Софийската градска прокуратура (СГП) предложи на главния прокурор Борислав Сарафов да поиска сваляне на имунитетите на Кирил Петков и Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България", за да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Малко по-късно Сарафов внесе в деловодството двете мотивирани искания. В прессъобщението от прокуратурата се посочва, че под надзора и ръководството на СГП антикорупционната комисия провежда досъдебно производство за корупционно престъпление, в хода на което са събрани достатъчно доказателства, че народните представители "са съпричастни към извършване на конкретни престъпления от общ характер".

Разследването е във връзка с твърденията на зам.-министъра на електронното управление Александър Йоловски за оказван натиск за обществена поръчка от страна на Петков и Божанов.

Казусът е от 27 октомври 2023 г., ден преди деня за размисъл за местните избори, когато бившият председател на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че министърът на електронното управление Александър Йоловски е съобщил пред членовете на председателския съвет в Народното събрание, че съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и депутатът от "Демократична България" Божидар Божанов са го притискали заради обществени поръчки за 600 млн. лв. По-рано същия ден за корупционен натиск над министъра говори и Тошко Йорданов от "Има такъв народ".

След същия председателски съвет ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане" излязоха с твърдение за предстоящ "машинен Костинброд", обвинение към заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов в кражба на кодовете на устройствата за машинно гласуване и призив за неговия арест. В резултат машинното гласуване на първия тур на местните избори бе отменено.

По-късно председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов подаде сигнал в прокуратура за твърденията за натиск за обществена поръчка. Тези обвинения бяха отречени както от Кирил Петков, така и от Божидар Божанов, като Божанов заяви още тогава, че е готов да окаже съдействие на разследващите. На 10 ноември 2023 г. прокуратурата обяви, че започва проверка по сигнала.

В съобщението на прокуратурата се посочва, че в хода на производството са събрани доказателства, че Кирил Петков е извършил опит за принуда. "Според събраните доказателствени материали на 02.10.2023 г. в заведение в София Петков направил опит да принуди Александър Йоловски - министър на електронното управление, да извърши нещо противно на волята му", пише в него. Посочва се още, че "с агресивен тон" съпредседателят на "Продължаваме промяната" е казал на Йоловски, че трябва да съгласува с Божидар Божанов уволненията на кадри в министерството, както и всичко, което прави, включително стратегическите въпроси, обществените поръчки и всички процедури по възлагане.

Твърди се още, че Кирил Петков е заплашил Йоловски, че "ще има негативни последици в личен и служебен план".

В съобщение от прокуратурата се посочва, че са събрани достатъчно данни, че в периода от 20 май 2022 г. до 17 юни 2022 г. Божидар Божанов, тогава министър на електронното управление, е нарушил служебните си задължения, като е предоставил на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление" (ИАИЕУ) файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация и указал да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка на стойност близо 18 млн. лв. Предметът на обществената поръчка е "Внедряване на спешни решения за осигуряване на киберсигурността на мрежите и информационните системи на държавната администрация, обекти от критичната инфраструктура и стратегически обекти и предоставяне на услуги, свързани с разрешаване на киберинциденти".

В него се посочва още, че целта на Божанов била да улесни и предостави преимущество на дружеството в обществената поръчка и така да набави облага от него, както и че от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици:

В хода на разследването е установено, че в протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за "председател" и "изготвил отпечатал" не са положени от съответните лица. Констатирано е частично графическо сходство на общите признаци, касаещи основно степента на обработеност, спрямо почерка, отразен в представените сравнителни образци от Божанов. Твърди се още, че депутатът от "Демократична България" е достъпвал компютъра, на който е технически изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.

Според правилника на парламента имунитетът на народните представители може да бъде свален или при писмено съгласие от съответните депутати, което се подава до председателя на Народното събрание, или с решение на парламента. Когато законодателният орган не заседава решението е на неговия председател.

В случаи, в които народните представители не се отказваха сами от имунитетите си, според парламентарната традиция се създаваше комисия, която разглеждаше постъпилите документи, а след това решение се взимаше в зала. В 51-ото Народно събрание бе въведен нов ред - председателят на парламента представя проекторешения, които директно, след дебат, се гласуват в зала.

В публикация във "Фейсбук" Божидар Божанов определи твърденията на прокуратурата като "абсолютно изфабрикувани глупости". Той съобщава, че няма никакви притеснения за изхода от бъдещото дело и още във вторник ще се откаже от имунитета си и ще съдейства на органите на реда да разкрият обективната истина.

Божанов припомя още, че е призовавал прокуратурата да работи бързо, но въпреки това до момента не е и разпитван.