"20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!" Казват, че лозунг с такова весело и двусмислено съдържание е висял навремето на изгорелия цирк на Солни пазар. Пет години по-късно се появил друг надпис – "25 години народна власт – 25 години цирк". Дирите на това рекламно изречение и на автора му се губят.

Следите на соцрекламата и агитпропа още личат по някои софийски улици. Мърлявият демодиран надпис "Детмаг", който и до днес седи на запусната сграда на "Съборна", връща доста софиянци носталгично към детството им. Надпис няма, но и до днес мнозина казват "бившия кореком" на магазина на "Калоян", между църквата "Св. Николай" и казиното на хотел "Рила" и си спомнят зелените букви на "забранения" магазин.

Съвсем съвременно би звучал друг рекламен транспарант от 80-те години, за съжаление незапазен до днес – "Граждани, гответе се за отпадъци" (всъщност това е призив за събиране на вторични суровини). Същата съдба е постигнала и много други образци на соц-културата по една проста причина – произвеждали са се във вид на ламаринени табелки, които съвестните представители на народа заковавали по стени и врати. Една такава табелка "Образцово работно място" е съхранена и грижливо окачена в тоалетната на кокетно ресторантче на "Оборище". По-едра бяла табела с надпис "Да се трудим за родината – пет за четири" и с дупчици за пирончета в читирите й краища, стои на видно място върху стар бюфет в един софийски дом. (Смисълът на тази табела е призив за изпълнение на петилетния план за четири години).

Ако се разходим из центъра на София, ще видим доста останки от рекламни надписи и табели от епохата на соц-а с по-безобидно съдържание. Изглеждат масивно - някои са направени от дебела ламарина и матирано стъкло с отдавна угаснал неон, други представляват конструкции от желязо – мечта на всеки клошар. Повечето от тези оцелели мълчаливи свидетели на прехода са окачени високо по сградите, което обяснява защо са останали толкова дълго.

Кино "Москва" на "Алабин" отдавна го няма, но надписът му стои - поредица от кубове от желязо и стъкло, в които някога са светели мощни крушки. "Мавзолея не можаха да го гръмнат от сефтето, а тия работи са направени масивно, не е пестено от тях", казва Станко Масларски, 62-годишен кореняк-софиянец, чийто живот е минал на "Узунджовска" до бул. "Витоша".

"Москва" оцеля, но "Димитър Благоев" (надписът на киното, което някога се намираше на отсрещния тротоар) си отиде. Масивните букви отдавна са откъртени.

Близо до "Солунска" е запазена друга рекламна реликва от времето на Тодор Живков. Това е надпис на Държавната лотария с масивни метални букви и плексиглас: "Големи печалби". Има и голяма детелина. През 70-те и 80-те и те са светели. Горе-долу по същото време е поставено и таралежчето на кукления театър на "Гурко", както и табелата "Колетна служба" на централната поща, изписана с характерен за 70-те години шрифт върху жълт фон, под който някога е имало светещи крушки. Истинската находка обаче е над туристическото бюро "Рила" на "Гурко" - надписът, изпълнен по изискванията на соцестетиката, си стои и даже още свети!

Наблизо са две култови за соцрекламата в по-широк смисъл сгради – бившата сладкарница "Прага" и бившият ресторант "Будапеща". Днес "Будапеща" е част от веригата "Хепи". "Прага" е закована в талашитени плоскости заради безкрайни реституционни спорове за собствеността й. А някога другарките и другарите чакали на опашка за хубави маси до големите панорамни прозорци.