Спомняте ли си, когато преди 2 години мазилка падна върху новородено бебе във ВИП стая на държавна болница? Тогава отстраниха от длъжност директора на болницата, тъй като не отстранил теч, който компрометирал мазилката. Това, макар и да звучи като сценарий от филм на Кустурица, е реална случка.Като гражданин си зададох въпроса как може да се очаква от човек, който повече от 5 години изучава анатомия на човешкото тяло, да разбира от мазилка или водопровод? Още повече като специалист, който професионално се занимава с поддръжка на сгради, си зададох въпроса защо този директор не е сключил застрахователна полица? Нямам предвид със застрахователна компания, а с фасилити мениджмънт такава, която, ако допусне подобен случай, ще обере всички негативи, а репутацията на доктора ще остане непокътната.

Този въпрос не ми излиза от съзнанието вече втора година. И през целия този период слушам, че болниците все така са недофинансирани, а бюджетът на НЗОК расте с всяка изминала година. За пример - бюджетът на НЗОК за 2004 г. е бил 795 280 000 лв., а през 2014 г. (без да се отчитат последващите "актуализации") е гласуван на 2 823 110 000 лв., или 3,55 пъти по-висок.

С особена доза сигурност мога да кажа, че част от повишението на тези разходи се дължи на повишаване цената на енергоносителите. Със същата доза сигурност мога да кажа, че много болници "плачат" за енергийна ефективност и не само. Ако се замислите върху бизнес аспектите на здравеопазването, всяка клинична пътека под някаква форма финансира болницата като материален актив, т.е. сградата. Ако болницата е частна, обикновено се стреми да оптимизира съотношението цена - качество при поддръжката на сградата, като по този начин влияе положително върху паричния си поток, т.е. печалбата. Отговорът към тази оптимизация е фасилити мениджмънтът, като чудесен пример за това е голяма частна болница в София, където има изградена BMS система и има човек, който се грижи за нея – и да, той не е доктор, а инженер.

Ще завърша с пример от Западна Европа, където проучвания показват, че при престой в болница хората обръщат много по-малко внимание на качеството на извършените манипулации, отколкото на храната, която им е била поднесена, и общото усещане от престоя в болницата – качеството на въздуха, температурата и много други фактори, силно обвързани с недвижимия имот. Ако се чудите как се е стигнало дотам да питат болния как се чувства, отговорът е чрез конкуренция. Болниците в Холандия например са университетски, но много малка част от техния бюджет се формира от субсидии от университета. Основната част идва от свободния пазар – посетителите в болницата, които са осигурени в частен фонд, който им дава право на избор в коя болница да постъпят. Така, ако хората не са доволни, фондът прекъсва договора си с болницата и не изпраща повече клиенти към нея, а тя от своя страна не може да иска пари от държавата. Това я кара да се промени, да промени отношението си към пациентите и да ги пита какво да направи за тях, така че да се чувстват по-добре. И те казват, макар и индиректно – искаме добър фасилити мениджър.

Завършвам с апел към директорите на нашите болници – говорете с фасилити мениджърите. Те могат да ви помогнат в борбата с разходите и течовете.