Някак си като от нищото темата за валутния борд отново беше сложена на масата от влиятелни анализатори. Първо бившият премиер Иван Костов, а после и Красимир Ангарски - министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски, участвал в подготовката на паричния съвет през 1997 г., заявиха, че дори и да не влезе в еврозоната, България трябва да мисли за излизане от борда.

Сред аргументите им бяха, че бордът пречи на растежа и на доходите. Но най-важното, според Ангарски е, че централната банка не можела да рефинансира търговските банки. Всичко това можехме да го приемем за случайни приказки от финансисти, от които не зависи много, ако само дни след това Красимир Ангарски не беше назначен за член на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие (ББР).

Изведнъж изтърваните думи придобиха институционализирано значение, доколкото неговият избор идва от Министерството на финансите. Дали това означава, че екипа на президента Румен Радев или пък издигналата го на поста партия подкрепят тезата за излизане от валутния борд? Предстои да видим. Но не съм склонен да поемаме такъв риск.

Валутният борд сам по себе си не е нещо хубаво или лошо. Този инструмент наистина се ползва от малко държави и си има своите предимства и недостатъци. Но е идеален за страна като България в момента. Доколкото проблемите с огромната корупция, неефективната администрация и слабото предлагане на квалифицирана работна ръка са добре известни не само у нас, предимствата на България като инвестиционна дестинация не са много. Не слагам в сметката ниските доходи за такова предимство, тъй като дългосрочно не би трябвало да се рекламираме като страната на евтиния труд.

Така че остават стабилността на валутата ни и ниските преки данъци. Плюс, разбира се, лесният достъп до международните пазари, благодарение на членството в ЕС. Това е. Няма друго.

И нашата цел през следващите години би трябвало да е работа, работа, работа - за да преодолеем недостатъците си, а не да мислим дали да не прецакаме и малкото котви на стабилност. Не можем да си позволим този лукс. Пък било то и за да направим кефа на някои банки да получават лесни пари от БНБ. Напротив.

Системата трябва да насърчава играещите по правилата финансови институции, вместо да отваря нови вратички към злоупотреби и кражби от ранга на КТБ. Очевидно е, че дори и сега държавата намира начин да обслужи корумпиращите я олигарси. Няма защо да я улесняваме. Ако го направим, ще застрашим спестяванията на хората, които между другото са на рекордни нива. И то заради 20-те години предвидимост на курса на лева. Не желаем да се връщаме отново в тъмните години, когато фиксингът на лева се определяше в някаква тъмна стаичка и момчетата, които имаха вътрешна информация, печелеха милиони от въздуха всяка работна сутрин.

Главният дебат наистина трябва да е за реформа в съдебната система, за премахване на клиентелата във властта, за това как децата ни, а и ние самите да станем по-конкурентни и по-добре образовани. Едва когато оправим тези проблеми, можем да си позволим да експериментираме с екстравагантни идеи.

Между другото, даже и настойчивото хвърляне в публичното пространство на идеи за премахване на борда са в състояние да откажат инвеститори. Така че призовавам за повече отговорност. Независимо дали уважаемите анализатори имат интерес да подкрепят близките до тях финансови институции.

Всеки си има частни приоритети, но първият и главен е България.