Иновациите в болниците, апаратурата и медицинските изделия са инвестиция в по-високо качество на здравеопазването
Внедряването на иновативни подходи в болниците - в диагностичен, терапевтичен план, в оборудването и апаратурата, но и в управлението, е пътят към съвременна, качествена болнична грижа и оптимизиране на разходите. Те са инвестиция в по-високо качество на медицинските дейности, а не просто разход. България бележи сериозен напредък в последните години, но по отношение на дигитализацията на здравеопазването страната ни все още е сред догонващите страни в ЕС и следващите години са ключови за наваксване. Това е един от изводите от конференцията "Иновации в болниците, апаратурата и медицинските изделия", организирана от в. "Капитал" и Health PR. Събитието може да бъде проследено на YouTube канала на в. "Капитал": https://www.youtube.com/watch?v=Y6r3tSVY2nU.
"Иновации в болниците и лечебните методи, въведени през последните години" бе темата на първия панел с модератор доц. д-р Антон Тонев, дм, хирург, председател на Комисията по здравеопазване в 47-ото и 48-ото Народно събрание.
Дискусията стартира с темата "Иновации в хирургията" на проф. д-р Никола Владов, дмн, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинската академия. Иновациите в медицината бяха обобщени като 2 типа: променящи философията и тактиката при лечението на заболявания, базирани на метаанализи, клинични проучвания и въвеждане на изкуствен интелект; подобряващи и улесняващи хирургичната техника, които скъсяват оперативното време и болничния престой и намаляват кръвозагубата. "През последните 50 години медицината преминава от индивидуален подход - базиран на колективен опит и без научно обоснован подход, към унифициран подход с мултидисциплинарни екипи, което подобрява много качеството. Преминава се към индивидуализиран подход, който води до допълнително прецизиране на терапията", каза проф. Владов. Той даде пример с промяната на лечението на острия неусложнен апандисит в развитите страни - с антибиотици вместо оперативно. Днес в 90% от случаите острият панкреатит се лекува консервативно на база медицина на доказателствата.
Доц. д-р Петко Карагьозов, д.м., FASGE, началник на Клиниката по гастроентерология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда", представи иновациите в гастроентерологията, които вече са в практиката на неговата клиника. Те представляват минимално инвазивни ендоскопски техники при пациенти с едни от най-тежките заболявания - авансирали злокачествени тумори на жлъчните пътища, черния дроб, панкреаса, които не могат да бъдат оперирани. Сред тях са ендобилиарна високочестотна аблация, ендосонографски навигирана панкреасна радиофреквентна аблация, ендоскопска гастроентероанастомоза, нови техники за дренаж на жлъчните пътища и панкреасния канал и др.
Като едно от условията за внедряване на иновации доц. Карагьозов посочи тясното взаимодействие между всички участващи специалности в болницата. "За да стане реалност иновацията, тя трябва да бъде възприета от всички. Пациентът е най-важен и всичко, което се прави, трябва да е свързано с по-благоприятни резултати за него", каза доц. Карагьозов.
Д-р Асен Келчев, д.м., началник на Отделението по кардиохирургия в "Аджибадем Сити Клиник - Сърдечно-съдов център", представи "Иновации в кардиохирургията".
Като задължително условие за внедряването на иновативни техники той определи екипа, който в ръководеното от него отделение е от 80 души. Миниинвазивни техники с цел по-добър терапевтичен резултат навлизат рутинно в практиката в областта на клапната хирургия и хирургията на аортна клапа. При аортната хирургия наскоро в болницата е извършена първата ендоскопска операция на аорта в България.
"Нашата грижа е осигуряване на модерна кардиохирургична помощ за пациента, като целта е тя да бъде с минимален риск и минимална хирургична травма - невинаги с минимален разрез, тъй като решенията за кардиохирургичното лечение са много по-важни от големината на разреза и пациентът се нуждае първо от перфектен резултат", каза д-р Келчев.
Презентация на тема "Генна терапия в офталмологията" представи проф. д-р Александър Оскар, д.м., началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ "Александровска". Там прилагат иновативни терапии при 2 групи социалнозначими очни заболявания. Първата група засяга късогледството - растящ проблем в цял свят и в България, особено сред децата. Основните рискови фактори за късогледство са работата в затворени помещения и прекомерната употреба на мобилни дигитални устройства от децата, а при двама родители с късогледство рискът за децата е 6 пъти по-висок, каза проф. Оскар. При такива деца се прилага терапия, която спира прогреса на късогледството.
Генната терапия е иновация в лечението на една от генните мутации, които причиняват рядкото заболяване амавроза на Лебер. В клиниката лекуват с много добри резултати 6 такива деца.
"По-голяма ефективност в болниците - възможности, предизвикателства и добри практики" бе темата на Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. Между 45 и 50% от разходите на НЗОК отиват за болнична помощ и данните за броя хоспитализации и болнични легла сочат, че не вървим в сходна посока със страните от ЕС, каза той и уточни, че дигитализацията на здравеопазването е един от начините за оптимизиране на разходите и предоставянето на болнични услуги. България изостава по този показател и следващите години са много важни за наваксването, отбеляза Лука Чичов. Той разгледа дигитални решения, чрез които болничната грижа може да се оптимизира, както и начините за увеличаване на приходите на болниците. "Дигитализацията и изграждането на интегрирани здравни услуги са приоритетни дейности сред останалите държави в Централна и Източна Европа, възможности за финансиране има, въпросът е в каква степен се възползва България", каза още Лука Чичов и даде примери с финансиране по държави чрез плановете за възстановяване и устойчивост.
