Калоян Паргов е председател на Градския съвет на БСП от 11 месеца. Наближаващите предсрочни парламентарни избори са второто тежко изпитание за 37-годишния лидер на столичните социалисти след евровота през май. Кампанията на БСП Лява България в София се придържа към националната и е скромна, от врата на врата и с цел да получи достатъчно доверие, за да бъда фактор в управлението на държавата след 5-и октомври. Шанс да докажат, че БСП е видяла грешките и е научила уроците си искат водачите на листите в трите столични района - председателят на левицата Михаил Миков (25-и МИР), Стефан Данаилов (24-и МИР) и Жельо Бойчев (23-и МИР). Калоян Паргов не е сред кандидатите за депутати, но ръководи организацията и предизборната кампания на БСП Лява България в София.

 

- Защото е единствената партия, която излъчва послания и поема ангажименти, свързани с работещия човек, с прехраната и перспективата му. Защото БСП остана единствената автентична партия в ляво, колкото и грешки да направи през тези години и въпреки тежките обвинения, получени за прехода.

 

- За тези 25 години БСП имаше възможността да управлява самостоятелно само веднъж. Това е една от основните причини да не успее да разгърне целия потенциал от идеи и политики, които неизменно следват нашите предизборни програми. "Ахилесовата пета" беше коалицията на БСП с ДПС при това на два пъти. Затова сега сме длъжни да поднесем извиненията си на нашите избиратели и да признаем грешките, които направихме в последната година. И да им кажем, че си научихме урока за коалиционната политика. Вече знаем, че има определени принципни политики и ангажименти, от които не бива да отстъпваме, без значение с какъв коалиционен формат избирателят определи да бъде управлявана държавата след 5-и октомври.

 

- Свързани са най-вече със социалните ни ангажименти, с прогресивното и семейното подоходно облагане. С големите инфраструктурни и най-вече енергийни проекти. С отношението към Русия. Връзката с тази държава олицетворява БСП, носи емоцията на културните връзки и историята. С реформите в здравеопазването и пенсионната система. С образованието, където ще спорим с представителите на Дясното за начина на осъществяване на промените. Ако Дясното действа чисто на пазарен принцип, който не взема предвид съдбите и проблемите на работещия човек, а гледа системата като цяло, в която хората са просто един елемент, подходът при нас е по-различен.

 

- Системата в средното образование все още не е реформирана. Има проблеми с финансирането, със статута на преподавателя по отношение на уважението и авторитета, със заплащането на учителския труд, с кадровия потенциал - средната възраст вече е доста висока, с обхващането на всички деца в образователния процес. В София проблеми в материално отношение няма, но в малките населени места в страната не стоят така нещата. Решението е местната власт да поеме сериозен ангажимент, но с активното съдействие на държавата. Това е подходът, който ние бихме използвали.

 

- В образователния процес има много проблеми. Най-вече със списването на учебниците, на съдържанието в тях, на това какво да учат или - не децата, както и по въпроса със структурирането на образователната система. Оказва се, че завършвайки средно образование, много от зрелостниците не притежават необходимия обем от знания, който им е необходим за следващия етап от живота им. Без значение дали ще започнат работа или ще продължат образованието си, което все по-често се случва. И за огромно съжаление, в последните години наблюдаваме девалвация на висшето образование.

 

- Основният проблем е липсата на обвързаност на икономиката с висшето образование. И досега нито едно правителство не успя да го разреши. Причините са съвсем ясни. Липсва планиране в икономиката, което е обвързано и с членството ни в ЕС. В този огромен европейски пазар всяка държава-членка има тежест в определени производства. В тях всяка държава от ЕС планира развитието им, както в кадрово отношение, така и в насърчаване инвестициите в тези браншове. Те, естествено, надделяват в общия европейски пазар, което означава по-голям износ, повече приходи, по-голям обем от вътрешни инвестиции, а не както в момента да разчита само на външни инвеститори, които да влеят капиталите си в икономиката ни. По този начин държавата ще разполага с повече средства и ще има по-активна социална политика.

 

- Редица правителства, включително това на Тройната коалиция, а после и на ГЕРБ, пропуснаха да направят тази обвързаност между икономиката и образованието. През последната година имаше опит от министрите Драгомир Стойнев и професор Анелия Клисарова. Те поставиха началото на подобна инициатива, но времето не стигна, за съжаление.

 

- Това е доста специфична тема, по която може да говори само човек от системата. Всеки коментар от външни лица звучи прекалено популистки. И цели да обслужи определени интереси - да отстраним едно лоби, за да освободим място за друго като преформатираме системата.

 

- Основният приоритет на БСП в сферата на икономиката е намаляване равнището на безработицата. На предсрочните парламентарни избори през миналата година обещахме да разкрием нови 250 000 работни места. Проблемът тогава беше, че не казахме как ще го направим. След това заедно с ПЕС започнахме инициативата за реиндустриализация на Европа. Това е стъпка в правилната посока, но преди нея трябва да се направят по-малки крачки. Реиндустриализацията не означава да изкупим фалирали предприятия, а по-скоро да създадем добра среда за бизнес в региони, в които има висока безработица и ниско инфраструктурно развитие. За да може нашият бизнес да види възможност да инвестира натрупания си капитал точно там. Ето това е основното. Аз бих казал - икономика, икономика и пак икономика. Защото точно на тази основа може да търсим добавена стойност, както и решаване на социалните проблеми. Без действаща икономика няма от къде да дойдат средства и това трябва да е съвсем ясно на всички.