Недостъпната градска среда

"Казвам се Григор и съм на инвалидна количка. Обръщам се към Вас с молба за съдействие. Магазин ''Фантастико'' на ул.Нишава, кв. Стрелбище, е недостъпен за мен без чужда помощ. Обърнах се последователно към управителката на магазина с молба за осигуряване на достъп преди година - без резултат; преди седмица се обадих в централния офис на веригата, секретарка ми обеща да информира президента на фирмата, но когато днес я попитах за резултат нямаше никакъв отговор на моята молба за съдействие, не ми дадоха никаква надежда, че някой изобщо ще обърне внимание на моя случай. А аз не съм единствен.
С уважение: Григор"
За повечето хора представлява трудност да се поставят на мястото на Григор и едва ли истински разбират неговия проблем. А проблемът е елементарен - човекът не може да влезе в магазина и да напазарува нормално. Той трябва да стои и да чака пред магазина, за да помоли някой да избута количката му по наклонената пътечка до стълбите. Това приспособление (малко грубо излят цимент) е по-скоро подигравка с хората в неравностойно положение, отколкото някаква помощ. Подобни извинения за достъпна среда се срещат навсякъде в столицата и навсякъде са еднакво безполезни.
Безполезен и безпомощен може да се почувства и всеки човек, принуден да чака пред магазина, докато се появи някой му помогне.
Повече от година Григор се опитва да си издейства нормален достъп до най-близкия магазин. В писмото си до "Метрополис" е описал голяма част от дългия списък с пречки, докато стигне до "големия шеф", както и крайния резултат от усулията си - а крайният резултат е, че те са останали без резултат. Секретарката му е обяснила съвсем сно, че едва ли някой ще се заеме да оправя тази циментова недомислица пред магазина, за да може един инвалид да пазарува.
Случаят с този конкретен магазин не е единствен. От "Фантастико", ако не друго, поне обещаха да кажат кои техни супермаркети в София са достъпни за трудноподвижни хора.
И докато с фирмите, дори да не са перфектни, има някаква комуникация, то с институциите нещата съвсем не изглеждат толкова лесни. Миналата седмица станахме свидетели на грозен парадокс - оказа се, че дори Комисията за защита от дискриминация дискриминира хората с двигателни увреждания, като ги принуждава да минават през задния вход на "Драган Цанков" 35. Просто на главния вход има прекалено много стълби. Глобата за недостъпна обществена среда, наложена от същата комисия, е от 250 до 2500 лв.
В края на миналата година администрацията на Кемал Еюп е пратила писма до всички министри, областни управители и кметове, от които иска отчет за свършеното по въпроса с достъпната среда. Отговор обаче е дошъл само от шефовете на правосъдното, образователното и социалното министерства. МОН съобщава, че тази година ще направят достъпни 120 училища, а министерството на Георги Петканов се измъква с обяснението, че сградите на съдилищата досега са били на управление от Висшия съдебен съвет. Сред малкото институции, които са пратили отчети, са дирекция "Контрол по строителството" към Столичната община. Въпреки това дори и при тях цялостна проверка не е правена. Като достъпни са описани само две сгради - на "Московска" 33 и на "Сердика" 5. Но дори и "достъпните" сгради имат остаряла инфраструктура. А и в кметството не може да влезеш без чужда помощ, независимо от космическата инсталация, поставена на входа. Репортер на "Метрополис" стана свидетел преди време как охраната на общината пренебрегва сложната и тромава рампа за повдигане на инвалидни колички и пренася на ръце гражданин заедно с количката му. Като чувал с картофи.
Миналата година Анелия Чобанова, член на Комисията за защита от дискриминация, направи остра забележка на столичния кмет Бойко Борисов, че няма платформи за инвалиди в метрото. На 13 февруари т.г. кметът откри четири асансьора в осемте метростанции - по един на всеки две. Загадка си остава как общината е преценила на кои станции да постави асансьори и какво ще правят хората с увреждания, на които им се налага да използват останалите станции. Например, качва се човекът на станция с платформа, но слиза на станция без платформа...
Още при откриването на четирите асансьора в метрото се оказа, че нуждаещите се от тях ще имат и друг проблем. Вратите на тези приспособления не се затварят автоматично. Кметът Борисов още на място се оправда, че това е направено с цел "да не затиснат някой човек". Други източници пък твърдят, че автоматиката е пропусната в името на икономията. Така ако вратата остане отворена платформата се блокира. При това положение обаче хората с увреждания и майките с детски колички трябва да помолят някой да затвори плътно вратата на асансьора или да влизат в него заднишком.
"Метрополис" е готов да разкаже още истории за недостъпната достъпна градска среда - обадете ни се на горещия ни телефон 8110040 или ни пишете на [email protected]
Наредба 6 за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, приета от Столичния общински съвет на 26.11.2003 г. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. По смисъла на наредбата: 1. "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, която позволява на всеки човек със или без увреждания да я ползва възможно най-свободно и самостоятелно. 2. "Достъпен маршрут" е пътят на придвижване, който човек с увреждания по § 1 може да ползва възможно най-свободно и самостоятелно. 3. "Достъпен вход" е вход, който се ползва безпрепятствено от цялото население, включително от хората с увреждания. 4. "Достъпен маршрут до сграда или съоръжение" е достъпен маршрут от улици и пешеходни зони, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, зони за качване и достъпни паркинги до достъпни входове на сгради или съоръжения. 5. "Достъпен маршрут в сграда или съоръжение" е достъпен маршрут от достъпни входове до всички достъпни елементи на сградата или съоръжението. |