Демократичната общност търси себе си и кандидат за президент
Един отказ от потенциален кандидат, няколко имена в публичното пространство и кръгла маса със знакови за дясното лица - така започва търсенето на идеалния претендент за президентската надпревара, който би консолидирал демократичната общност. Дали процесът за предварителен подбор ще се окаже възможен и успешен или рискува не само да разпилее енергия в организационни въпроси, но и да влоши и без друго пропуканите коалиционни отношения в "Продължаваме промяната - Демократична България" ще се разбере в следващите седмици.
Амбицията за първата формална среща (на 16 юни) е да бъде начертан ясен план за процеса по номинации - включително дали кандидатът да бъде партиен представител или фигура извън политиката, подкрепата на кои формации ще се търси (възможни ли са разговори дори с ГЕРБ), дали ще има предварителни избори, каквито вече бяха предложени, какви ще са сроковете. По информация на "Дневник" вече са водени и неофициални разговори с потенциални кандидати.
| Все още обаче няма постигнато съгласие за механизма, по който ще бъдат излъчени номинациите се разбра от разговорите на медиата с представители на политическите формации в "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). |
Те обсъждат идеята за дясно обединение около силна кандидатура за президент още от началото на пролетта. След резултатите от последните избори и оставането в опозиция в ПП-ДБ отвориха и темата за разширяване на коалицията с още представители на т.нар. "дясно" и други формации, с които имат сходни цели, но засега тестът явно ще е през номинация за президент. Редовните президентски избори ще са през ноември 2026г.
За да не бъдат допускани старите грешки и за да има десен и проевропейски президент, на 3 юни и общественици отправиха призив за обединение около единна кандидатура.
След успеха преди почти 30 години, демократичната общност не е излъчвала свой победител в президентски вот. Време е на тази негативна тенденция да бъде сложен край.
"Демократичната общност по пътя към победата"
Това е мотото на организираната от лидера на ДСБ Атанас Атанасов кръгла маса на 16 юни. Година и половина преди вот за президент той предложи предварителни избори, с които да бъде избран кандидатът на демократичната общност (през септември миналата година партията му и "Продължаваме промяната" се противопоставиха на идеята на "Да, България" за предварителни вътрешнопартийни избори - бел.авт.) През април Атанасов публично очерта и профила на желаната фигура с думите "да гледа на Запад".
В анонса за провеждането на кръглата маса бе съобщено, че тя цели трите партии в рамките на ПП-ДБ да поставят "началото на открит и стратегически разговор за бъдещето - как да бъде излъчен силен кандидат, който да обедини демократичните избиратели и да донесе реална победа на предстоящите президентски избори".
По информация на "Дневник" по време на форума ще има открит и закрит панел. По време на първия думата ще вземат лидерите на трите партии, както и Иван Костов, Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, а модератор на събитието е политологът и бивш евродепутат Светослав Малинов. Поканени са също политолози, социолози, икономисти, инфлуенсъри, анализатори и граждански активисти, както и всички общественици, подписали призива от 3 юни.
Във втората и закрита за медии част ще се обсъждат идеи за профила на кандидатите, начина на излъчването на кандидат, подкрепа от кои организации и политически партии да се търси, както и конкретните стъпки към изграждането на работеща стратегия за постигане на изборен успех.
| По информация на "Дневник" след кръглата маса "Демократична България" ще реши кои политически партии да бъдат поканени за втора среща, в рамките на която ще се обсъжда евентуалната подкрепа и механизмът за избор на претенденти. |
Засега се обсъжда тя да се проведе или в началото на юли, или след летните отпуски в началото на септември.
Атанас Атанасов: Коалицията ни изглежда разклатена отстрани, но сме много мобилизирани
Възможни пречки при търсенето на идеалния кандидат
Пътят към търсенето на идеалния кандидат ще е дълъг според представители на партиите в ПП-ДБ. Към момента обединението няма решение дали да заложи на партийни фигури или на хора без партийни книжки, като разговори на "Дневник" показват, че към момента повече са неизвестните и споровете, отколкото решенията. Има няколко основни теми, които предизвикват противоречия:
- Какъв да е профилът на кандидатите;
- Как да бъдат номинирани;
- Кой да бъде търсен за подкрепа;
От дясната коалиция предпочитат да се заложи на непартийно лице, което би привлякло подкрепа отвъд тази на избирателите на ПП-ДБ, докато от партията на Кирил Петков и Асен Василев са на мнение, че в настоящата ситуация "няма хора, които биха поели риска да се кандидатират за пост без гаранции, че ще бъдат избрани, но със сигурност ще бъдат плюти".
Основното е този кандидат да стигне до балотаж, а не да направим поредната красива загуба. Нужен ни е силен кандидат, а не някой, който ще вземе само 300 хил. гласа.
В "Продължаваме промяната" подкрепят тезата, че ако номинациите са само партийни, ще има съществен риск предварителните избори да се превърнат във вътрешнопартийна война, която да провали процеса. Във формацията обаче виждат и риск за подбор само сред нови лица.
Ще е катастрофа. Втори Васил Терзиев или Лозан Панов няма да го преживеят.
В коалицията се обсъжда и възможността за създаване на номинационен борд, който да излъчва кадри, след което да се пристъпи и към предварителни избори.
