Сто дни стабилност по принуда: липсата на алтернатива ли спасява кабинета "Желязков"
Два преодоляни вота на недоверие, един сменен коалиционен партньор и безапелационна подкрепа от лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски, който официално не е в коалицията - така звучи равносметката за първите 100 дни на кабинета на Росен Желязков. За изминалите малко повече от три месеца правителството прие държавен бюджет, в който според опозицията са заложени редица корупционни вратички, започна да попълва регулаторите с хора със спорна експертиза и съмнения за политически зависимости, спря продажбата на неизползваемите руски реактори за "АЕЦ Белене" на Украйна.
Освен това кабинетът наруши основната цел в управленската си програма - "освобождаването на институциите от корупционно влияние" . Това се случи с решения като километър магистрала да струва над 50 млн. лв., буксуващото обновяване на Висшия съдебен съвет и отказът на мнозинството да проведе изслушване за контрабандния канал в Пловдив. Въпреки всичко това правителството е стабилно, а хоризонтът му за работа ще бъде определен не от грешките или бездействието му по ключови теми, а от решението на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Около тази теза се обединиха социолози, с които "Дневник" разговаря в навечерието на отбелязването на първите 100 дни от клетвата на кабинета "Желязков". Колко дълго ще оцелее редовното правителство? Кой или какво ще го свали? Отговаря ли дневният ред на кабинета на дневния ред на хората и има ли алтернатива? - отговори на тези въпроси "Дневник" потърси от Геновева Петрова от "Алфа Рисърч", Евелина Славкова от "Тренд", Първан Симеонов от социологическа агенция "Мяра" и Добромир Живков от "Маркет линкс".
Равносметката след първите 100 дни
Според Геновева Петрова равносметката за работата на кабинета не е еднозначна. По думите ѝ правителството полага клетва с добър кредит на доверие, зад който в най-голяма степен стои аргументът, че излъчването му ще доведе до нормализиране и успокояване на политическото напрежение.
"Противоречива" - такава оценка дава и Добромир Живков. По думите му позитивно е придържането на правителството към стратегическата цел за приемане на България в еврозоната (такива мнения изразиха и Геновева Петрова и Евелина Славкова от "Тренд"), въпреки че дефинирането ѝ като такава отне няколко седмици след клетвата на кабинета.
Според него във вътрешнополитически аспект има противоречиви решения като приемането на бюджет със съмнения за корупционен натиск и реакцията на министъра на вътрешните работи Даниел Митов за контрабандния канал в Пловдив, която оставя "сериозни съмнения за потенциални неправомерни влияния върху върху министри и върху институции, свързани със съмнения за чадъри върху конкретни корупционни и престъпни схеми".
Това в голяма степен според мен ще изиграе негативна роля върху обществената подкрепа за този кабинет, която може би плавно ще продължи да спада.
През февруари и март резултати от проучвания на "Маркет линкс" показват спад в подкрепата за кабинета от около 5%.
Според Евелина Славкова от "Тренд" кабинетът се радва на прилично обществено доверие, въпреки че се движи не с посоката, която той определя, а на база на обществени напрежения. Дава пример с насилието над животни и пътните инциденти и последвалите законодателни инициативи. "Общо взето усещането е, че правителството се движи след събитията", добавя тя.
Имаше известно разсейване на негативизма около съставянето на правителството - тогава това се обясняваше с факта, че е съставено някакво правителство. Сега вече започва да се оценява самото правителство.
В средата на седмицата социологическата агенция "Мяра" публикува резултати от ново проучване, според които две трети от българите имат отрицателна нагласа към правителството. Според Първан Симеонов ръстът в недоверието към коалиционния кабинет е очакван и представлява нормализиране на ситуацията. "Това е нормалната за България ситуация за такива компромисни кабинети. В тази ситуация преобладава недоверието и лека-полека в първите месеци винаги се изчерпа началният кредит на доверие", каза той пред "Дневник". По думите му е обичайно "властта да не е обичана".
Геновева Петрова коментира, че обществените нагласи, предпочитания и очаквания не винаги съвпадат с политическите действията на лидерите, които поддържат правителството.
В последните 30 години на парламентарно управление сме ставали свидетели именно на това, че едно правителство управлява, въпреки много силната критика и недоволство от страна на хората. Мога да дам пример с тройната коалиция, която изкара цял мандат, въпреки недоволството.
Хоризонтът на кабинета "Желязков"
Според Първан Симеонов правителството може да остане стабилно дълго време, като решението докога на власт ще е Росен Желязков ще бъде взето от Бойко Борисов, "който на няколко пъти намеква, че има други планове, различни от тези на правителството, за което би следвало да отговаря".
"Правителството ще се опитва да оцелява на прибежки - в зависимост от това докладът какво ще каже, после в зависимост от това дали ще искат да останат до самото въвеждане на еврото, след това дали ще искат да останат до президентските избори. Според мен така на прибежки, оценявайки ситуацията всеки път, може и да поостанат", казва още той.
Радев: Няма сто дни кабинет "Желязков", а ново начало на модела "Борисов"
Добромир Живков също е на мнение, че правителството е относително стабилно, тъй като макар и официално дефинирано като кабинет на малцинството, с подкрепата на "ДПС - Ново начало" и неговия лидер Делян Пеевски то всъщност не е такова. По думите му вероятно тази подкрепа е подплатена със споделени интереси за попълването на регулаторите и изпълнението на държавния бюджет. Според Живков сваляне на кабинета и успешен вот на недоверие може да настъпи вследствие на неразбирателство между Борисов и Пеевски.
