ПП "Република БГ" не от вчера сочи в свои публикации и анализи докъде би могла и неизбежно стига една институционална среда, в която права и свободи на гражданството , респ. публично пространство, не значат нищо, освен, че са изписани на … хартия. Тази среда лесно бива обсебена от "ефекта на Луцифер", както го нарича д-р Филип Зимбардо от Станфордския университет, в едноименния си труд станал "бестселър".

Според проверени в практиката резултати от системни наблюдения върху надзиратели и затворници – нещата "логично" свършват с мултиплициране на насилието. На злината, ако щете сама за себе си.Тя има своите "рационални" доводи, основания и аргументи даже. Но е ампутирана от морала, от зачитането на човека, от респекта към личността. От съзнанието за правото на всеки да живее, като свободен, но и да носи своята отговорност. Без непременно "да казва на черното бяло", както го приучават толкова деспотични режими.

Такъв режим на "своя истина" , наложи и злополучният български преход. В него масовото объркване и "производството" на конспиративни теории, изглежда занятие на един морално компрометиран и станал излишен "елит" /по думите на Кирстен Годзе, от университета в Бъркли/ . Така е. Колкото да не им се ще да чуят на нашите "богоизбрани" – така ни вижда цивилизованият свят. Грубото посегателство срещу публичното пространство – към което принадлежат и медиите, в България /наредена от "Фридъм хаус"на 75 място по свобода на словото за миналата година, разтърси българската общественост. И не без право.

Само ден след обнародването на класацията на "Фридъм хауз" която – ранжира България в групата на "частично свободните страни", съдия изпълнител, полиция и мъже в анцузи, нахлуха в сградата на ТВ 7 за да изземе техника, сървър, респ. друго, което да "компенсира" задълженията им към кредитори. Днес ще ги чуете да плачат от името на "подведения" министър-председател, респ. този на вътрешните работи. Ще научите за бързо хвърлени оставки, от провинили се "силоваци", в т.нар. ни институции, за да запазят поне 20-те си заплати пред пенсия. Ще чуете и министри да повторят, че си държат оставките в джоба още от среднощното позвъняване, или случайна среща на някое кръстовище, където ги е "огрял" късмета да станат министри…

Не вярвайте на гласа на "платени" и откровени психопати, които от сутрин до вечер вразумяват с полу-грамотните си съждения и заклеймяване на " продажните журналя", тези които носят очила, или... не си затварят деколтето догоре, даже. Но има ли кой да се вслуша в гласа на разума? Да каже нещо градивно в полза на българския интерес, който продължава да ни убягва? И като визия, и като практика на възможен изход от небивалия упадък.

Тук публикуваме в рубриката си "По следите на изгубеното слово", статията на Георги Василев, посветена на свободата на словото. Тя излезе 2 месеца преди "инцидента с ТВ 7". Но в никакъв случай не бива да се свързва със "самосбъдващо се пророчество". В нея се извеждат необходимите стъпки, за да се изгради институционална среда, която да брани свободата на словото, не само като "абстракция".А по-скоро като ценност и реална среда от ключово значение за едно общество, което иска да се изяви като демократично и модерно. А това е възможно, само когатима просветено лидерство.

Но и точни правила, които да ни бранят от произвола на управленската посредственост и безотговорност.Иначе "няма лоши хора", както казва и д-р Филип Зимбардо. Лош се става само, когато човек попадне сред лоши хора. Дали нашите зам. министър-председатели, "ресорни" министри, тези на силовите, на съдебните "трансформации", на здравето, на просветата, разбират ефекта на "Луцифер"? Сиреч цената на това, човек да си продаде душата на дявола?.Не, тя не е участта на твореца, на съзидателя от Гьотевия "Фауст". А нещо, което води по-скоро към "Адът" на Данте. Което не значи друго, освен че надписът "Надежда всяка тука оставете ", трябва да бъде изтрит веднага от портите на една модерна и наистина демократична България.