В извънредно обръщение към народа и Народното събрание (пълен текст и видео в края на статията) той каза, че България е изправена пред стратегическо решение - приемането на еврото, за което в страната няма постигнат консенсус, а оценките са противоречиви. По думите му обаче това, което най-много липсва в този процес е зачитането на демокрацията от органи с ниско доверие. Предложението на президента идва по-малко от месец преди конвергентния доклад за готовността на България да приеме европейската валута (очакван на 4 юни) и година и няколко месеца, след като Конституционният съд потвърди решение на парламента, с което такъв референдум беше отхвърлен.

Минути след изявлението, секретарят по правни въпроси на президента Крум Зарков обяви, че в понеделник ще подаде молба да бъде освободен от длъжността, заради "предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос".

Според последвалите реакции на представителите на парламентарно представените формации, предложението едва ли ще събере необходимия брой гласове, за да бъде организирано национално допитване.

Присъединяването към еврозоната е посочвано от лидера на ГЕРБ като причина за коалицията зад кабинета "Желязков", а от "Продължаваме промяната - Демократична България" като мотив, че не подкрепят вотове на недоверие към правителството докато няма потвърдена дата за приемане на еврото. Прогнозите са, че докладът ще бъде положителен, а БНБ и банките, както и бизнесът вече се готвят за въвеждане на еврото от 1 януари 2026г. - за някои услуги, бележките дори вече показват цените в лева и в евро. В медиите най-после тече и държавна кампания, която обяснява процеса.

Радев ще е втория български президент, който предлага на Народното събрание провеждането на референдум. Първият е Росен Плевнелиев, който през 2013 г. предложи допитване по три въпроса - въвеждането на задължително гласуване, част от народните представители да се избират мажоритарно и за въвеждането на електронно гласуване.

По думите на Радев референдумът "ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие, което загуби през последните години". (вижте видео в края на текста)

Радев аргументира инициативата си с това, че "инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото".

Той добави, че приемането на еврото трябва да стане "с вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще."

Президентът посочи, че такива референдуми вече са се провеждали в други членки на ЕС и заяви, че всеки опит на политическите сили да представят предлагания референдум за еврото като референдум за или против европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация.

Провеждането на референдум за еврото в България вече бе отхвърлено от Народното събрание през 2023 г. Тогава искането беше на "Възраждане".

Според Закона за прякото допитване до гражданите предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

В случая на предложение от президента решението е на пленарна зала, като за него е нужно обикновено мнозинство.

Ако решението е положително - президентът насрочва дата за гласуване. Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Има и възможност, при положително решение на парламента, 48 народни представители да сезират Конституционния съд, който вече се произнесе по казуса

През април 2023 г. "Възраждане" внесе в парламента около 600 хил. подписа за национално допитване с въпрос "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?".

На 7 юли с гласовете на ДПС, ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" искането бе отхвърлено. След това "Възраждане", "Има такъв народ" и Радостин Василев обжалваха решението в Конституционния съд, който през февруари 2024 г. отхвърли жалбата и така окончателно потвърди, че референдум за запазването на лева като парична единица няма да се провежда с мотив, че

Днес отбелязваме Деня на обединена Европа, в чийто фундамент здраво са заложени демокрацията и свободната воля на гражданите.

България като пълноправен член на Европейския съюз е изправена пред стратегическо решение: въвеждането на единната европейска валута. След по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната.

В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемане. Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида: в политическата класа, в експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.

Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще.

Затова внасям в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум с въпроса: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 г.?"

Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи ЗА и ПРОТИВ. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Най-сетне референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата с еврото и ще предотврати всички негативни последствия, които носят решения, взети без подкрепата на мнозинството.

Референдумът няма да бъде прецедент. И в други държави членки на ЕС са провеждани всенародни допитвания за въвеждане на еврото.

Всеки опит на политическите сили да представят предлагания от мен референдум за еврото като референдум ЗА или ПРОТИВ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ.