Екранната версия на нашумелия роман на Пенелъпи Фицджералд "Книжарницата" нямаше да е толкова ефектна, ако не беше безупречно подбраният актьорски състав. В него се подвизават имената на Емили Мортимър, Бил Наи и Патриша Кларксън. Този кинематографичен шедьовър е копродукция на Испания, Великобритания и Германия, а сценарист и режисьор е неуморната Изабел Койшет.

За успеха на екранизацията свидетелства пъстър букет от отличия - 13 награди и 31 номинации, включително: награди "Гоя" за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий; CEC награди за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий, най-добра кинематография (Жан-Клод Ларийо), най-добра поддържаща мъжка роля (Бил Наи); Награда "Роза на Сант Жорди" за най-добър испански филм; Награда "Хосе Мария Форке" за най-добър филм. И още, и още

В малък измислен град в Англия през 1959 година една жена решава да отвори книжарница, въпреки съпротивата на местната власт. Флорънс Грийн (Емили Мортимър) е вдовица с напредничаво мислене и наивна, но устойчива мечта. Борейки се с апатията в крайморското селище Хардборо, тя разработва книжарничка, в която започва да предлага най-добрата литература на деня, включително "скандалния" роман на Набоков "Лолита" и "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри. Това предизвиква културен шок в градчето, в което нищо не е помръдвало от векове. Неин съюзник става мистър Бръндиш (Бил Наи), също потиснат от задушливата атмосфера. Но ето че се появяват яростни врагове в лицето на други собственици на магазинчета, както и властната мисис Гамарт (Патриша Кларксън).

Пенелъпи Фицджералд разказва историята на една привидно крехка и тиха, но стремителна и принципна жена, която се изправя срещу статуквото, за да постигне целта си. Да, Флорънс Грийн е вдовица и непосредствената ѝ цел е да "преработи" горестната си участ. Но Флорънс е преди всичко човек със свободен дух. Въпреки че решението ѝ за книжарницата се превръща в политическо минно поле, тя не се отказва, с риск да си навлече доста влиятелни врагове. Докато препятствията по пътя ѝ се трупат, младата жена си задава въпроса: Има ли място за книжарница в селище, което няма потребност от такава? Или не осъзнава потребността си да се просвещава?

Облягайки се на този изкусителен сюжет, Изабел Койшет създава своята елегантна, врязваща се в ума трактовка на личния бунт като изпитание за духовното израстване на цяла една общност. Позната у нас с великолепната екранизация "Елегия" (по роман на Филип Рот) и с незабравими филмови откровения като "Моят живот без мен" и "Тайният живот на думите", испанската режисьорка не отстъпва и на крачка от бляскавата си форма: "Прочетох романа на Фицджералд преди 10 години", признава тя. Бях обсебена от енергията на тази жена, в чийто характер припознах себе си. Жена, която представлява един малък голям герой, защото с действията си настоява, че всеки трябва да поеме своя дял от отговорността за общото добро."

Хората поемат шансове всеки ден. Скромни шансове, сериозни шансове, опасни шансове, невинни шансове, много от които остават незабелязани. Но какво става, когато рискът, който си поел, бива забелязан? Как той променя теб и твоята среда? "Книжарницата" може да се определи и като алегория за аутсайдера, който следва вътрешния си инстинкт за праведност и постига целите си бавно, но сигурно, без да се самоизтъква. Не е важно дали всяка битка е спечелена. Важното е да не допускаме войната да заличи всичко.