От Женския пазар можеш да си купиш не само зарзават в събота сутрин. Там има нещо повече. Още на входа в лицето те блъскат смрад и какофония от звуци. Някой се шмугва пред краката ти. Дете. Едно от многото, които прекарват деня си около сергиите, играещи по тротоара или ровещи в боклуците.

Тук всичко е измамно изгодно. Можеш да си купиш евтино ябълки, но като отвориш торбата вкъщи се оказва, че всичките са изгнили. Не можеш сам да си избираш от стоката. Не е хубаво и да поставяш под въпрос точността на кантара. Докато ти мерят плодовете, не спират да си подвикват със съседните продавачи. Рядко ти говорят. Ако го направят, обикновено се оплакват как точно днес хич не им върви. Най-често изглеждат недоволни. И уморени.

Срещу легалните сергии са се разположили бабите с кашоните. Те продават собствена стока, която е в малки количества, често и по-скъпа. Но пък можеш сам да си избереш краставиците, връзката магданоз или ябълките. Изглеждат настръхнали, готови всеки момент да избягат, събрали около себе си торбите и продуктите си. Свити като врабчета, притиснали се една до друга.

Из въздуха се носи Азис, а Преслава пее "Секси мъж на хоризонта". Мирише на бира, наливно вино и евтина сливова. От две места можеш да си купиш кебапче с хлебче. Месото е с неясен произход, но пък ухае страхотно.

Не пазарувайте вечер на Женския пазар, дори не ходете там. Тук София излага своите боклуци, старите си дрешки, ботушите от зимата на '92. Можеш да откриеш и обувките, които вчера баба ти е изхвърлила в контейнер, в "Люлин"- 2. Има всичко. Дървена настолна лампа с отрязан шнур, използвани червила - с изтекъл срок на годност, вълнени потници, видео карти или някоя от обичаните руска електронни игри - "Ловец на патици". 5,25" дискети, цяла колекция от филми за Виетнамската война, както и най-доброто от "Манастира Шао Лин". И всичко това на VHS. Притеснявате се, че няма къде да ги гледате? Веднага ви предлагат Goldstar, Funai, JVC - каквото ви душа поиска.

До локвите, в калта, можеш да намериш голяма част от изданията на Партиздат - "817 съвета за младия овощар", сборник с най-добрите речи от всички пленуми на ЦК на БКП на Тодор Живков... Дори така популярните някога черно-бели картички на артисти и певци – Данчето Христова, Лилито Иванова, Тошко Колев... Или пък наръчник как да поправим сами своя москвич. И всичко това на парче найлон, чаршаф или кашон, които в края на деня продавачите бързо събират и отнасят със себе си в тъмнината.

Можеш да си кушиш и GSM на "промоционална цена от 7 лв". Продавачите на последните идват всеки ден, винаги по едно и също време, около 19,30. За произхода на техниката не се пита. Могат да ти кажат само, че е "добро, много добро".

Ако довечера имаш среща и искаш да впечатлиш девойката, като извадиш кутия Кent, можеш да се сдобиеш и с нея. С надпис "Duty free only". Кутия "Marlboro" е 2 лв., 'Karelia" - 2 и 50 (те вървят най-много). Предлагат ги мургави продавачки в кутии за обувки, под грижливите и зорки погледи на своите мъже. Можеш да си ги купиш и от някое момиче на 8-9 години, проблеми няма. Ако пък вземеш цял стек, ти правят отстъпка: "Бате, ако земеш повече, че ти ги дадем ефтино". И понеже все пак си е рисковано, продавачите нервно пристъпват от крак на крак и се оглеждат подозрително. И те са готови да хукнат в неизвестна посока при най-малкия признак на опасност.

Женският пазар е цял интернационал. Срещаш турци, цигани, араби. Последните предлагат наргилета, тарамбуки, пропити със сироп десерти или ливански питки. Имаш избор от стотици видове чай, различни сортове ароматно кафе или тютюн.

До следващата сутрин, когато Женският пазар отново започва да ухае на топъл хляб, глъчка и сънени хора. И където, ако си по-млад, обикновено не ходиш. Особено с новите си дрехи.