Когато се захващат с реализирането на Game of Thrones през 2007 г., Дейвид Бениоф и Дейниъл Вайс несъмнено са се надявали на успех, но едва ли са били наясно с комерсиалното чудовище, което ще създадат. В ерата на сериалите техният е абсолютен първенец – за последното десетилетие Game of Thrones отстъпва по популярност единствено на "Семейство Сопрано", изпреварвайки значително и "Сексът и градът", и "Истинска кръв". Имайки предвид, че рейтингът на сериала нараства с всеки епизод и почти се е удвоил от първи до трети сезон, успехът на сезон четири е сигурен, а продължението до сезон девет – напълно вероятно.

От 50-те насам фентъзи жанрът нарасна от поток в бушуваща, преливаща река. И, както всяко толкова популярно литературно течение, огромна част от издаваните книги са на средно или пък значително под средното ниво. С тромава, многотомна история, абсурдно сглобена вселена и генералният проблем – липса на послание и/или атмосфера. Класиките, от друга страна, впечатляват със своята дълбочина и различност. Толкин е недостижимо академичен, митологичен и дълбоко свързан с епичната традиция на европейското Средновековие. Конан на Робърт Хауърд е праволинейно героичен, варварски жесток и справедлив, примордиалното грубо мъжко начало срещу хтоничните сили на мрака. "Землемория" на Ле Гуин е очарователно мрачна вселена от острови, води, дракони и много съдбовна обреченост. "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин е своеобразна – повече различна, отколкото близка до изброените три класически поредици. В нея има по-малко магия, почти никаква героична патетика, по-малко многопластова митологичност, но повече морални дилеми, кървави предателства, хомосексуалност, кръвосмешение, себичност, вярност до гроб – алюзия с Ранното и Развитото Средновековие в Европа, Северна Африка и Близкия изток. С други думи, една страхотна основа за сериал, който не просто да засенчи, а направо да помете конкуренцията на "Спартак: Кръв и пясък" и "Рим".

Стивън Кинг мрази "Сиянието" на Кубрик, а Кристофър Толкин (наследник и продължител на делото на баща си) роптае против "Властелинът на пръстените" и "Хобитът" на Питър Джаксън. Сценаристите и изпълнителни продуценти на сериала Game of Thrones (взимат името на първия роман от поредицата) – Дейвид Бениоф и Дейниъл Вайс, обаче не са оставили място за нещо подобно – от самото начало те работят заедно с автора на книжната поредица Джордж Р. Р. Мартин, който отговаря за сценария на един епизод на сезон, обикновено към неговия край. Участието на Мартин има своето позитивно влияние както върху мнението на феновете на книгите, така и върху самото развитие на сериала, заради чийто огромен успех е и принуден да пише много по-бързо от обичайното си темпо (в момента работи върху "Ветровете на зимата" – шестата книга от поредицата). 

След "Аватар" ни се струва, че най-лесното нещо не е да ползваш декори или да търсиш фантасмагорични локации за заснемане на филма, а просто да наемеш екип от гениални аниматори, които да нарисуват всичко, което въображението може да роди. В това отношение Game of Thrones е абсолютен олдскуул и зрителите единствено печелят от това. Вместо стерилни компютърно генерирани планини и море виждаме съвсем истински места в Хърватия, Мароко, Северна Ирландия, Малта и дори Исландия, която вече изглежда единственото възможно решение, когато искаш да представиш ледената пустош отвъд Стената. Това неминуемо оказва своето влияние върху играта на актьорите – жегата на Северна Африка или смразяващият студ на далечния Север правят въплъщенията им по-силни, което е абсолютно непостижимо в студио със зелени паравани. По подобие на "Властелинът на пръстените" туристически фирми вече организират екскурзии до местата, на които са снимани епизодите – например малкото градче Балинтой (което в сериала е град Пайк) или пък на хърватския Дубровник и намиращия се в него крепостен град от VII век, познат на зрителите като Кралски чертог.

