завръща в орбитата на БСП като съветник в Министерския съвет, когато премиер е Сергей Станишев. Тогава името му изплува и покрай лобистката афера "Хохегер". През 2012 г. бившата съдружничка на Карадимов - адвокат Деяна Марчева, твърдеше пред парламентарната комисия, която разследва договорите на кабинета "Станишев" с Хохегер за 1.5 млн. евро, че Карадимов е взел 30 хил. евро по договор с австрийския лобист.

През ноември 2022 г. е вкаран в надзора на държавната Българска банка за развитие (ББР) на мястото на хората от кабинета "Кирил Петков". Като министър лансира екзотичната идея банката, създадена за да насърчава проекти на малкия и средния бизнес, да отпуска преференциални кредити на чиновници.

В служебния кабинет "Главчев" Карадимов беше министър на иновациите и растежа и отговаряше за организацията на изборите - обвини частните фирми в "своеволия" със съхранението на машините за гласуване, но в крайна сметка обяви изборите за "най-добре организираните".

По обяд в четвъртък (20 февруари) ПП-ДБ издигна номинацията на доц. д-р Иван Стойнев. Васил Пандов от обединението го представи като университетски преподавател в юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в няколко френски университета.

Стойнев е основател и управляващ съдружник в "STOYNEV & PARTNERS". Магистър е по "Право" от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2005 г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II - Pantheon Assas, Франция (2007 г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в Université Paris II - Pantheon Assas, Франция, с тема "Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар".

От 2013 г. е главен асистент по Право на ЕС в ЮФ на СУ и лектор към Международната магистърска програма "Право на ЕС". В периода 2015-2017г. е пост-докторант към Университета на Лотарингия и стипендиант на Френското правителство за върхови научни постижения.

В периода 2002-2003 г. е сътрудник към Комисия по енергетика към 39-то Народно събрание. Доц. д-р Иван Стойнев има публикувани редица статии и студии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018 г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на "Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС".

От 2013 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. Доц. д-р Иван Стойнев е член на Българската асоциация по международно право, а от 2018 г. е неин главен секретар. Учредител и член на Управителния съвет на Българско сдружение по конкурентно право.

През 2024 г. доц.д-р Стойнев е отличен с Ордена на Академичните палми от Република Франция за приноса си към висшето образование и франкофонията.

Към момента той е на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и хоноруване преподавател в Нов български университет.

Кандидатурата на Войнов не беше качена днес в сайта на Народното събрание до крайния срок в 18 часа, въпреки че тя е била подадена от "Продължаваме промяната - Демократична България".