- Децентрализацията е правилният път, доказано ефективен инструмент за местно самоуправление. Уловката е, че тя работи тогава, когато централните институции работят добре. В противен случай има опасност за децентрализиране на мафиотски практики от държавата към градовете и създаването на непоклатими местни феодали, легитимирани чрез избори. Затова приоритет №1, като условие за успешна децентрализация са реформите в системите на национално ниво и на първо място на тези свързани с опазването на правовия ред и законността.

- Аз съм убеден, че когато държавата е силна и нейните общини са силни. Трудно е да имаме силни общини в слаба държава, която не е в състояние да осигури спазването на правилата и ефективното управление на обществените ресурси. Но нека правим разлика между силна държава и голяма държава. Голямата държава има амбициите да се меси във всички аспекти на икономическия и обществения живот и да преразпределя възможно най-много от БВП. Когато не е в състояние да го прави ефективно и прозрачно поради слаби и корумпирани институции, резултатът е мизерия и несправедливост. Докато силната държава успява с ефективни и прозрачни институции да гарантира, че хората, компаниите и общините могат свободно да управляват съдбата си и да увеличават благосъстоянието си – при равни и справедливи условия за всички.

- Програмата на Реформаторския блок предвижда възможност държавата да връща на общините част от данъците (ДОД и ДДС), събрани на тяхна територия. За да бъдат техните бюджети по-пропорционални на условията за икономическа активност, която те създават. Това е идея, която заслужава да бъде обсъждана. Не мисля, че на този етап е добре общините да събират допълнителни подоходни данъци над тези, които държавата взема.

- В София се генерират повече средства за държавния бюджет, отколкото градът ни получава от него. Тя е нетен донор на бюджета. София е домакин на много институции с национално значение, които са свързани с финансова тежест. Да, винаги ще има общини, които се нуждаят от подпомагане от държавния бюджет и това е в реда на нещата. Но е важно и да има коригиращи механизми, които да възнаграждават добре работещите общини или тези с голям икономически принос, каквато е София. По същата логика в качеството си на икономически министър през 2010 г инициирах законова промяна, така че половината от приходите от концесии за подземни богатства вече остават в общините.

- Основните оплаквания на бизнеса са свързани с работата на общинската администрация, която често изглежда мудна, непрозрачна и като цяло незаинтересована за друг освен за себе си. Тук биха свършили работа инструменти като въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие (вместо мълчалив отказ, както е сега) и регистър на плащанията, например, за да се види кой по какъв ред си получава парите от общината.Все пак София е най-привлекателният град за бизнес в страната по редица причини – транспортна и комуникационна инфраструктура, наличие на платежоспособен пазар, квалифицирана работна сила, близост до институции и администрация, културна и кулинарна сцена и т.н. Едно от най-важните неща обаче се подценява - София не е достатъчно добро място за отглеждане на деца. А това е основен фактор за решението къде да живеят на млади, висококвалифицирани или разполагащи със собствен капитал хора. Намирам за необяснимо и непростимо това, че на фона на демографската катастрофа в страната, от години общината не може да се справи с липсата на достатъчно детски градини, сякаш става дума за строеж на ядрени централи, а не на обикновени сгради. Вярно е, че сегашната кметска управа прави повече по въпроса от всички предходни, но то не е достатъчно. Ако проблемът е труден за общината – нека субсидията се насочи към партньорство с частния сектор, който поне от строителство разбира.

Градската среда не е доброжелателна към хора с малки деца и хора с ограничена подвижност. При почти всеки ремонт на кръстовище пешеходците се вкарват под земята, а много подлези са трудно достъпни за бебешки или инвалидни колички. Парковете са пълни с кучешки изпражнения, по пейките се пие безразборно. Какво да кажем за замърсения въздух, най-големият здравословен бич за града. За всичко това има решения и те не трябва да бъдат отлагани.

- Бих ограничил приоритетите си до два. Първият е да помогна за ефективното управление на активите и финансите на столицата. Вторият е да ускоря вземането на мерки за това София да е хубаво място за деца – а това значи и за родителите им, за възрастни хора и за инвалиди.

- Участието в управлението на страната е ценен опит за мен. Но не мисля, че непременно този опит е решаващ. Има правила, които са универсални. Преди да стана министър не бях запознат в детайли с всички дейности в министерството. Имах приоритети - например в енергетиката исках държавните дружества да станат по-ефективни, а големите проекти да се осъществят единствено по изгоден за България начин. И действително, още на следващата година - в разгара на икономическата криза - повечето държавни дружества към министерството подобриха значително финансовите си резултати, а към големите проекти беше приет нов подход.

В икономиката приоритетът ни беше насърчаването на модерната и ефективна индустрия – и сега София е стартъп хъб, предстои откриването на София Тех Парк, а иновативни компании се нареждат сред регионалните и световните лидери. В туризма - стимулирането на продукт с висока добавена стойност като културно-историческия. По същия начин мисля да работя за София. Убеден съм, че има общински съветници с по 2-3 или повече мандата, които могат да изрецитират всички програми, познават до детайли механизмите за управлението на общината и ... Не са свършили нищо за хората. Аз не възнамерявам да бъда един от тях.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