В края на мотивите към вота на недоверие вносителите от ПП-ДБ, МЕЧ и АПС представят програма от седем точки, която според тях е "алтернатива на завладяната държава". Според тях всеки вот на недоверие е "заявка за по-добро управление", което според тях минава през изпълнението на следните точки:

1. Върховенство на закона - премахване на бухалките и чадърите и създаване на структурни, процесуални и кадрови гаранции за прилагане на закона еднакво спрямо всички.
2. Легитимно упражняване на власт - действията и бездействията на едно правителство да отразяват в максимална степен това, за което са гласували избирателите на партиите, които го подкрепят.
3. Приоритизация на решаването на системните проблеми - българските граждани очакват не законодателни кръпки и палиативни решения, а системно решаване на проблемите, които засягат техния живот, а това не може да стане без работеща правоохранителна система, тъй като корупцията винаги е съществена пречка на решаването на системните проблеми.
4. Ефективно и прозрачно разходване на публичен ресурс - когато държавата е завладяна, публичният ресурс се насочва в посока на конкретни лица и кръговете около тях, и това насочване се охранява от завладяната правоохранителна система, което оставя много по-малко средства за реалните обществени нужди.
5. Меритокрация - назначаване на лица на ръководни длъжности в обществения сектор само на база на професионалния им опит, умения, високи нравствени качества и интегритет, а не на база на скрити зависимости и лоялности.
6. Модернизация на страната - колкото по-адекватни са институциите на съвремието (чрез прозрачни, дигитални, оптимизирани и проследими процеси) и колкото по-свободен е бизнеса да създава стойност на свободния 81 пазар, с максимално използване на новите технологии за конкурентно предимство, толкова по-богати ще са гражданите и толкова по-малко ще е влиянието на задкулисните политически интереси.
7. Конкуренция вместо държавно гарантиран и протектиран бизнес - колкото по-конкурентна е икономиката, с по-малко държавно-облагодетелствани бизнеси, толкова повече стойност генерира тя и съответно води до по-високо благосъстояние.

"Правителството на Росен Желязков не само не прави необходимото за постигане на горното, а е инструмент за задълбочаване на проблемите, които не позволяват България да бъде държава, управлявана по европейски стандарт", пишат в заключение ПП-ДБ, МЕЧ и АПС.

Очаква се и при петия вот на недоверие "ДПС -Ново начало" да застане зад кабинета. Вчера лидерът на формацията Делян Пеевски обеща да брани властта от опозицията, Радев и "соросоидните либерали".

Вносителите на инициативата ПП-ДБ, МЕЧ и АПС разполагат с половината от нужния минимум - точно 62 гласа. Заявка за подкрепа обаче са дали и "Величие" и "Възраждане".

На 11 септември лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че депутатите от партията биха подкрепили вота на недоверие, но в замяна на искания от формацията му вот на недоверие за безводието. Позицията му е различна от тази, която защитаваше в началото на месеца - а именно, че групата му няма да е сред вносителите, но ще гласува със "за".

На 12 септември лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов обяви, че депутатите му ще подкрепят инициативата и добави, че "всеки вот на недоверие е добре дошъл за действията на това престъпно правителство, което в момента, виждате, е шизофренично".

Ако двете формации спазят вече дадените заявки, тогава ще се сбъднат очакванията, че за първи път цялата парламентарна опозиция ще подкрепи свалянето на кабинета. Дори и тогава обаче вотът на недоверие продължава да няма големи шансове за успех, ако не бъде подкрепен и от част от управляващите.

Мотивите и предложението за гласуване на вот на недоверие срещу правителството за провала му в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, водещ до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняването на българските граждани бяха внесени в петък (12 септември).

В изготвянето на документа от 90 страници (от които 87 са мотиви) са работили МЕЧ (основно за частта вътрешна политика) и ПП-ДБ (основно за частта правосъдие). В мотивите са изброени и конкретни случаи като:

За сектор правосъдие вносителите посочват следните проблеми: зависимост на прокуратурата, липса на отчетност на главния прокурор, бавни и неефективни съдебни процеси, политически натиск върху съдии, селективно правосъдие.

Веднага след внасянето на вота на недоверие и представянето на мотивите към него премиерът Росен Желязков ги разкритикува, като заяви, че те повтарят в голяма степен аргументите към други вотове. Той изтъкна още, че допускането на разглеждането на този вот ще противоречи на конституцията. В понеделник (15 септември) председателят на парламента Наталия Киселова също заяви, че част от мотивите се повтарят с предишни, но поред нея това няма да попречи на процедурата, а само "показва слабо познаване на конституцията от страна на опозицията".