"Първо трябва да преструктурираме разходите - знаем, че в страната има свръххоспитализация. Подходите са два: обособяване на диагностични центрове, които ще работят с бюджета на извънболничната помощ на НЗОК, или целеви инвестиции в държавни извънболнични структури, които в големите градове са представени като общински ДКЦ", коментира доц. Тонев.
Дискусията във втория панел бе подчинена на темата "Иновации в диагностичната апаратура и медицинските изделия, въведени през последните години" с модератор д-р Кунчо Трифонов, управител на Health PR.
За "Иновации в болничната апаратура" говори д-р Иван Колчаков, член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед". От позицията на дългогодишния си опит в болничния мениджмънт той обобщи, че в здравеопазването успехът се гради върху 3 основни стълба: материалната база - апаратурата, технологиите, които са много важни; водещите специалисти; организацията. "Софиямед" ще стартира няколко иновативни центъра тази година, от които два в онкологията тази година. "При откриването й "Софиямед" бе оборудвана с най-новата апаратура на Siemens и стана демонстрационна болница. Впоследствие изградихме партньорство и с Philips и General Electric и благодарение на тези партньорства имаме възможността за своевременно обновяване на апаратурата, когато излизат нови технологии", каза д-р Колчаков. Предстои осигуряване на последно поколение ПЕТ скенер на Siemens, както и откриване на център по естетична и функционална ринопластика. По отношение на организацията обща система ще свързва 6-те болници в групата на "Софиямед", която ще позволява обсъждане и споделяне на медицинска информация между специалистите в реално време.
Тодор Воденичаров, изпълнителен директор на Siеmens Healthcare, представи лекция на тема "Инвестиции в диагностика в името на живота". "Нашата компания инвестира 2 млрд. евро годишно за нови разработки, а средно 18 до 24 месеца отнема, докато една водеща технология бъде заменена от по-иновативна", каза той. Като примери за резултатите от усъвършенстваните технологии той отбеляза, че от 1980 г. до 2020 г. в САЩ продължителността на живота нараства с 5 г., инвалидността намалява с 25%, болничният престой се скъсява с 60%, смъртността от рак на млечната жлеза пада с 33%. В България средната продължителност на живота расте от 60 г. на 75.3 г. в периода 1960 - 2018 г., а благодарение на мрежата от ангиографски лаборатории в страната от 2008 г. досега смъртността от инфаркт е намаляла над 8 пъти, което е грандиозно постижение. Подобренията в диагностиката са сред основните причини за намаляване на смъртността от най-честите онкозаболявания. Тодор Воденичаров акцентира и върху иновациите при поддръжката на високотехнологичната апаратура, които позволяват диагностика в реално време и ремонт от разстояние, без да спира работата на медицинската структура. 95% от инсталираните системи в България са дистанционно свързани към център за обслужване на клиенти, в 60% от диагностиката и ремонтите се правят по електронен път без да се прекъсва работата.
"Иновативни медицински изделия - възможности и предизвикателства" бе темата на Кирил Вълчев, изпълнителен директор и съосновател на Health Care Solutions. "Работим за внедряване на иновациите, които са с голяма значимост, а това е предизвикателство", каза той. Вълчев отбеляза, че наскоро са отбелязани 45 г. от първата балонна ангиопластика в света - д-р Андреас Грюнтциг в Швейцария отваря коронарна артерия перкутанно. "За това време българската интервенционална кардиология отбеляза повече от гигантски скок, следвана от ендоваскуларната съдова хирургия, интервенционалната радиология и ендоваскуларната неврохирургия. Това се дължи на апаратура и финансово осигуряване от страна на МЗ и НЗОК, но не на последно място и на нашите висококвалифицираните лекари", каза Вълчев. Той представи иновативни медицински изделия, които извеждат на ново качествено ниво защитата на медицинските екипи при работа в рентгенова среда. Под рентгенов контрол се осъществяват всички интервенционални процедури на кръвоносни съдове. Освен това по време на неговото представяне бяхме свидетели на показателно изложение относно ползите на изкуствения интелект при извършване на оптично-кохерентна томография на коронарните съдове (OCT). Внедряването на изкуствен интелект във въпросната технология, каза Вълчев, позволява на нашите специалисти да взимат най-точните решения при борбата с исхемичната болест на сърцето.
За развитието на една от най-бързо напредващите специалности разказа доц. д-р Павел Бочев, завеждащ Клиниката по нуклеарна медицина в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост" в лекцията си "Иновации в нуклеарната диагностика". Нуклеарната медицина интегрира обширни научни области, ползва иновациите в тези науки и на свой ред е двигател за тяхното развитие, каза той. "През последните 10 г. тя търпи ускорено развитие в България и в много области вече не е догонваща, а се позиционира във високия среден сегмент", обясни доц. Бочев. Според него в България е спешно необходимо да се създадат институти за научни проучвания в тази област.
"Рационална лекарствена употреба в болниците. Ролята на фармацевта" бе лекцията на магистър-фармацевт Велина Григорова, ръководител на болничната аптека в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост", зам.-председател на Българския фармацевтичен съюз. "Лоша диагностика, липса на информация, недостиг на медицински персонал, работната среда, лекарствената регулация, веригите на доставки на лекарствени продукти, промоции на фармацевтичната индустрия могат да бъдат причини за нерационална лекарствена употреба", обясни тя. Придържането към терапията от страна на пациента е важна част от рационалната лекарствена употреба, иначе се увеличават смъртността, заболеваемостта и здравните разходи.
