Антикорупционната комисия ще се избира с обикновено мнозинство, а кандидатите ще са с оценки от непълен орган
ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало" скоростно измениха Закона за противодействие на корупцията, като решиха антикорупционната комисия (КПК) да се избира не с квалифицирано мнозинство (160 гласа), а с обикновено (121 гласа).
С приетите на второ четене промени депутатите създадоха възможност претендентите за поста да се оценяват от номинационна комисия в непълен състав, като записаха, че органът "може да провежда заседания и да приема решения в присъствието на всички нейни членове, но не по-малко от четирима". С този текст управляващите и групата на Делян Пеевски на си отвориха възможност да попълнят КПК, но без да е необходимо да избират омбудсман, който според закона е част от номинационната комисия.
Бързането на управляващите идва заради амбицията на кабинета до края на месеца да поиска втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост и нагласата антикорупционната комисия да е с избрано ръководство до септември, когато да се поиска и третият транш. По-късно днес ресорната парламентарна комисия задвижи процеса с приемането на правилата за работа на номинационната комисия, като по информация на "Дневник" още утре те ще минат и в пленарна зала. Междувременно опозицията в Народното събрание очаква след акциите на КПК в София, Варна и в Министерството на енергетиката за договора с "Боташ" Антон Славчев да бетонира за постоянно позицията си начело на органа.
Борисов призна, че Славчев е обсъждан за шеф на антикорупционната комисия, но шансовете му намалявали
Осем дни и един променен закон
Точно за осем дни предложените от ГЕРБ промени в закона станаха факт. В законопроекта с два параграфа първо отпадна противоконституционната разпоредба, според която КПК следваше да се избира с квалифицирано мнозинство. Според основния закон парламентът приема решения с обикновено мнозинство, освен ако в Конституцията не е предвидено друго, както за избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет и Инспектората към него.
| През миналата година Конституционният съд отмени разпоредбата, с която се предвиждаше членове на КПК да се избират със 160 гласа. |
На следващо място в закона бе записано, че номинационната комисия може да приема решения и в непълен състав. В нея влизат петима души, предложени от:
- Върховния касационен съд;
- Висшия адвокатски съвет;
- Министерството на правосъдието;
- Сметната палата;
- Омбудсмана.
През април приключи изслушването на кандидатите за омбудсман, но въпреки това управляващите не пристъпват към избора.
"Избират следващия служебен премиер": кандидатът на ГЕРБ очаквано е фаворитът за следващ омбудсман
Номинационната комисия оценява кандидатите за членове на антикорупционната комисия, като изготвя доклад с оценка на претендентите. В закона обаче не е предвидено как точно ще се прави тази оценк - това се решава с правилата за работата ѝ.
Как ще се попълни КПК
Комисията за противодействие на корупцията е без редовно ръководство от 2021 г., когато Сотир Цацаров подаде оставка (към този момент органът се казваше КПКОНПИ и не беше разделен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество). Това се случи по време на управлението на ротационното правителство Денков-Габриел, по чиято инициатива бе приет и действащият Закон за противодействие на корупцията. В него ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС записаха, че органът ще се състои от трима членове, от които на ротационен принцип се избира председател.
За да се пристъпи към избор на ново ръководство, трябва да бъдат приети правилата за работата на Номинационната комисия и провеждане на процедура по номиниране, разглеждане на кандидатури и избор на членове на Комисия за противодействие на корупцията.
| Приемането на тези разпоредби е последното условие за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. |
Днес набързо ресорната комисия разгледа и прие правилата, като не стана ясно кой е авторът им. Те не са публикувани и на сайта на парламента, но "Дневник" разполага с документа, който утре пленарната зала ще утвърди.
Според разпоредбите членовене на Номинационната комисия, които се излъчват от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата, не трябва:
- Да са осъждани за престъпление, независимо от реабилитацията, и да не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
- Да е лишен от правото да заема определена публична длъжност или да упражнява определена професия или дейност;
- Да има просрочени публични задължения над минималната работна заплата;
- Да е бил член на ръководен или контролен орган на политическа партия в последните пет години;
- През последните пет години да е бил народен представител, член на Европейския парламент, избран от Република България, член на Министерския съвет или да не е заемал длъжност в политическия кабинет на орган на изпълнителната власт.
Според записаното в срок от седмица след приемането на правилата парламентарната комисия за противодействие на корупцията изпраща покани за определяне на членове. Депутатите в комисията следва да определят кои от тях да влязат в Номинационната комисия, чието първо заседание е най-късно седмица след формирането ѝ. Предвидено е от заседанията ѝ да се водят протоколи, които се публикуват на сайта на парламента.
| Заседанията на номинационната комисия ще са открити за медиите и ще се излъчват в реално време. |
10 дни след приемането на процедурните правила - т.е. до 21 юли политически партии и неправителствени организации могат да номинират кандидати за членове на КПК, като номинационната комисия извършва подбор по допустимост. В срок от 30 дни след това се провежда публично изслушване на кандидатите, което завършва с обсъждане на представянето им.
| Номинационната комисия изготвя и внася пред Комисията по превенция и противодействие на корупцията на Народното събрание, подробен и мотивиран доклад, който съдържа становище за представянето на кандидатите, изготвено след изслушването им, както и препоръчително оценяване по списък, изготвен на база на получените оценки в низходящ ред. |
Оценката, която е по скала от 1 до 10, се базира на четири критерия, като всеки кандидат получава оценка равна на сбора на оценките от всеки член на номинационната комисия за всяка характеристика. За формирането ѝ се отчитат:
- нравствените и професионалните качества на кандидатите и тяхната квалификация и опит;
- специфичната подготовка и качества, както и мотивацията им за заемане на съответната длъжност;
- концепцията на кандидатите.
"За избрани се считат първите трима кандидати, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представителите", пише в правилата.
От написаното става ясно, че оценката на номинационната комисия може да бъде пренебрегната, стига да има мнозинство около дадени кандидати.
Опозицията опита да направи процедурата по-прозрачна, управляващите се възпротивиха
По време на заседанието на ресорната комисия, на което бяха приети правилата, опозицията направи няколко редакционни предложения.
Лена Бориславова от "Продължаваме промяната - Демократична България" предложи Номинационната комисия да се сформира не след приемането на процедурните правила, а след избирането на омбудсман, за да се гарантира, че органът, който ще оценява кандидатите за членове на КПК, ще е политически независим.
| При настоящите разпоредби и след промените в Закона за съдебната власт се създава риск за блокаж и невъзможност на взимане на решение ако професионалната квота (представителите на Върховния касационен съд и Висшия адвокатски) са е едно мнение, а политическата - (представителите на Министерството на правосъдието или Сметната палата) е на друго. |
Бориславова предложи още в доклада на Номинационната комисия да се посочва кой член как е оценил всеки от кандидатите, което според нея ще направи процесът по-прозрачен. Георги Хрисимиров от "Възраждане" пък предложи задължително и парламентарната комисия за противодействие на корупцията да изслушва кандидатите за членове на КПК.
Опозицията се обедини около всички предложени редакции, като в подкрепа гласуваха ПП-ДБ, МЕЧ, АПС, "Възраждане" и "Величие". Въпреки това обаче ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало" имаха мнозинство и отхвърлиха идеите.