Стъкленият таван в политиката: готова ли е България за жена президент

Стъкленият таван в политиката: готова ли е България за жена президент

Стъкленият таван в политиката: готова ли е България за жена президент
"България е готова за жена президент. Ние, българките, сме силни, корави и добре подготвени", заяви в края на юли вицепрезидентът Илияна Йотова, намеквайки за възможно участие в президентските избори догодина. Седмица по-късно лидерът на БСП Атанас Зафиров потвърди, че левицата обмисля две кандидатури - на Йотова и на председателя на парламента Наталия Киселова. На този фон първата политическа сила ГЕРБ се очаква по традиция да обяви кандидата си в последния момент, въпреки че партийци вече спекулират с имената на Росен Желязков и Бойко Борисов. Десните формации пък опитват да изградят общността, която да се обедини около единна кандидатура, като по информация на "Дневник" към момента за потенциални кандидати се обсъждат само мъже.
Така малко повече от година преди вота единствените официално коментирани имена за "Дондуков" 2 са на жени - на фона на минималното женско представителство в политиката. Възможно ли е обаче партиите наистина да подкрепят жена за президент и готова ли е страната за това? Отговорите "Дневник" потърси от анализатори и експерти от неправителствения сектор.

Ще успее ли българка да счупи "стъкления таван"

През 70-те години на миналия век американската писателка и консултант по управлението Мерилин Лоден за първи път говори за "стъкления таван", с който се сблъскват жените. Терминът е метафора за невидимите бариери, които ограничават жените в кариерите им и в политиката. Днес в повечето държави жените имат право да се кандидатират и да заемат всякакви политически длъжности, въпреки че, както показва статистиката, те по-рядко от мъжете достигат до постове на държавни ръководители.
През юли 1960 г. Сири Бандаранаике става първата жена премиер (на Шри Ланка). Две десетилетия по-късно Вигдис Финбогадоутир полага клетва като президент на Исландия и става първата избрана жена президент в света. До днес повече от една трета от държавите са били ръководени от жени.
По данни на Съвета по международни отношения в момента 26 страни имат държавни ръководители жени, от които 18 са президенти.
В последната година дебатът за "стъкления таван" отново се разгоря около президентската кампания на Камала Харис в САЩ. Една от предшественичките ѝ, опитали да разбият невидимата бариера - Хилъри Клинтън, казва през 2008 г.: "Направих 18 милиона пукнатини в стъкления таван", визирайки получените гласове на вота.
В българския контекст не е имало сериозна заявка за разбиване на стъкления таван на "Дондуков" 2.
"Защо не вземем да сложим една жена за президент" - с тези думи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов опита да трасира пътя към избора на Цецка Цачева за президент. Тя обаче, както и анализатори очакваха, изгуби на балотаж срещу Румен Радев. На последните президентски избори през 2021 г. жените по-скоро залагаха на атрактивни предвещания от типа на "Руса жена ще спаси България", в което например вярваше бившата тв водеща и председател на сдружение "Азбукари" Цвета Кирилова, която участваше във вота преди четири години.
Така до днес жени са стигали най-високо до вицепрезидентския пост - първа е Блага Димитрова (вицепрезидент на Желю Желев), следвана от Маргарита Попова (вицепрезидент на Росен Плевнелиев), а след нея и Илияна Йотова (вицепрезидент на Румен Радев).
Има едно-еднодневно изключение - през 2014 г. ученичката от великотърновска гимназия Нина Гаджева става президент за един ден в рамките на инициативата "Мениджър за един ден".
На този фон залогът за следващата есен е голям - според анализатори политическите формации се готвят за два сценария: обединение около прозападен президент, който вероятно ще трябва да опита да привлече подкрепа от управляващи и опозиция, или президент - антипод на управляващите, който ще търси доверие от две противоречащи си опозиции.
Според социолога от агенция "Мяра" Първан Симеонов, който "Дневник" потърси, Илияна Йотова може да влезе именно в ролята на кандидата, който ще опита да консолидира двете опозиции срещу управлението на Борисов и Пеевски. По думите му позициите ѝ по въпроса с въвеждането на еврото са причина за подкрепа от партии от типа на "Възраждане", "Величие" и МЕЧ, докато помилването на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева е реверанс към "жълтопаветните формации".

