Ще те чакам на нашето място
Преди няколко дни си направих среща с мой приятел от Плевен, Митко. Той живее почти половин година в София, но все още трудно се ориентира дори по централните улици. Въпреки това знае две от емблематичните за града места за среща – "Попа" и "Телефоните". Това значително улеснява срещите с него, въпреки че никога няма гаранция дали не се е загубил по пътя.
Местата за срещи в София събират хора, които иначе сигурно никога не биха се видели. И това е хубавото, защото ги прави интересни и шарени. Сигурно няма студент, който още първата седмица, в която е пристигнал в София, не е научил "Попа". Паметникът на патриарх Евтимий е място за срещи вече близо половин век. През последнине две десетилетия това място и особено пейките отстрани на нотариата бяха любимо място на яките метъли, пънкари и хипари. Събираха се стотици хора, най-вече след 19:00.
Дори най-култовите места омръзват. Същото се случи и с "Попа". Той продължава да е място за срещи, но ъндърграунд атмосферата, която притежаваше, вече я няма, а хората пооредяха. Вероятно и полицаите допринесоха, като станаха по-бдителни. Но мястото за срещи в района се разраства. Все повече хора се виждат пред "Одеон" или в подножието на сградата на "Булгартабак", известно като "на БТ". Двете места се появиха като отрицание на твърде комерсиализирания Патриарх.
"Аптеката" е друго ключово място за срещи. Всъщност на кръстовището между булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий" от години я няма социалистическата аптека. По едно време беше видеотека, а сега е център за услуги на Мтел. Името обаче си остана и повечето софиянци знаят за какво иде реч. Това е удобно място за срещи, на което почти винаги има хора, но ако се уговаряте с човек от друг град, по-добре му обяснете "кръстовището на Витошка и Патриарха, до будките за вестници". Така със сигурност ще ви разбере.
Когато се каже "Телефоните", то несъмнено става дума за тези на ъгъла на Ректората откъм бул. "Васил Левски". Известно е и като "Коневръза", вероятно заради закъсненията на чаканите хора. Висенето с часове по срещи беше често явление преди появата не мобилните телефони.
"Царевец", за разлика от "Аптеката", няма как да бъде сбъркан. Въпреки че сладкарницата, заради която мястото за срещи може би е станало популярно преди 30-ина години, отдавна не съществува, огромният тъмночервен надпис на сградата до подлеза на Орлов мост си е на местото и се вижда отдалеч. Въпреки че е далеч от мащабите на "Попа", "Царевец" определено има потенциал да пребъде, понеже е близо до Паметника на съветската армия и Борисовата градина - класически дестинации за летни бири.
"Мостът на влюбените" се намира точно зад НДК и въпреки сладникавото си име е приятно място за срещи. Независимо от сезона, по парапетите му редовно дежурят двойки, който гледат отвисоко или просто се целуват.
"На пилоните" до НДК рядко висят знамена, но редовно висят чакащи за срещи хора. Мястото е централно, а високите прътове приковават погледа. В подножието им има циментено заграждение, на което често чакащите посядат. Вероятно едни пейки биха били чудесно допълнение на мястото.
Масовите места за срещи се забелязват на картата на града, но всяка група приятели си има и лични кътчета. Моето е на ул. "Алабин", пред Стопанска камара. Там се срещах всяка сутрин с моята приятелка, за да ходим заедно на училище по "Солунска". И в момента, когато се разбираме за среща, си казваме "ще те чакам на нашето място".