Безсмисленият избор на районни кметове
Най-легитимният районен кмет на София е кметът на иначе не многолюдния район "Искър" – Йордан Томов от ГЕРБ. Със своите 10 282 гласа той изпреварва с 1300 – 1900 поддържници кметовете на най-населените "Люлин" и "Младост".
Томов бе единствен, избран на първи тур, заслугата за което далеч не е само негова. Както и на никой от избраните на балотаж районни кметове. Защото до голяма степен те са просто производни на мажоритарния кандидат за София или на политическите сили зад него.
При двукратно стопения среден брой софиянци, отишли до урните на 4 ноември, е нормално за всеки от 23-те районни кмета да има чувствителен отлив на гласове. Той обаче е много по-отчетлив при ГЕРБ, отколкото при "Алианс за София" (СДС и ДСБ) и БСП. И въпреки това ГЕРБ успя да бие дори и с точно два пъти по-малко гласове. В "Овча купел" например Пламен Йорданов, въпреки че загуби 3000 от гласовете си от първия тур, победи синия Николай Манов, нищо че той мобилизира нови 500 гласа. Същият е случаят с Ева Сеизова, победила с два пъти по-малко от своите си гласове във "Възраждане" синия Николай Спасов, загубил едва 70 гласа от първия тур.
На други места обаче двойното стопяване на вота за ГЕРБ се оказа фатално и партията падна от СДС/ДСБ. В "Оборище" Любомир Йорданов "олекна" с около 1800 гласа, а Пенка Арменкова – само с 800, и победи. В "Средец" Георги Стефанов загуби 800, а Маргарита Ангелова – само 700, и стана кмет. Най-болезнена обаче за ГЕРБ е загубата от БСП в "Изгрев" – въпреки че и двамата съперника загубиха по около 400 гласа спрямо първия тур, червеният претендент Панайот Бончев, който бе втори на първия тур, би с 46 гласа кандидата на ГЕРБ Кръстьо Кривов. ГЕРБ увеличи вота си спрямо първия тур в районите "Студентски", "Панчарево" и "Банкя", но там на първия тур бюлетините за този вид кметове бяха смешно малко.
Най-голяма мобилизация в столичен район на втория тур постигна БСП в "Нови Искър". Валентин Котов успя да утрои резултатата си и да победи само с около 120 гласа Зорница Тодорова от ГЕРБ, която бе водач на първия тур и също добави гласове – около 1500. Подобен успех срещу ГЕРБ имат и СДС/ДСБ в "Кремиковци", където Ивайло Панев удвои резултата си с около 2000 гласа над тези от първия тур и би с чувствителна разлика Томи Николов от ГЕРБ, който също качи 1200 гласа.
Изводите от тези числа са два - че хората не се интересуват от избора на районни кметове, а тези, които отиват да гласуват, избират не мажоритарно, а партийно.
Вотът за ГЕРБ на балотажа в значителна степен е бил функция на подкрепата за неформалния лидер на партията Бойко Борисов. И след като Борисов спечели кметското място още на първия тур, преливането на авторитет за неговите хора на втория секна – избирателите не намериха достатъчна мотивация да отидат отново да гласуват, след като техният фаворит вече е станал кмет на града. При избирателите на БСП и СДС/ДСБ има аналогична мажоритарна обвързаност с Мартин Заимов и Бриго Аспарухов, които вече не участва на изборите и редица сини избиратели не виждат мотив да гласуват. Отливът на сини и червени на втория тур обаче е чувствително по-малък от този на избирателите на ГЕРБ, което свидетелства и за все още силно чувство за партийна принадлежност, способна да мобилизира редиците за всеки вот. Всичко това обаче касае само твърдите ядра на трите партии – избирателната активност бе около 18%, два пъти по-ниска от тази на първия тур. Което не означава нищо друго, освен че гражданите не виждат никакъв залог за политическо състезание.
Първо, голямата политическа битка с големите имена вече е отминала и няма качествена "стръв" за гласоподаватели. Второ, почти липсваше кампания за районни кметове и те до голяма степен си останаха непознати – за тях се гласуваше както за "анонимна" партийна листа, а това може да доведе до урните само твърите партийни ядра или яростен контравот. Такъв контравот обаче, трето, като цяло липсваше, защото гражданите на София (впрочем и в Пловдив и Варна, където има по 5 районни кметове) не виждат голям смисъл от този – за пръв път тази година изборен – пост. Така средностатистическият столичен районен кмет, при гласували по-малко от 1/5 граждани с право на глас, е избран от едва 1/10 от тях. Което е една напълно адекватна на мижавите правомощия на районния кмет изборна легитимност.
Оказа се, че районните кметове не са нужни не само на гражданите, но и на политическите сили: Бойко Борисов щеше да е по-добре и без тях; БСП нямаше да се срами само с 2 кмета и щеше да си отане с престижното "втора политическа сила в СОС"; сините също щяха да се утешават с втория Мартин Заимов, а не с едва 5 от 24 кметове в някогашна синя София.
Затова управляващото мнозинство най-вероятно няма да промени функциите на районните кметове, както се канеше да стори след изборите. Според това как се е представило разбира се. Единствена БСП от партиите в тройната коалиция има районни кметове, но с твърде срамен за претендираща за първа политическа сила в страната резултат - освен двамата в София, още двама (от 5) във Варна и 0 (от 5) в Пловдив. Съвсем очевидно е, че при този резултат БСП няма никакъв интерес нито да увеличава, нито да намалява правомощията на районните кметове.
Защо изобщо трошимхе грешни пари и време за избора им?