След ударните назначения на мнозинството в парламента е време за равносметка, а тя показва, че в следващите четири години, колкото правителството на Росен Желязков и партиите в управленската конструкция обещават да останат на власт, изборът ще е между редовен кабинет с влияние на Пеевски или служебно правителство, изцяло доминирано от "ДПС-Ново начало".

Това показва обновената "домова книга", както президентът Румен Радев за първи път нарече списъка от хора на висши държавни длъжности, между които може да избира потенциален служебен премиер при предсрочно падане на кабинета. "Дневник" представя пълен списък на хората, които могат да се окажат начело на служебно правителство, ако мнозинството зад кабинета на Росен Желязков се пропука.

Докато на въпросите кога и дали изобщо "домовата книга" ще бъде отменена отговори ще се търсят в бъдещето (при евентуално ново конституционно дело), към момента ситуацията е ясна - ако правителството падне, служебен кабинет ще формира някой от списъка от висши държавни длъжности, заложен в Конституцията след промените от зимата на 2023 г., а именно:

Наталия Киселова стана председател на Народното събрание на 6 декември след почти месец на блокаж на парламента, 10 опита и куп преговори между формациите. Тя получи подкрепа от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Алианс за права и свободи" и "БСП", въпреки че в едно от гласуванията бе подкрепена и от "ДПС-Ново начало". Изборът ѝ се считаше за компромисен и временен (обикновено постът е за партията мандатоносител и би следвало да е за кадър на ГЕРБ), въпреки че Киселова се ползваше с уважението на повечето от формациите, които вярваха, че тя ще се противопоставя на искания на "ДПС-Ново начало". Още в първия си ден тя демонстрира близост с президента и отиде на среща с Румен Радев по своя инициатива.

След два месеца начело на парламента стана известно, че Делян Пеевски заплашва Киселова. Признанието дойде от него в кулоарите на парламента, като в отговор на въпрос на "Дневник" обяви, че в личен разговор я е заплашил, че ще подаде сигнал за укривателство срещу нея в прокуратурата, защото бавила точката за разглеждане на искането за сваляне на депутатските имунитети на Лена Бориславова (ПП-ДБ) и Джейхан Ибрямов (АПС).

Последваха редица спорни решения на председателя на парламента, а критиките от Пеевски поетапно спряха. Междувременно няколко пъти МЕЧ, "Възраждане" и ПП-ДБ са говорили за предсрочното ѝ освобождаване от поста на пръв сред равни:

В домовата книга попадат управителят на БНБ Димитър Радев (номиниран от ГЕРБ за втори мандат), както и подуправителите Петър Чобанов и Радослав Миленков. Другият подуправител, Андрей Гюров (ПП-ДБ), е в неплатен отпуск и води дело има ли основания за отстраняване от поста; Прогнозата кога ще приключи то е трудна.

През март управляващите и "ДПС-Ново начало" промениха Закона за БНБ, като решиха, че ако управител или подуправител на БНБ приеме да стане служебен премиер, следва да подава оставка от поста си в централната банка. По този начин се избягва противоречието с устава на Европейската централна банка, който забранява централните банкери да участват в политиката. Пет дни по-късно с подкрепата на Пеевски ГЕРБ, БСП и ИТН осигуриха втори мандат на Радослав Миленков като подуправител в управление "Банков надзор".

През май тази година и отново с подкрепата на Делян Пеевски управляващите избраха за зам.-председатели на Сметната палата Силвия Къдрева (преди това член на антикорупционната комисия) и Маргарита Николова (бивш депутат от "Атака"), като с гласуването и двете станаха потенциални служебни премиери. По време на изслушването си и двете декларираха, че "в името на родината" са готови да станат и служебни премиери. До момента ръководителят им Димитър Главчев е единственият, който на два пъти е формирал служебно правителство по новия конституционен ред.

Освен бивш депутат от "Атака", от 2010 г. до 2025 г. Маргарита Николова е финансов директор на Българската национална телевизия. Била е финансов директор в Министерството на младежта и спорта от декември 2002 г. до септември 2005 г. По това време министър на спорта е Васил Иванов-Лучано, назначил майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева за директор на Българския спортен тотализатор. Тя е на тази длъжност от март 2002 г. до 2005 г., когато е освободена от Весела Лечева.