Главните и второстепенните герои в Game of Thrones са хора (257 актьори само в трети сезон). Тук няма тъмни властелини на мрачни тронове, нито всемогъщи богове (поне не такива, които реално се намесват в историята). Единствено чистокръвна аристокрация, кралски копелета или пък съвсем обикновени простосмъртни, опитващи се да се докопат до повече власт и пари. И тъкмо поради липсата на фантасмагорични персонажи в главните роли актьорите от Game of Thrones въздействат силно емоционално на аудиторията. Младият актьор Джак Глийсън едва ли е подозирал колко интернет злоба ще се излее върху него покрай ролята му на непостоянното, злобно-тиранично до обикновен садизъм отроче на кръвосмешение Джофри Баратеон. Същото е положението със симпатичната Лина Хийди (която играе пресметливата, лукава майка на Джофри) – въпреки че в истинския живот изглежда доволно различна от героинята си в сериала, тя често получава враждебни погледи и чува "Хей, това е онази кучка от Game of Thrones" зад гърба си. Точно обратното се отнася за Шон Бийн, който изглеждаше почти по същия мъжествено-героичен начин във "Властелинът на пръстените", но тук получи значително по-ясно ситуирана положителна роля. Макар и краткотрайна, тя остави своята дълбока следа в поп културата, както и в своеобразната фен митология, която обгражда сериала. Емилия Кларк разказва, че шопинг маратонът й в родния Лондон рязко приключва, когато от съседната пробна дочуе зловещо прошепното: "Калееси, как сте?"

Без да подценяваме сценария, вложените средства, режисьорски и операторски умения, половината от успеха на Game of Thrones се дължи на един малък човек, който обаче е огромен актьор. Както Кристоф Валц блесна пред целия свят в "Гадни копилета" на Тарантино, така и Питър Динклидж се превърна в световна звезда с Game of Thrones. Похвалите към него датират още от включването му в Living in Oblivion през 1995 г., а през 2003 г. получи страхотни оценки от критиката за The Station Agent. Game of Thrones е следващото ниво – тук Динклидж обира точките ни в ролята на Тирион Ланистър – джудже, благородник, пияница, стратег, подлец, но и най-моралният персонаж. Несъмнено острата (само)ирония и черният хумор на неговия персонаж отразяват и част от характера на самия Динклидж, но и начинът, по който се справя с един толкова многопластов персонаж, е впечатляващ. Присъствието му в сериала е толкова силно, че част от феновете бързат да оплюят епизодите, в които Тирион не се появява.

Екипът на Game of Thrones обича да изпипва нещата. И въпреки че повечето хора на фентъзи континента Вестерос говорят английски (с подчертано британски акцент), в сериала звучат още няколко езика, създадени специално от специалиста в областта Дейвид Питърсън. За целта американският лингвист се опира на различни думи и фрази, използвани в "Песен за огън и лед", доразвивайки и систематизирайки ги в дотраки и валирийски. Никак не се учудваме, че в момента има хиляди фенове, които се опитват да научат тези езици, за да звучат властно и извънземно, колкото любимата си Калеси.

 

В Game of Thrones умират доста хора – от първите две минути на епизод 1 до широко дискутирания епизод 29. А и няма изгледи броят на мъртвите да намалее. От друга страна, в набиращия популярност "Ханибал" (сериал по NBC за кървавите подвизи на доктор Ханибал Лектър преди събитията в "Мълчанието на агнетата") загиват не по-малко хора, при това по значително по-ужасяващ начин. И въпреки това в края на първи сезон и сега – малко преди завършека на трети, всички говорят не за Ханибал Лектър, а за убийствата в Game of Thrones. Причината е проста – както в книгата, така и в телевизионната версия някои от най-симпатичните, праведни и наглед най-важни персонажи си отиват брутално, нечестно и ненавременно. И докато първата такава смърт застигна стриктния северняк Нед Старк, то неговият син Роб загина на оплискана в кръв сватба заедно с майка си и своята любима. Заигравката му отново е умела и цели дериктно емпатията и симпатията на зрителите, които за пореден път се надяваха родът Старк да спечели започналата война. В рамките на третия сезон мнозина осъзнаха нещо изключително важно – Game of Thrones е по-скоро реалистична драма, а не лесна за предугаждане приказка, в която Доброто непременно побеждава Злото. 

Това, разбира се, е шок за масата фенове, които не са чели книгите, но следят внимателно сериите. "Щяхте да знаете и да не се шокирате, ако бяхте чели книгите", шегува се авторът. В известен смисъл това е и шок за самите актьори, на които сюжетът е толкова интересен, че повечето предпочитат да не знаят какво ще се случи на следващите снимки.