Философията в чая
Пиенето на следобеден чай доскоро беше толкова непривично за българите, колкото и точността. Но това е на път да се промени, поне що се отнася до чая. Ароматната напитка е далеч от това да измести кафето, но все повече хора престават да я свързват само с лек за настинка.
Още преди няколко години по-добрите заведения в София престанаха да поднасят чаят в чаша за кафе. След това започнаха да предлагат и различни видове чай. Следващата стъпка бяха чайните. В тези заведения не просто се сервира чай. Там всичко е организирано около напитката. "За града" провери кои са тези места и каква е тяхната философия.
"Чай във фабриката". Собственикът Огнян Димитров смята, че повечето хора предпочитат едното пред другото – тези, които пият чай не пият кафе и обратно. "Не бих казал, че чаят става по-популярен, въпреки че има почитатели", твърди Огнян и изглежда това му харесва. Той свързва напитката с един по-спокоен и задълбочен, по-здравословен начин на живот. "Чаят е в Европа много преди кафето. Дори съм чел, че и в България преди 100 години се е пиело много чай", казва Огнян. Културата на пиене на чай е като препратка към Азия, към усета към детайла, ако се направи асоциация с чаените церемонии.
Първоначалната идея на чайната била да не бъде просто заведение за чай. В него трябвало да има обучения, културни събития, много музика. "Чаят щеше да бъде просто част от тези неща, метафора на това отношение към нещата – по-детайлно, спокойно", припомня си собственикът. Засега обаче, предимно по финансови причини, всичко това не се случва толкова бързо и в този мащаб, в който той си е представял. Но в чайната постоянно има изложби на картини, често гостуват и музиканти с жива музика. "Всичко е въпрос на време, ще стане в един момент", заключва Огнян спокойно.
"Магазин за чай и време". Янина Станева изглежда като човек, който се занимава със сто неща, жонглира умело със задълженията си и се забавлява от това. В магазина се продават различни видове чай, а клиентите веднага стават приятели, защото могат да изпият чаша чай. В края на септември "Магазин за чай и време" също ще отвори своя чайна. Идеята на мястото е да се срещат хора, да губят време и да намерят приятели, казва Яна.
"Чаят е носител на различен лайфстайл, насочен към вътрешния живот, за разлика от кафето, което се свързва само със стрес". Според Яна хората, които предпочитат чай, мислят за своето здраве и са близки до "зеления" начин на живот. Това означава да си социално отговорен, да си купуваш продукти, произведени с екологично чисти технологии, и да си сигурен, че хората, които са ги произвели, не са били тормозени и експлоатирани. Чаят означава да обръщаш внимание на малките неща, а кафето е мода, която ще отмине, твърди Яна.
Докато говори за философията на чая, тя разказва две легенди, които се опитват да обяснят произхода му. Според едната версия будистки монах, който е дал обет за гладуване, намерил едно малко зелено листенце. Той 10 години не бил хапвал, но му било разрешено да пие вода. Затова пуснал листото във вода и така се появил чаят. Според другата легенда чаят представлява мигла, паднала от окото на будистки монах.
От магазина дават две рецепти, които всеки може да си забърка и сам. Първата за класически билков чай и се казва "Чаят на Шекспир". Втората е от списъка собствени рецепти на магазинчето.Те се забъркват и именуват често с помощта на вдъхновени клиенти. Казва се "Полет над кукувиче гнездо".
Чаят на Шекспир
1л вода
50 г мента
10 г риган
10 г чубрица
10 г цветове от току-що набрани цветя
Водата се оставя да ври 6-7 минути. Добавят се съставките и се оставя да се запари за около три минути. Прецежда се и се сервира в затоплени чаши и чайник.
Полет над кукувиче гнездо
10 г бял чай (листа от бял божур)
5 г каркаде
10 г мента
карамфил и индийско орехче на вкус