Силвия Къдрева по образование е библиотекар. От 2006 г. тя е привлечена като експерт в новосъздадения Публичен регистър за деклариране на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности към председателя на Сметната палата. От 2014 г. е директор на Публичния регистър. След приемането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Регистърът преминава в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. През август тази година Къдрева оглави номинационната комисия за избор на членове на КПК, въпреки съмненията за конфликт на интереси. Резултатите бяха публикувани на 28 август, като кандидатите на управляващите са оценени най-високо.

Омбудсманът Велислава Делчева (номинация на ГЕРБ) бе избрана през юли с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало". И при изслушването, и веднага след избора ѝ тя декларира, че няма да заеме поста на служебен министър-председател, както и че "институцията на омбудсмана няма място сред кандидатите за служебен премиер".

Не толкова категорична в оценките си е потенциалната ѝ заместничка - настоящият председател на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова. В средата на август на въпрос дали би оглавила служебен кабинет отговори, че "всички на тази маса сме наясно, че трябва да си изпълнявам задълженията", добавяйки обаче, че ясен отговор на питането дължи само на президента Румен Радев.

Филипова оглави КЗП през 2024 г. след решение на втория служебен кабинет на Димитър Главчев. Бе зам.-председател на Комисията за финансов надзор, а преди това оглавяваше Държавната комисия по хазарта (ДКХ), където бе назначена през 2018 г.

Името ѝ бе споменато от бившия партньор на Васил Божков Цветомир Найденов, който в края на 2019 г. започна да отправя публично обвинения срещу бизнесмена. Последва акция на прокуратурата през 2020 г. във вече закритата комисия по хазарта, а Божков, негови бивши съдружници и бивши служители на ДКХ бяха обвинени за ощетяване на бюджета заради невнесени държавни такси от лотарийните оператори. Под отговорност бяха привлечени и предшественикът на Мария Филипова, и наследникът ѝ на председателския пост в Държавната комисия по хазарта, а самата тя се оказа един от основните свидетели, на чиито показания се крепи обвинението. През май 2020 г. Божков разпространи есемеси, според които Горанов е давал "ценни указания" на Филипова за казус, свързан с бизнесмена (не е известно какъв, но събитията са от март 2018 г., когато хазартният бизнес в страната бе доминиран от Божков).

През май тази година пред съда Васил Божков обясни, че бившата шефка на ДКХ Мария Филипова му е поискала 10 хил. лв. на ден, заплашвайки, че ще го съсипе. Версията на Филипова е, че Божков ѝ е предложил 10 000 лв. на ден, за да прави това, което той иска в хазартния бранш. Освен "хазартния процес" срещу Васил Божков е заведено и дело за опит за изнасилване на Мария Филипова, което през януари 2025 г. Софийският градски съд прекрати и върна на прокуратурата заради процесуални нарушения.

В последните месеци Филипова се активизира по сигнали на санкционирания за корупция лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски . Първо през февруари, когато се оплака, че търговските вериги не ѝ съдействали дори и след призив от Делян Пеевски, а след това и през юни, когато след сигнал от него започна да проверява за потенциален картел на пазара на горива около дейността на "Лукойл".

В края на юли тази година Конституционният съд отново се раздели и не взе еднозначно решение по делото, в което народни представители и президентът Радев атакуваха поправките в Основния закон, с които се въвежда т.нар. "домова книга" и забраната за двойно гражданство на депутатите. В мотивите си държавният глава посочи, че списъкът от длъжности, от които може да избира служебен премиер, "отменя механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление".

Според него ограничаването на оперативната самостоятелност на президента "не просто дебалансира правомощията на конституционно установените органи в процедурата по формиране на правителство, а намалява хоризонтите да бъде постигнато парламентарно разрешение на политическата криза, което има отражение върху същностния континуитет на управлението". Съставът на т.нар. домова книга също съдържа потенциален конфликт на интереси.

Преди Радев три политически сили - "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", поискаха Конституционният съд да обяви за противоконституционни текстовете за формиране на служебен кабинет. През лятото на 2024 г. съдът се произнесе по делото, като сложи точка на съдебната реформа, но не успя да формира мнозинство за решение по темата за домовата книга.