Кабинетът ще зависи от динамиката на отношенията между Борисов и Пеевски. Ние виждаме как Борисов не винаги се чувства комфортно с този кабинет и с неговите действия. От друга страна ние виждаме огледално същото поведение и същата декларация от страна на Пеевски.
Евелина Славкова казва, че в момента правителството е много стабилно въпреки вотовете на недоверие и напускането на ДПС-ДПС. По думите ѝ тази стабилност до голяма степен се дължи на подкрепата на "ДПС-Ново начало", с която управляващото мнозинство надхвърля 121 души (131 депутати - бел.авт.).
Славкова обаче допуска пет хипотези за сваляне на кабинета:
- Оставка на правителството след негативен доклад за готовността на страната да приеме еврото, "тъй като биха се изчерпали аргументите за оставането му, след като се е провалило с изпълнението на основната му задача";
- Положителен доклад, но след 1 януари 2026 г. (очакваната дата за приемане на еврото - бел. авт.) правителството не успява да намери нов дневен ред, с който да оправдае съществуването си;
- "Има такъв народ" (ИТН), БСП или дори ГЕРБ напускат управлението, след като калкулират, че загубите за партиите са повече от ползите при оставането им в мнозинството. По думите на Славкова "ИТН е с най-голямата въпросителна";
- Вътрешни конфликти между партньорите във властта;
- Президентските избори;
- Мащабни протести.
Геновева Петрова е скептична, че мащабни протести ще доведат до сваляне на кабинета
Според Славкова, ако правителството успее да се задържи до президентските избори догодина, то така ще бъде обезсилен и евентуален бъдещ проект на президента Румен Радев.
"Една е ситуацията, ако изборите са през април и президентът Радев реши да участва, и съвсем друга - ако изборите са след президентските. Тогава той ще изглежда като човек, който си търси нова работа, а не като някой с лозунг, че трябва да спасява България."
Отиването на нови избори към настоящия момент без ясен аргумент защо се отива на нови избори, всъщност по-скоро ще доведе до негативи за всяка една от партиите.
Първан Симеонов допуска и сценарий, при който правителството да бъде свалено от партията на тв водещия Слави Трифонов, ако бъде достигната точка на преливане на чашата. Той добавя, че вероятно опитите за сваляне на кабинета с вот на недоверие ще са неуспешни, тъй като парламентарната опозиция е разпокъсана.
Ако кабинетът се окаже изцяло зависим от Делян Пеевски и "ДПС - Ново начало", тогава погледите ще се обърнат към "Има такъв народ", защото те са реагирали в такива моменти с някакъв политически романтизъм назад във времето.
Добромир Живков е скептичен към такъв сценарий, тъй като "въпреки подкрепата на ИТН за санитарния кордон около Пеевски и въпреки излизането на фракцията на Доган в ДПС, партията на Слави Трифонов продължава да участва в управлението със сериозни позиции като министерски кресла".
| "В момента единствената партия от тези, които участват в управлението, която до момента не се е отказвала доброволно от властта, е БСП", припомня Геновева Петрова. |
Преди новия вот на недоверие: властта очаква стабилност и не се смущава от подкрепата на Пеевски
Има ли алтернатива правителството
Алтернативно управленско мнозинство в парламента в момента няма въпреки проведените до момента два вота на недоверие и заявките за такива инициативи на всеки две седмици. Инициатори са "Възраждане", "Величие" и МЕЧ, които се обявяват за бързи избори, но не предлагат друга възможност за управленска конструкция.
"Продължаваме промяната" също е обявила вот на недоверие, който ще бъде внесен, ако България получи положителен конвергентен доклад за готовността на страната да приеме еврото. "Демократична България" е с тезата, че има смисъл от вот на недоверие, ако има готовност за алтернативно управление.
Ние сме в ситуация, в която има кабинет, който макар и да не е особено харесван от обществото, понастоящем няма алтернатива, имайки предвид, че ако мислим за такава, то това означава отново преминаване през служебен кабинет, предсрочни парламентарни избори - нещо, което обществото според мен категорично не иска.
Първан Симеонов е на мнение, че има очаквания към президента Румен Радев, който обаче още не се е конституирал като алтернатива. По думите му като такава не се припознава и най-голямата парламентарна опозиционна сила в лицето на "Продължаваме промяната - Демократична България", заради което "в момента се търси алтернатива в по-радикални формации, отричащи партийната система въобще, като МЕЧ и "Възраждане".
"Да си наглежда партията": Пеевски заплаши Борисов след обвинения, че дразни ГЕРБ
Доверието в политическите лидери
Социолозите отчитат както спад в доверието към политическите лидери, които подкрепят кабинета, така и в това за всички останали.
Добромир Живков е на мнение, че не самата подкрепа за кабинета, а решението на Конституционния съд, с което бяха официализирани проблемите в българския изборен процес, е това, което води до спад на доверието във всички политически лидери. Той посочва, че става дума за около един-два пункта средно.
"Кабинетът все още не е натрупал негативи, за да води това и до преки последици негативи върху лидерите", добавя той.
Според Симеонов е очаквано, че намалява доверието на лидерите на политическите сили, тъй като обикновено хората, занимаващи се с оперативна политика губят доверие. По думите му изключение прави само президентът Румен Радев, който "хем се намеси в оперативната политика, хем запази нивата на доверие".
Масовото съзнание не търси други по терена, а новия, различния и този, който е срещу всички.
