"Те не избират омбудсман. Избират следващия служебен премиер." С тази равносметка, изречена неофициално, завърши петчасовото изслушване на шестимата претенденти за поста на омбудсман. Всички те получиха очаквания въпрос дали биха приели да оглавят служебен кабинет, като само един от кандидатите за институцията, която след промените в Конституцията от 2023 г. е и трамплин за изпълнителната власт, заяви, че не желае да става служебен премиер - бившият омбудсман и лидер на "Изправи се, България" Мая Манолова.
Изслушването на шестимата кандидати премина шаблонно - такива бяха и повечето от въпросите, такива бяха и отговорите, поради което победител в предпоследния рунд от надпреварата за следващ омбудсман трудно може да бъде определен. Поради това, съвсем без изненади, и този този пост ще бъде попълнен след предварително взето политическо решение. Неофициално се коментира, че решението вече е ясно и победител ще е единственият кандидат издигнат от политическа формация - Велислава Делчева, номинирана от ГЕРБ. Всичките ѝ опоненти - Антон Станков, Мария Матеева, Димитър Маргаритов, Джема Грозданова и Мая Манолова, са предложени от неправителствени организации.
По информация на "Дневник" изборът на омбудсман ще се проведе след великденската ваканция на депутатите.
Очакванията са БСП все пак да подкрепи Манолова, чиято формация е част от широката лява коалиция. Източници на "Дневник" коментират обаче, че причината е "само, за да не стане неудобно". Различни представители от левицата твърдят, че още от февруари, преди изобщо да са ясни кандидатите, а процедурата - открита, е било ясно, че Мая Манолова няма да има шанс в надпреварата.
Междувременно все още не е ясно с какво мнозинство ще бъде избран следващият омбудсман, тъй като няма решение дали левицата ще подкрепи и Манолова, и Делчева. Ако социалистите не подкрепят кандидата на ГЕРБ, то и мнозинството пропада. Подкрепа не може да се очаква и от "Възраждане". Източник на "Дневник" твърди, че групата обмисля да гласува с "въздържал се" за всички кандидати.
Без изненади всички кандидати се обявиха в облекчаване на режима за провеждане на референдуми след въпрос от "Възраждане", но определиха инициативата на формацията на Костадин Костадинов за закон за чуждестранните агенти като репресивна и вредна. Бе посочено обаче, че трябва да е ясно как се финансират неправителствени организации и медии. За поста на служебен премиер никой освен Мая Манолова не даде категоричен отговор дали би заел този пост, или не.
Антон Станков обяви, че ако бъде избран, ще създаде работна група, която да изработи етичен кодекс за поведение на омбудсмана. Той се обяви за серия от информационни кампании, както и разкриване на горещи телефонни линии по всички проблеми. Станков каза още, че са нужни промени в Закона за омбудсмана, целящи да се даде възможност за защита на юридически лица. Той добави още, че на омбудсмана не бива да му биват вменявани нехарактерни функции.
Велислава Делчева даде заявка за нов Закон за колекторските фирми. Тя обяви, че би имала три основни приоритета: правата на децата, правото на достоен живот на възрастните хора и правата на жертвите на домашно насилие. Тя обеща и изнесени приемни на омбудсмана в малки населени места. Делчева също се обяви за улесняване на процедурата за провеждане на референдуми. В отговор на въпрос на Манол Пейков за позицията ѝ по отношение на войната в Украйна тя заяви:
Решението на конфликта трябва да се търси и на полето на дипломацията.
Велислава Делчева, кандидат на ГЕРБ за омбудсман
Джема Грозданова каза, че дългосрочната ѝ задача ще бъде подобряването на детското правосъдие, решаване на проблема с дефицита на лекарства и промяната в работата на психиатриите. Тя се обяви за създаване на длъжността детски омбудсман. Тя също подкрепи инициативата за промени в Закона за прякото допитване до гражданите. На въпроса за позицията ѝ за Украйна Грозданова заяви, че е проблематично, че Европейският съюз няма единна външнополитическа позиция. По думите ѝ, за да има такава ще е нужно решенията за външна политика на европейско ниво да се взимат не с пълен консенсус, а с две-трети мнозинство.
Димитър Маргаритов посочи като свои приоритети решаването на проблема с младежката безработица и потребителските права и скъсяването на веригите за доставки.
Мария Матева се обяви за осигуряване на справедливост за гражданите. "Референдумите са много важно нещо, те са демокрацията в действие" - с тези думи и Матева се обяни в подкрепа и заяви, че би подкрепа за всеки референдум.
Матева отказа да отговори на въпрос за войната в Украйна с аргумента, че външната политика е извън обхвата на дейност на омбудсмана. Тя заяви, че гражданската ѝ позиция е изцяло в подкрепа на Българската политика в момента.
Мая Манолова посочи за свои основни приоритета решаването на проблема с достъпа до лекарства и защитата на гражданите като потребители. Манолова припомни, че още като народен представител е вносител на законопроект за облекчаване на условията да провеждане на референдумите. Мая Манолова заяви, че омбудсманът не би трябдвало да е част от т.нар. "домова книга" (с тези думи президентът Радев нарече списъкът от лица на висши държавни длъжности, от които може да избира кандидат за служебен премиер - б.а.). Тя добави, че ако някой от опонентите ѝ бъде избран и заеме поста на служебен премиер, то би следвало да продължава външната политика на предишното редовно правителство.
Анелия Николова
Мая Манолова в пленарна зала на 8 октомври 2015 г. - денят, в който бе избрана за омбудсман
"Не беше очарована партията"
В рамките на изслушването имаше един-единствен политически сблъсък - между председателят на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ) и Мая Манолова. Александрова заяви, че Манолова е била добър омбудсман и добави, че мястото наистина и ѝ било в институцията. Депутатът припомни обаче, че това е станало възможно благодарение на гласовете на ГЕРБ, "въпреки че не беше очарована партията".
Анна Александрова недвусмислено заяви, че избопът на лидерът на "Изправи се, България" този път е неподходящ, тъй като няма гаранции, че Манолова няма да напусне поста и ще се върне преждевременно в политиката, както се случи в рамките на първия ѝ мандат. (Мая Манолова бе избрана за омбудсман през 2015 г. През 2019 г. напуска поста, за да се включи в надпреварата за кмет на София - б.а.)
Каква е гаранцията, че отново няма да скочите в политиката и да зарежете всичко?
Анна Александрова, депутат от ГЕРБ
Манолова обяви, че въпреки че е напуснала поста, тя не е оставила темата със защитата на правата на гражданите. "Особено през последната година изпълнявам позицията на граждански омбудсман."
Можех да си оставя топлото място в институцията, но реших, че почтеното нещо е да не се върна като омбудсман.
Мая Манолова
Година без омбудсман
Позицията на омбудсман е вакантна от цяла година. До това се стигна след катоДиана Ковачева напусна предсрочно поста си и положи клетва като български съдия в Европейския съд по правата на човека. Малко след това заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да не попада в списъка с потенциални служебни премиери. Независимо, че институцията остана без ръководител обаче, през 2024 г. над 76 хил. граждани са потърсили помощ, съвет, защита стана известно от годишния докладна ведомството.
Антон Станковбеше правосъден министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той е номиниран от Асоциация "Българско училище за политика Димитър Паница". В последните години той е адвокат. От 2016 г. насам е член на Надзорния съвет на застрахователното дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Преди да стане министър е бил заместник-председател на Софийския градски съд.
Велислава Делчева е предложена от депутатите от ГЕРБ Росица Кирова и Анна Александрова. Тя е единствената партийна кандидатура. Делчева е юрист. През последните близо две години и половина е била координатор за България на програмата на USAID за Централна Европа за върховенство на правото. Между 2007 и 2018 г. е била председател на Програмата за развитие на съдебната система. От 2013 до 2017 е работила в Министерството на правосъдието. Работила е около 5 години и като експерт в Институт "Отворено общество" по координиране на проекти за съдебната реформа и върховенството на правото.
Джема Грозданова е издигната от Националната пациентска асоциация, като кандидатурата ѝ е подкрепена от Националната мрежа за децата, Фондация "Асоциация Анимус", Фондация "Искам бебе", Фондация "Кампания 21 България", "Асоциация на пациентите с онкологични заболявания", Фондация "SOS-семейства в риск". Тя беше депутат от ГЕРБ между 2009 и 2020 г., когато напусна партията на Бойко Борисов и стана учредител на партията на Цветан Цветанов и неин заместник-председател.
Кандидатурата на Димитър Маргаритов е издигната от асоциация "Активни потребители". В продължение на 7 години той беше председател на Комисията за защита на потребителите, която е под шапката на Министерството на икономиката, работил е и в още четири министерства - МВР, на образованието, на регионалното развитие и на транспорта. Беше заместник-министър на икономиката по времето на правителството с премиер Кирил Петков, в което икономически министър беше Корнелия Нинова.
Мария Матева е номинирана от Българския червен кръст. От 2008 г. досега тя е член на Комисията за защита на личните данни. От 2002 до 2007 г. е била в борда на Държавната комисия за сигурността на информацията. Завършила е Академията на МВР.
Мая Манолова е подкрепена от Сдружение "Пациентски организации заедно с теб", Фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека", Сдружение "Българска асоциация диабет", Сдружение "Институт за социална интеграция", Сдружение "Федерация на потребителите в България", Сдружение "Национална Асоциация на Млекопреработвателите", Сдружение "Съюз на пенсионерите - 2004", Сдружение "Нов съюз на пенсионерите" и др. Манолова беше омбудсман в периода между 2015 и 2019 г., като не изкара пълен мандат, защото се кандидатира за кмет на София през същата година, губейки от Йорданка Фандъкова на втори тур.
Тя е била адвокат преди да влезе в политиката, където дълги години беше депутат от БСП. Беше и два мандата депутат от "Изправи се, мутри вън!" ("Изправи се БГ, ние идваме!") в "късите" 45-то и 46-то Народно събрание.
През 2013 г. като депутат от управляващата тогава БСП гласува "за" избора на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