Готова ли е България за жена президент

И ако в редиците на БСП официално коментират възможността да подкрепят Илияна Йотова на вота догодина, президентът Румен Радев, към когото има очаквания да създаде политически проект и да застане зад дългогодишната си партньорка, е пестелив в коментарите си. "Много е рано да се говори за президентската надпревара. Има толкова други неща, които трябва да се решат в държавата", каза той на 5 август след въпрос за евентуалната номинация на Йотова.
Кандидатът на левицата за президент ще е този, който Пеевски посочи.
Източници на "Дневник" от БСП казват, че ако изобщо Йотова бъде подкрепена на изборите догодина, това ще е заради имиджа ѝ към момента, но не и заради опит партията да наложи жена за президент. Мнението на анализаторите е сходно.
Според политолога доц. Милен Любенов няма съществено значение дали държавният глава ще е мъж или жена, а дали ще има качества, които максимално да уплътнят президентската институция.
Следващият президент да бъде човек, който стриктно се придържа към конституционните правомощия на президента. Видяхме, че Радев доста се отклони от тези си правомощия.
Той отчита обаче, че през последните години са доста редки моментите, в които формациите номинират жени, а случаят с Цецка Цачева показва, че "един подобен опит в нашата среда едва ли ще е особено сполучлив". По думите му Йотова и Наталия Киселова, чиито имена се споменават в момента, трудно биха имали шанс. Посочва като причина и факта, че в последните години нито една от основните партии не е оглавявана от жена.
Може би единственият период в българската история, когато присъствието на жени в политиката беше осезаемо по-високо, беше при управлението на НДСВ.
Според социолога Първан Симеонов тезата, че България не е готова за жена президент, е "жилаво клише", което е и невярно. По думите му обаче трябва да се прави разлика между това дали една жена може да е добър кандидат за президент и добър президент. Според него жена кандидат в популистки времена няма да е добър претендент, но дама президент би била по-дипломатична и би донесла по-голяма сигурност. "В момента се търси радикализация, а радикализацията е присъща на мъжете", добавя той.
Правили сме проучвания. Жената винаги е по-малко свързвана с корупция. Жената винаги е възприемана като по-трудна за нападение, точно защото е жена. Освен това ги има и архетипните образи - жената се асоциира винаги с дом, ред, уют и т.н.
Любенов и Симеонов споделят тезата, че фигурата на успешният кандидат за президент е на човек, който е балансиран и не се впуска в крайни идеологически постановки.

Неправителствените организации са скептични

Българският фонд за жените (БФЖ) и Българската платформа към Европейското женско лоби са две от организациите, които работят по темата за равенството между половете. През 2024 г. Българската платформа към ЕЖЛ прави проучване, в което 85% от запитаните изразяват желание за повече жени в политиката. Респондентите отчитат и че партиите не правят достатъчно, за да има повече дами в политиката.
Кодиректорът на БФЖ Гергана Куцева казва, че готовността на българското общество да избере жена за президент е силно ограничена въпреки формалната липса на пречки. По думите ѝ това се дължи както на вкоренени патриархални нагласи, така и на доминиращите обществени представи за лидерството като мъжка територия.
По данни на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. 35% от всички ръководни позиции в публичния и частния сектор се заемат от жени, както и 42% от висшите административни длъжности в държавната администрация. Същевременно в Народното събрание депутатите жени са 21%. Това показва, че въпреки високата образованост и професионална компетентност политическите институции и партийната култура у нас не успяват да превърнат този потенциал в политическа представителност, казва Куцева.
"Често се използва и аргументът, че президентът е не само държавен глава, но и върховен главнокомандващ на въоръжените сили - функция, която в общественото съзнание се свързва с образа на "силен мъж". Тази представа игнорира факта, че в България има хиляди жени военнослужещи, включително на ръководни постове, или това са над 17% от личния състав на Българската армия, което е над средното ниво за НАТО", добавя Гергана Куцева.
Според нея опитът от 2016 г. с номинацията на Цецка Цачева е погрешно тълкуван, като припомня критиките към кандидатурата ѝ още в самата партия. "Последвалият неуспех не само не доведе до преосмисляне на партийните механизми за издигане на жени, но напротив - укрепи опасния мит, че жените "не печелят избори".
Структурата на политическите партии не допуска или не желае жени на водещи позиции. Докато тази структура остане непроменена - дори при наличие на квалифицирани, легитимни и популярни жени в обществения живот, номинацията на жена за президент ще остане изключение, а не възможност.
Пред "Дневник" Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби от 2023 до 2025 г., казва, че ниското женско представителство в политиката се дължи на стереотипите. Тя добавя, че в момента 80% от високопоставените позиции се заемат от мъже, и отбелязва, че за да има поне 10% повече жени, част от тези мъже трябва да отстъпят.
Номинациите се правят от мъже и в този смисъл никой не е готов да отстъпи място, за да даде възможност на някой друг, включително и на жена.
Балабанова е на мнение, че въвеждането на квоти за жени е "абсолютно задължителна мярка", която обаче е само първата стъпка, и паралелно следва да се работи върху гражданското образование и борбата със стереотипите. Куцева добавя, че трябва да се мисли и за включване на санкции при неспазване и финансови стимули за партии, които надграждат изискванията.
В България равнопоставеността между половете е фасадна.

