ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ", "ДПС - Ново начало" и трима нечленуващи в групи депутати (общо 4 са народните представители в 51-ия парламент, нечленуващи в ПГ, всички напуснали фракцията около Ахмед Доган - бел. авт.) отхвърлиха ветото на президента Румен Радев за връщането на лимитите на болниците. В средата на юли с приемането на изменения в Закона за здравното осигуряване, освен че се създаде нов ръководен пост в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по идея на БСП, между двете четения беше направено едно-единствено редакционно предложение от Валери Личовски от ГЕРБ, с което се връщат лимитите за медицинска дейност на болниците. Именно тези разпоредби Радев върна в парламента за ново обсъждане.

Преден опит за налагането на лимитите бе отменен преди година от Конституционния съд (КС). Според председателя на здравната комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ) новите изменения нямат никакъв елемент на противоконституционност, тъй като са се съобразили с всички мотиви на КС. Николай Денков от "Продължаваме промяната - Демократична България" допусна, че Конституционният съд този път може да реши друго, повлиян от ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски. С гласуването днес ветото бе преодоляно и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване ще бъде изпратен на президента за обнародване в Държавен вестник.

Държавният глава наложи вето на разпоредбите с мотива, че промените създават потенциална възможност да бъде ограничен достъпът на здравноосигурените до медицинска помощ, предоставяна от избрано от тях лечебно заведение, когато пациентите имат нужда от нея. Според Костадин Ангелов обаче чрез новите разпоредби, т.е. налагането на лимити, се гарантира достъпът на всеки български гражданин до болнична медицинска помощ. Още миналата седмица, когато Радев наложи ветото, Ангелов заяви, че основната цел на промените била да защитят правата на всички пациенти, а не обратното.

В началото на дебата Маргарита Махаева от "Възраждане" коментира, че решението на Радев е напълно очаквано и правилно. По думите ѝ следва да се търси друг изход от тежката ситуация, в която е НЗОК на натрупани милиони левове дефицити. Преди налагането на ветото не били обсъждани други варианти, защото предложението на ГЕРБ дошло като гръм от ясно небе, допълни тя.

Махаева предложи, вместо да се ограничават разходите, да се предприемат мерки за увеличаване на приходите чрез налагане на глоби на болници, които източват здравната каса с фиктивни хоспитализации. Друг подход, който предложи, е да се вземе безлихвен кредит от държавния бюджет.

Костадин Ангелов от ГЕРБ определи идеите ѝ като "доста екстравагантни". Той я упрекна, че не ги е предложила по време на заседание на здравната комисия, където щели да бъдат обсъдени. Костадин Ангелов допълни, че решението дали да се тегли безлихвен заем се взима само и единствено от НС и трябва да се разпише изрично в бюджета на НЗОК.

Александър Симидчиев от ПП-ДБ подчерта, че не би подкрепил такова твърдо въвеждане на лимити по средата на годината, когато вече някои от болниците са си направили преразхода. По думите му заради повечето хоспитализации сега догодина лечебните заведения ще поискат още повече пари. "Трябва да се намери договорен механизъм, който да не преразходва системата, а да позволи да работи като един хармонично свирещ оркестър", каза още той.

Според бившия финансов министър и настоящ лидер на "Продължаваме промяната" Асен Василев с приетата разпоредба единственото, което се постига, е надлимитната дейност на болниците да не бъде платена тази година, а след ново решение на КС, което по думите му ще стане най-вероятно догодина с 10% лихва. "Тази година потенциално да няма проблем в бюджета на НЗОК и догодина да създадем такъв, но с 10% по-голям", каза той. И допълни: "Ако отхвърлим ветото и останем с този текст, това което казваме на частните болници, е правете си надлимитната дейност, тя ще ви бъде заплатена догодина с 10% лихва. Правим им услуга и нанасяме много сериозна щета за бюджета на НЗОК (...) Обсъждаме има ли 300-400 млн. лв. за заплатите на медиците, а сега ще дадем едни поне 300 млн. за частните болници заради това, че няма приет адекватен механизъм."

Последва отговор на Костадин Ангелов, който заяви, че нито едно от тези числа не е вярно. След закана да демонстрира "политическата мимикрия" той изчете пасажи от две становища преди решението на Конституционния съд. В становище на Асен Василев, който по онова време заема поста на финансов министър, се казва по повод лимитите на болниците, че "определените условия и ред за заплащане на медицинска помощ не накърняват основни права на гражданите" и "по същество се касае за бюджетна техника". Ангелов изчете и пасажи от позиция на Николай Денков от времето, когато е премиер, в което се посочва, че "това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените от достъп до медицински услуги".

Василев допълни, че до ден днешен вярва в написаното: "За съжаление, това в какво аз вярвам или в какво вие, няма отношение по проблема, който дискутираме. Защото има решение на КС, който е казал, че тази наредба е противоконституционна, въпреки всички аргументи, които и до ден днешен аз поддържам, че тя не трябва да бъде такава."