Той добави, че геополитическата динамика е предопределена от войната в Украйна и съобщи, че по време на заседанието е постигнат консенсус около разбирането, че справедливия и траен мир може да бъде постигнат като мир чрез сигурност за Украйна и Европейския съюз. Министър-председателят съобщи, че в рамките на Съвета са обсъдени всички възможни рискове за страната както при продължаване или бързо прекратяване на войната, така и при участието на САЩ, или при оттеглянето на САЩ.

Премиерът добави, че са обсъдени възможностите на новата инициатива на Европейската комисия и трите ѝ направления:

Премиерът отбеляза, че за страната е важно да използва тези възможност, "за да сложим нашата военна индустрия на коловоза на нейното екстензивно развитие с по-добра координация между публичните и частните предприятия в сектора".

Желязков заяви още, че решенията по темата ще се взимат на база на актове на Народното събрание.

Заседанието на Съвета по сигурността към Министерския съвет Росен Желязков свика рано тази сутрин след новината, че САЩ временно спират цялата военна помощ за Украйна. Срещата Бе на тема "Преглед и анализ на актуалната геополитическа ситуация и произтичащите от нея рискове за националната сигурност". На заседанието освен постоянните членове са поканени председателите на всички парламентарни групи. На заседанието се обсъжда и въпросът дали България трябва да се съгласи да увеличи разходите си за отбрана. Темата предстои да се обсъжда на специална среща на върха в Брюксел в четвъртък.

В края на миналата седмица след срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и на Украйна Володимир Зеленски България не излезе с единна позиция. С голямо закъснение реакция в подкрепа на Киев имаха премиерът Росен Желязков и външният министър Георг Георгиев, които заявиха:

По-рано с позиции в подкрепа за Украйна излязоха още "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Останалите парламентарни групи обаче се разминаха в позициите си. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова за незабавна среща между Тръмп и европейските лидери, председателят на "Има такъв народ" Тошко Йорданов поздрави администрацията на американския президент за "брутално реалистична", санкционираният от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, който доскоро се определяше като "евроатлантик", заяви че всички лидери трябвало да защитават мира "като Тръмп". С подобна теза излезе и лидерът на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов, а лидерът на МЕЧ Радостин Василев прогнозира, че България отново ще е на губещата страна.

С тази заявка Драгомир Стойнев от БСП влезе в сградата на Министерския съвет. Тоя прогнозира, че кабинетът ще има "адекватна позиция, която ще отговори на очакванията на българските граждани". Той отказа да отговори на въпрос дали страната трябва да увеличи разходите си за отбрана, но посочи, че от самото начало левицата заема тезата, че в Украйна трябва да бъде постигнат мир с демокрация. "Тази война не води до нищо добро. Не само в Европа, но и в света", добави червеният депутат.

Съпредседателят на ДПС Джевдет Чакъров, както и Станислав Анастасов от "ДПС - Ново начало" отказаха коментар пред журналисти преди началото на заседатието с аргумента, че първо темата трябва да бъде обсъдена.

Николай Денков заяви, че международната обстановка се променя много бързо и България трябва да увеличи разходите си за отбрана. Депутатът от "Продължаваме промяната" е на мнение, че страната трябва да се включи в общите европейски политики, "а не всеки да се спасява самостоятелно".

Подобна теза защити и Надежда Йорданова от "Демократична България". Тя призова България да бъде в ядрото на активните европейски държави, които защитават общата европейска сигурност и да не остава в периферията. Йорданова каза, че България трябва да увеличи разходите си за отбрана.

Кирил Веселински от МЕЧ също се обяви за превъоръжаване, но заяви, че партията му е против военните действия в Украйна.

В Съвета по сигурността участват премиерът Росен Желязков, министърът на вътрешните работи Даниел Митов, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на финансите Теменужка Петкова, министърът на електронното управление Валентин Мундров, началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов, главният секретар на МВР Димитър Кангалджиев, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, председателят на Държавна агенция "Разузнаване" Антоан Гечев, директорът на Служба "Военно разузнаване" бригаден генерал Венелин Венев, началникът на Националната служба за охрана Емил Тонев, Димитър Стоянов, който представлява президента, Стефан Годжевъргов - съветник по сигурността и отбраната на президента, както и Веселин Станчев - съветник към политическия кабинет на Росен Желязков.

Последното заседание на Съвета бе на 2 октомври 2024 г. То бе свикано от служебния премиер Димитър Главчев, като темата бе напрежението в Близкия изток. Два дни по сходна тема се проведе и Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев. На 18 февруари държавният глава също свика КСНС - за употребата на наркотични вещества. Президентът обаче не свика такова заседание по тема войната в Украйна. През 2022 г. имаше две заседания на КСНС:

През 2023 г. заседание на КСНС така и не се проведе, въпреки че според закона президентът е длъжен да ги свиква поне веднъж на три месеца. Първото и единствено заседание за 2024 г. е от октомври по темата за Близкия изток. Така по всичко личи, че с днешната инициатива премиерът опитва да замести непроведения КСНС по темата.