Устойчива тенденция за малко жени в политиката

"Устойчива е тенденцията за ниско представителство на жените в най-важната институция в страната - Народното събрание" - такова е заключението на доклада "Жени в политиката" на фондация "Екатерина Каравелова", публикуван през пролетта на 2023 г. на база на предсрочните избори на 2 април същата година. В него се отчита, че няколко избирателни района не са излъчили за свой представител жена, а в други области нито една партия или коалиция не е поставила дама за водач на листа. Според доклада тези тенденции допринасят за намаляващото представителство на жените в българския парламент.
Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените.
Иронично в годината на публикуване на този критичен доклад народните представители жени са били 58 (24.2%), докато в момента в 51-ото Народно събрание дамите са по-малко - 51 (21.3%).
В световен план по данни на Интерпарламентарния съюз, предоставящ статистическа информация за парламентите по света, най-много жени има в парламента на Руанда (63.8%), Куба и Боливия (около 53%). В Европейския съюз лидери са Швеция (47%), Финландия (46%) и Испания (44%). България е под средното за съюза ниво (31.8%), като на дъното на класацията е Унгария (15.2%).
Сред лидерите на парламентарно представените партии в България в момента няма дами (формално председател на "Величие" е Албена Петкова, въпреки че неформален лидер е идеологът на "Исторически парк" Ивелин Михайлов - бел. авт.).
В съвременната българска история женското представителство в политиката варира около 20% въпреки минимума от 30%, препоръчан през 1995 г. от Икономическия и социален съвет на ООН.
Жените в България получават правото да гласуват и да бъдат избирани със законодателни промени през есента на 1944 г. Година по-късно се провеждат първите парламентарни избори, на които за народни представители са избрани първите 16 жени депутати. Две години по-късно за първи път жена е избрана за министър - това е Цола Драгойчева (активен привърженик на ликвидирането на Никола Петков, Трайчо Костов и други "врагове на народа"), която става министър на пощите, телеграфите и телефоните във втория кабинет на Георги Димитров. Драгойчева запазва поста в няколко последователни правителства.
Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения и преодоляване на стереотипите, основани на пола.
Днес България отново има само една жена министър - Теменужка Петкова, и до момента е имало само една жена премиер - Ренета Инджова, която оглавяваше първото служебно правителство на Желю Желев (октомври 1994 - януари 1995 г.)

Препоръки

В няколко поредни свои доклада фондация "Екатерина Каравелова" отправя следните препоръки към политическите сили, за да бъде увеличено женското представителство в политиката:
  • да направят одит на равнопоставеността и да разработят план за действие на негова база;
  • да развиват капацитета на своите членове чрез менторски програми и организиране на обучения, включително и специализирани, за да отговорят на специфичните потребности;
  • да предоставят финансиране за развиване на дейността на женските структури;
  • да гарантират еднакъв достъп до финансови ресурси на всички членове и да се обърне специално внимание на достъпа до ресурси на жените от малки населени места;
  • да разработят вътрешни правила и процедури за насърчаване на равнопоставеността като цяло;
  • да въведат временни специални мерки, за да се гарантира балансираното представителство на жените и мъжете в кандидатските листи за различните видове избори (въвеждане на квоти).