Подкрепата за "ДПС - Ново начало" сред избирателите почти е настигнала тази за "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Това показва ново социологическо проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 7 -14 юли сред 1000 граждани от цялата страна.

ГЕРБ остава първа политическа сила (25.5%). ПП-ДБ запазва позицията си на втора политическа сила (13.9%), като след акцията на антикорупционната комисия във Варна се наблюдава видима мобилизация на електората на коалицията, отбелязват социолозите.

Подкрепата за "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски вече е 13.1%, докато за ДПС около Ахмед Доган се наблюдава голям срив (2.8%, под прага за влизане в парламента). "Алфа Рисърч" посочва, че е напълно възможно в близко бъдеще партията на Пеевски да прибере целия този вот.

При другите две управляващи партии - БСП и "Има такъв народ" - практически няма промяна в електоралните нагласи. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а партията на Слави Трифонов бележи лек спад (до 4.7%).

Сред националистическите партии има сериозни размествания. Общата им подкрепа се запазва в рамките на около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (11.5%) за сметка на МЕЧ (6.3%), "Величие" е с 4.1% подкрепа.

Електоралните нагласи, измерени в неизборен период, не са точен ориентир за евентуален изборен резултат "ако следващата неделя има избори", отбелязва "Алфа Рисърч", но могат да бъдат разглеждани като индикатор за позитиви или щети, които партиите търпят в резултат от участието си в текущия политически живот.

Намалява обществената популярност на управляващата коалиция, като положителните оценки спадат до 26 на сто, а отрицателните се увеличават до 39 на сто, като зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ. Стабилно обаче стои премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.

Негативните оценки към правителството идват по две линии - от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми - в здравеопазването, социалната сфера с разкритите "домове на ужасите", инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр.

Рейтингът на Народното събрание (8% одобрение : 69% неодобрение) е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган на страната. Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение : 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.

На въпрос "при съмнения за корупция еднакво активно ли работят прокуратурата и разследващите органи по случаи, свързани с управляващите и опозицията", едва 5.9% смятат, че еднакво активно се разследват такива случаи и сред управляващите, и сред опозицията. Само 1.6% твърдят, че по-активно се разследват казуси, свързани с управляващите. Над 38% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41.7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията.

Тази нагласа предопределя и изключително високия дял избиратели, които са готови да търсят "ново спасение" в лицето на нова антикорупционна политическа сила. На експерименталния въпрос "биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията" 49% заявяват "да", 25% - "не", и още толкова - "не могат да преценят". Именно защото съществува усещането за "игра" между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло, коментират социолозите от "Алфа Рисърч".

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов остава партийният лидер с най-високо доверие (22.3%), но с леко отстъпление в сравнение с януари. Акциите срещу кметове и зам.-кметове от "Продължаваме промяната" имат за първоначален резултат по-сериозни щети за партията и повишаване на значимостта и рейтинга на лидерите на "Демократична България" - Божидар Божанов (16.5%) и Ивайло Мирчев (16.3%). И при двамата обаче неутралните оценки и респективно степента на неразпознаване са високи. Асен Василев има подкрепата на 11.6 на сто, което е близо до измереното през януари и по всяка вероятност отразява ремобилизацията на привържениците след арестите.

Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14.5%), губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания "антиелит" водач на МЕЧ Радостин Василев (14.4%). Председателите на БСП и ИТН Атанас Зафиров (10.3%) и Слави Трифонов (12.4%) също са в лек негативен тренд.

Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6.8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и в сравнение с Борисов.

Президентът Румен Радев продължава да бъде политикът с най-висок рейтинг (39% положително : 33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото и в частност в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията.