Защо медийната грамотност е част от задължителните умения за 21-ви век?
А когато общувате в интернет, сигурни ли сте, че човекът отсреща е този, за когото се представя?
Живеем в пост-информационната ера, в която всеки е медия, всеки може да напише и публикува "новина" и всеки може да създаде свой виртуален профил, в който да се представя в идеална светлина.
Как да се ориентираме по-добре в това море от проверена и непроверена информация? Как да взимаме решения за бъдещето си, ако не знаем какви са реалностите?
Има ли "лек" срещу фалшивите новини?
На тези и още много въпроси, свързани с дигиталната грамотност, отговарят две дами, експерти в областта - Юлия Мишкова и Кристина Христова. Те са гостите във втория епизод на видеокаста на Лидл България "Уменията на 21 век".
Юлия е старши специалист "Управление на проекти" на сайта prepodavame.bg.
Участва в разработването на разнообразни учебни материали, свързани с теми като медийна грамотност, екологично образование и много други.
Кристина Христова е председател на Коалицията за медийна грамотност и ръководител на платформата Factcheck.bg. Тя е сред учредителите и председател на АЕЖ-България в периода 2010-2016 г.
Да започнем с важния въпрос: Какво е медийната грамотност и защо я нареждаме след ключовите умения на 21 век?
Юлия Мишкова: Когато говорим за медийна грамотност, говорим за една съвкупност от умения, които ни позволяват да функционираме в съвременната медийна среда - новинарски издания, социални медии, онлайн общуване изобщо. Важен елемент е и запазването на личните данни.
Кристина Христова: Това е базово умение за оцеляване в днешно време. Помага ни да навигираме лодката си в морето от информация.
Как възникват фалшивите новини? Те ново явление ли са или ги е имало винаги?
Кристина: Фалшиви новини винаги е имало, по-различното в момента е, светкавичното разпространение в световен мащаб. Винаги е имало фалшиви новини, винаги е имало хора, които са вярвали на всичко, което чуят/прочетат.
Юлия: Различното при фалшивите новини в наши дни са методите им на създаване и разпространение. Благодарение на алгоритмите много по-лесно може да се разбере коя група хора на какви новини реагира най-силно, да се създадат наистина достоверно изглеждащи материали и мълниеносно да се разпространят сред целевата група.
Фалшивите новини имат по-широко влияние в момента, защото достигат до нас чрез профилите на приятели и познати в социалните медии. Това ги прави да изглеждат по-достоверни, защото са споделени от хора, на които имаме вяра.
Кристина: Емоционалните видеа са "любим" похват на създателите на фалшиви новини, защото този тип съдържание много силно влияе на хората. Срещу емоции не можеш да се бориш с факти, което прави търсенето на истината още по-трудно.
Как да филтрираме такъв тип новини?
Юлия: Преди да тръгнем да филтриране, е важно да проверим дали информацията е фалшива или не. Да не стигат до нас такива новини е възможно, но ще ограничим много достъпа ни и до останалата информация. Бихме се затворили в балон от съмишленици, който ще ни попречи да научим и за другите гледни точки.
Какви са последствията от тези новини?
Кристина: За съжаление измислиците в интернет могат да доведат до съвсем реални събития. Като например случая, в който в малък български град се беше разпространила новината, че децата ще бъдат взимани от училище и извозвани с влакове към Норвегия.
Повярвалите на тази фалшива новина хора се стекоха в училищата, за да приберат децата си в средата на деня.
Какви са опасностите от доверяването не само на фалшиви новини, но и на фалшиви профили в социалните мрежи, как да пазим личните си данни така, че да не станем жертва на измама и кои са петте практични стъпки, по които да различим дали една новина е фалшива, вижте във втория епизод на "Уменията на 21-ви век".