БСП се обяви за първа политическа сила в страната с най-много съветници (21% от гласовете в национален мащаб) и с прилично голям брой кметове. Как обаче се сравнява кой колко кметове и съветници е спечелил, след като

в различните общини? И колко от кметовете като варненския Кирил Йорданов по-скоро са "издърпали" БСП благодарение на собствения си потенциал. В същото време БСП не само остана трета в София за разлика от изборите през 2003-а и 2005-а, но и постигна рядко срещаното явление гласовете за кандидат-кмета Бриго Аспарухов да са по-малко от гласовете за общинската листа на партията.

ГЕРБ също се обяви за първа политическа сила - с 80 000 гласа над БСП. Независимо чия класация е вярна, ГЕРБ затвърди позициите си след евровота на основен политически фактор в страната. Обратно на БСП обаче, която на полето на политическата символика изглежда повече губеща, отколкото е в действителност, ГЕРБ изглежда повече печелеща, отколкото реално е спечелила. Включително и защото партията няма база за сравнение поради кратката й биография. ГЕРБ спечели в Пловдив, Бургас и Добрич, но загуби в Русе, Велико Търново и Благоевград. В много от областните градове пък ГЕРБ ще се яви на балотаж, както и в почти всички районни кметства в София. Бойко Борисов успя в София още на първия тур и спечели повече гласове от първия тур на частичните местни избори преди две години. Със своите 200-210 хиляди гласа обаче (малко по-малко от втория тур през 2005-а) той пак ще е кмет на едва 1/5 от софиянци с право на глас, както и досега. Най-голямата победа на Борисов е, че печели мнозинство в Столичния общински съвет с 33 съветници. Това обаче ще е и голямото предизвикателство за него в новия мандат, тъй като вече няма да може да се оправдава, че постоянно е блокиран от общинарите. Вече за всичко в София той сам ще носи пълната политическа отговорност.

След два поредни бронзови медала с Надежда Михайлова и Светослав Гаврийски десните най-сетне се добраха до второто място с Мартин Заимов. Безспорният успех обаче се омаловажава от факта, че резултатът е три пъти по-малък от този на водача и че няма балотаж. Спрямо собствения десен електорат също няма никакъв напредък - при около 18% спечелени гласове и близо 36 на сто избирателна активност в София Заимов е завоювал около 70 000 гласа - по-малко от съвкупния брой гласове за Светослав Гаврийски и Минко Герджиков преди 2 години (78 000). Сините напълно се провалиха в Пловдив, където кандидатите на ДСБ и СДС Спас Гърневски и Николай Караиванов имат по около 3%, във Варна, където Димо Гяуров остана трети с едва 10 на сто, и в Русе, където общият кандидат Момчил Кастерлиев остана пети с малко над 4%. Частичен е успехът в Благоевград, където Радослав Тасков (зад когото стоят и редица други - от "Гергьовден" до "Атака") ще отиде на балотаж с Костадин Паскалев и дори в Плевен, където по подобие на Кирил Йорданов във Варна Найден Зеленогорски тегли огромна кошница от партии зад гърба си. За пробив може да се брои и спечелилият Златко Живков в Монтана, издигнат от инициативен комитет.

"Атака" като цяло запазва позициите си в страната, но доколкото една млада партия вече и на тези избори не демонстрира растеж, символното й представяне я нарежда по-скоро на страната на губещите. Със Слави Бинев в София "Атака" се представи под потенциала си. Дори в града на собствената си телевизия - Бургас, макар да праща на балотаж Валери Симеонов, водачът Димитър Николов от ГЕРБ има двойно повече гласове и почти сигурна победа.

Единственият тотално губещ по резултати в тези избори е НДСВ, която остава без кметове в значими градове и с под 3 на сто съветници, а единственият тотално печеливш - ДПС, запазващо "турските бастиони" с около 30 общински кметове и наредило се на трето място в страната по брой на съветници. Тук трябва да се отчете и съвкупното политическо присъствие на многото регионални бизнес партии, които по сметките на някои социолози имат 1/5 дял от местния вот в страната.

Въпреки че изборите в неделя бяха местни, те са част от общия политически процес в страната и политическото осчетоводяване на резултатите от тях отчетливо щрихира

След спечелените от ГЕРБ резултати и заетите от останалите партии позиции партията на Бойко Борисов е конституирана отново като антисистемен, външен за партийната сцена играч. ГЕРБ се оказа основният враг и на традиционните леви, и на традиционните десни. Обречена на изолационизъм, ГЕРБ ще бъде принудена да заложи здраво на партийното строителство, за да се самодоказва като единствената алтернатива на статуквото, която освен това не може да разчита на коалиционни партньори, за да дойде на власт. В този смисъл изборите за ГЕРБ изобщо не са приключили и вече и от плацдарма на местната власт тя ще проявява хиперактивност, за да се опита да спечели сама мнозинство на парламентарен вот.

в който има само сини и червени. За да се докажат в конкуренцията си с ГЕРБ коя е легитимната опозиция обаче, десните имат твърде малко време дори до редовните, а какво остава за теоретично възможни предсрочни парламентарни избори. В този смисъл играта за тях е също чисто изолационистка като на ГЕРБ - ако не успеят да го изместят като "истинската опозиция" на тройната коалиция, едва ли ще имат друг изход освен и при следващата власт пак да са в опозиция.

ДПС е твърдо на анти-гербови позиции, невъзможно изглежда и сближение с десните, което обрича Доган на "доживотна" коалиция с БСП. НДСВ няма гаранции, че ще влезе в следващия парламент и е най-заинтересувана от пребъдването на тройната коалиция. "Атака" пък е нежелана от всички освен за сътрудничества на местно ниво.

Така картината след местния вот очертава едно отслабено, но още по-втвърдено парламентарно статукво и едно все по-втвърдено, но още не достатъчно силно и лишено от потенциални съюзници контрастатукво. Никакъв друг катализатор не може да промени тази ситуация до редовни избори 2009 освен остра, трайна и задълбочаваща се социална криза. Единствено в този смисъл управляващата коалиция може да се счита победител на местните избори.