Проверка на "Дневник" установи, че на този етап партньорите не спорят за това дали да има предварителни избори, а само дали те да бъдат придружени и със социологическо проучване, каквото предлагат от "Продължаваме промяната". Предложение на ДСБ е партиите, които са част от дясното обединение, да могат да правят номинации, които след това се състезават на предварителен вот. Кандидатите не трябва да са политически лица. Според "Продължаваме промяната" обаче трябва да бъде постигнат баланс като половината от кандидатите са партийни квоти, а другата половината - не.
| Визията в партията е първо да има предварителни избори с всички претенденти, а след това да се проведе социологическо проучване. Заради тази идея от "Демократична България" са на мнение, че партньорите им опитват да провалят евентуални предварителни избори и да наложат партиен кандидат. |
Друг съществен спор е по технологията на вота, като още няма решение и за нея. Сред вариантите е вътрешните избори да са национални - тоест да са отворени не само към партийните членове, но и към всички граждани. Обсъжда се още те да са от смесен тип, като има опция както за електронно гласуване (с което "Да, България" има опит), така и с хартиени бюлетини.
От "Продължаваме промяната" виждат рискове при провеждането на предварителни избори. Ако те са отворени за всички - резултатите да бъдат изкривени от чужд партиен актив, а ако са вътрешни - "да се избере някой неизбираем". Въпреки това партията заема тезата, че предварителни избори трябва да има, но те трябва да се проведат по начин, който гарантира честен процес без възможности за манипулации.
Има обществено очакване за предварителни избори и няма как да се избяга от това.
Има дебати и за формациите, чиято подкрепа да се търси, като се очаква покана да бъде отправена към "Синя България". ("Да, България" си партнира с нея на местно ниво, но партньорите им разглеждат с резерви евентуално национално обединение - бел. авт.)
БОЕЦ и Инициатива "Правосъдие за всеки" трябва да бъдат на масата за преговори.
| В "Продължаваме промяната" са на мнение, че за президентските избори трябва да се търси подкрепа от "демократичната общност и малко извън това", като и неофициално все още не назовават конкретни партии. |
Партньорство с ГЕРБ ли
Въпреки различията и рисковете за формирането на някакво дясно обединение, бившият премиер Иван Костов (ДСБ) прогнозира, че такова все пак ще бъде направено. Той призова политическите лидери да се откажат от стремежа си да се наложат над другите и от убежденията, че само те са прави.
В миналото, когато имаше предварителни избори между Петър Стоянов и Желю Желев, имаше дясно обединение, въпреки че и тогава бяхме много различни и по вижданията си, и по идеите и т.н. Така че има един добър пример. Освен това, тези предварителни избори излъчиха най-добрия президент, който България е имала по време на прехода.
Костов не изключва опция в дясното обединение да бъде поканена и ГЕРБ, като по думите му това ще зависи от позиционирането на партията. Той добави, че на кръглата маса ще се обсъжда дали партията на Борисов да бъде поканена за участие в предварителните избори. (В интервю за "Дневник" в края на април съпредседателите на "Да, България" Ивайло Мирчев и Божидар Божанов заявиха, че не разглеждат ГЕРБ като дясна партия - бел. авт.)
Ивайло Мирчев и Божидар Божанов пред "Дневник": Ако не се консолидираме, има риск Пеевски да стане премиер
| В ГЕРБ традиционно не бързат с номинациите, като неофициално се коментират две имена - на премиера Росен Желязков, както и на партийния лидер Бойко Борисов. В отговор на въпрос на "Дневник" през април той отрече да има амбиции за "Дондуков 2" и декларира, че може да бъде "само в изпълнителната власт". |
За имена е рано, но такива има
Макар и към момента да не е съвсем ясно как демократичната общност ще търси идеалния кандидат за президент, в политическите среди неофициално вече се коментират редица имена. Отново за поста предложение е отправено към проф. Веселин Методиев, който обаче по информация на "Дневник" е отказал.
Наред с него се споменават имената на проф. Екатерина Михайлова, кметът на район "Средец" Трайчо Трайков, евродепутата и бивш лидер на ДСБ Радан Кънев, както и на писателя Захари Карабашлиев. Първо неофициално, а после и официално "Продължаваме промяната" заговори за евентуална номинация на бившия премиер Николай Денков.
Аз лично подкрепям Николай Денков за всякакви постове, защото той е един честен и образован човек, който би бил и достоен президент.
В същото интервю Бориславова уточни, че думите ѝ не трябва да се четат като потвърждение за евентуална номинация.
Макар и разговорите да са в "много начална фаза", по информация на "Дневник" вече се калкулират шансовете на тези и други претенденти. За да бъде успешен идеалният кандидат, в призива си обществениците изчисляват, че той ще има нужда от 500 - 600 хиляди гласа.
| "Но за да има реален шанс за победа, тази подкрепа трябва да надхвърли 1 милион избиратели. |
Сегашното състояние на електоралната карта показва ясно: за да спечели изборите, единният кандидат на демократичната общност трябва да спечели умовете и сърцата на широки слоеве от българското общество, далеч надхвърлящи границите на партийните пристрастия", пише още в позицията.
| Предварителните избори досега: Те са познат, макар и позабравен механизъм. На предварителни и вътрешнопартийни избори разчиташе и левицата, която през 2016 г. така избра за свой кандидат Румен Радев. Тогава той се конкурираше с Румен Гечев и Таско Ерменков, след като самоотвод си направиха Михаил Миков, Янаки Стоилов, Марио Трайков и Илияна Йотова. През 2011 г. също по този начин БСП номинира Ивайло Калфин. Критиките към левицата винаги са били насочени към това, че решението е предрешено от мнозинството в партийния пленум. За най-успешното приложение на предварителни избори се счита издигането на Петър Стоянов за президент от СДС през 1996 г. Това се случва след вътрешни избори, на които Стоянов се изправя срещу Жельо Желев. След това през годините десните партии не стигат до подобни ходове заради партийни спорове. На предните президентски избори лица от дясното подкрепиха Лозан Панов, но зад кандидатурата му не застана официално "Демократична България". В последните години на предварителни избори разчита само "Да, България" - през 2024 г. по този начин партията подреди кандидатите си за евроизборите. |
