Времето е супер, събота късен следобед. Пред читалище "Христо Ботев" на тихата улица "Цар Симеон" обаче е пълна лудница. Бабите от квартала се стряскат от двайсетина метъли обградени с двулитрови бири, които търпеливо чакат да започне United Underground фестивалът. Той се случва за втори път от началото на годината (поклон пред организаторите). Както и да е - бабите предвидливо преминават от другата страна на улицата, а метълите невъзмутимо поркат студените си бири за радост на продавачката от близкото магазинче. Въпреки че фестът е обявен за 17 часа, към 17:30 седемте банди-участници все още загряват вътре и изпробват техниката. Това кара стъклата на старото читалище да се тресат със страшна сила. Дали няма да се счупят? Едва ли. След като заличката издържа гърците от Rotting Christ ("Гниещият Христос") миналата година...  А те забиват СИЛНО.

На края на втората бира симпатичните охранители в червени жилетки вече пускат в залата. Десетте лева вход май са уплашили повечето представители на софийската метълска агитка - в залата е рехаво. По-голямата част от феновете решават да се попекат на слънчице отвън. А и бирата е магазинчето е студена и евтина, за разлика от спарените "Болярки" по лев и петдесет вътре.

Вътре обаче има метъл, така че нахлуваме. Полупразното салонче кънти зверски от първата група - Shambless. Те имат цели трима китаристи и започват сета си с умопомрачителен doom с ревящи вокали, но - о! изненада - няма певец на сцената! След кратък разпит най-близкият метъл ме осветлява, че барабанистът всъщност пее. Надникване зад стената от китаристи, басисти и клавиристи - да, така е. Пее, даже реве, и се справя доста добре. Има и готини кожени гривни с шипове.

Втори са Komma. И те са яки, но нещо озвучителят не е на кеф и басът не им се чува. Преживяваме го някак си, но тогава влиза в действие неадекватната за светлия час машина за пушек, която издушава 20-те метъли, които тресат гриви пред сцената. Гадно е, и се кашля. Много. Затова се налага на всеки три парчета да се излиза отвън за глътка въздух. И бира - от евтината.

Да, с бира нещата се приемат по-добре. Малко преди седем вокалът на яките death метали Eufobia зарибява мързеливците да влязат, защото почват да свирят. Е, те си струват, а и винаги парчетата от албума им Сup of Mud звучат здраво на живо. Името на бандата идва от латинската дума за "страх от доброто" и те катерят сцената с мрачни физиономии. Френетичните ревове на Ники и Стеф карат всяка една от изглнилите дъски на читалището да потрепери. Седемструнният Ibanez на Ники бълва звуци като от реактивен двигател - лудница!  Половинчасовият им сет е поднесен със смразяващ финес, въпреки апокалиптичните послания на песните. Една след друга се изреждат Rain of Snails, Frost Bitten Death, Scum of Christ… Но пак се налага да се излезе за въздух. Пушекът е отврат, но метълите са ентусиасти и го вдишват с пълни гърди. После го връщат обратно с дрезгави викове.

Полагат ни се две минути чист столичен въздух и се вмъкваме обратно за Cupola. Тази банда изгрява все повече в последната година и това си личи. Тяхното сценично присъствие, яки коси и техничен дет метъл са на път да им станат запазена марка. И те са с двама вокали, което води до плътен и тежък трясък, независимо от кофти акустиката в читалището. Най-накрая ентусиазираните почитатели (и почитателки, и почитателки!) дочакват Fools Sentenced to Ruined Existence. След тази резачка никой няма дъх. Айде обратно навънка!

С ръка на сърцето признавам, че ле-еко пропуснах другата банда - блек метълите Grond, но и отвън се чуваше, че си струват.

Натежали с още няколко бири се вливаме в тълпата за гвоздея на програмата от българска страна - Agonic Faint. Повече от стилен death с клокочещи вокали. Те не свирят от вчера и са супер технични - радост за ухото на всеки екстремен фен. Тук някъде озвучителят се освества, защото звукът изненадващо "става" по-добър и всичко се чува.

След Agonic излизат сръбски гости от Sacramental Blood. Тук думите свършват и соцзаличката се превръща в море от коси, черни тениски, вериги и тела. Оцелелите след това шоу някой ден могат спокойно да дундуркат внучетата си и да има разказват "едно време в едно читалище, ехе-е..."

Аз не мога. Оглушах!