Икономическият министър предупреждава за заплаха над София: Ако "Кремиковци" спре за минута, ще има взривове
Водещ Георги Коритаров, "Здравей България, "Нова телевизия": Да започнем с най-чувствителната за работещите в "Кремиковци" тема - осигурени ли са средства за техните заплати?
Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката: С удивление чух и преди малко съобщението, че едва ли не комбинатът днес ще бъде обявен в несъстоятелност. Това просто е несериозно. В момента върви конкуренция кой да вземе комбината, тъй като хапката е безкрайно апетитна. В радиус от 600 километра няма друг завод. Всички знаят за строителния бум, който върви на Балканите. Търсенето на продукцията е огромна. Само за януари цената на продуктите на "Кремиковци" средно са се увеличили между 15 и 17% за един месец. Представете си, ако тази тенденция се запази, какво ще се случи. Ето ви и писмото от г-н Митал с документите, че е превел 18.75 милиона евро.
- За какво са тези пари?
- За оборотни средства, за заплати, за заплащане на "Булгаргаз". Така че Митал прави всичко възможно, за да остане в комбината и да запази собствеността си. Не съм сигурен доколко това вече е възможно и зависи от него, но той се бори.
- Ако той е собственик и се бори да запази собствеността си, какво означава, че не сте сигурен дали е в състояние да я запази?
- Г-н Митал се появи в завода чрез емисия на облигационен заем от 325 милиона евро. Облигационерите на практика държат собствеността върху "Кремиковци" чрез "Финметълс", която е собственост на г-н Митал. Затова казвам, че не съм сигурен, че решението е главно в него и единствено в него, а не е в собствениците на тези облигации.
- Държавата може ли да се намеси? Имате ли някаква възможност да оказвате пряко въздействие?
- Пряко въздействие не можем да оказваме по простата причина, че не се продава "Кремиковци". Продава се "Финметълс", който пък е собственик на 71% от акциите на "Кремиковци". Държавата е собственик в "Кремиковци". Тя няма нищо във "Финметълс". А "Финметълс" е собственост на Митал. И през тази продажба се продават и 71% от акциите на "Кремиковци", които пък са запорирани от държавата заради искове за неосъществени инвестиции в "Кремиковци". Около 505 милиона лева е претенцията на Агенцията за следприватизационен контрол и само неустойките по тези неосъществени инвестиции са 362 милиона лева.
- Всеки се стреми да източва "Кремиковци".
- Думата източване не е вярна. Всеки се опитва да печели и схемата за печелене не е незаконна, тя не е изгодна за България - продаваш На "Кремиковци" суровина на високи цени и изкупуваш готовата продукция на евтини цени. Така че печалбата се утаява в джобовете на посредниците, вместо да влиза в България. В юридическия смисъл на думата източване няма. Но в нормалния, човешкия смисъл на думата източване има. То е като хората с млякото, на които им се изкупува млякото по нищожни цени, а виждате по какви цени се появяват в магазините. Така че "Кремиковци" представлява огромен икономически интерес и за съжаление върху него се наслага и спекулативният имотен интерес, тъй като там става въпрос за около 17 милиона кв. метра земя. Да я сметнем по 10 евро, става въпрос за 170 милиона. Ако я сметнем по 100 евро, разбирате, че става въпрос за милиард и 700 милиона. Ясно е, че тези, които се занимават с архитектура, със строителство, са безкрайно заинтересовани това да се случи и там да се завъртят огромни пари. Но аз задавам въпроса, значи, ако махнем комините на "Кремиковци" и там направим един град за милион или милион и половина българи и тези милион-милион и половина българи тръгнат с милион и половина коли, дали коминът на Кремиковци" няма да ни изглежда като екологична мечта, отколкото това, което ще имаме с тези леки коли.
- Има ли вече ориентация към евентуален нов собственик?
- Ориентацията все пак се държи в ръцете на г-н Митал и на бондерите. Държавата не продава. Ако те продадат, намесата на държавата е категоричното искане е бъдещият купувач да поеме ангажимента да изпълни инвестиционната програма и екологичната програма. В тази връзка са двата документа, които се обсъждат от вчера. Единият документ е за 80 милиона евро, които г-н Жеваго гарантира само за оборотни средства. А вторият документ е, че той поема ангажимент да реализира инвестиционната програма, екологичната програма и социалната програма на комбината.
- Защо Жеваго? Защо тогава Сергей Станишев онзи ден заговори за американския интерес?
- Защото самият Митал твърди, че води преговори с американци. Той твърди, че преговаря и с руснаци. Твърди, че преговаря и с големия си брат, който е най-крупният в света - Лакшми Митал.
- Виждам противоречие. От една страна се казва - стреми се да запази собствеността, от друга страна - преговаря за продажба.
- Неговата теза е, че той не иска да продава в момента. Затова превежда тези пари на комбината, за да продължи да функицонира нормално, че той иска да наеме фирма консултант, която да му направи финансов анализ. След това иска да наеме втора фирма консултант, която да му помогне да продаде комбината, и с тези двама консултанти да реализира продажба някъде между 3 и 6 месеца. Освен това господин Митал иска да остане в бизнеса със земята. Той би желал част от земята да остане за него, тъй като за разлика от някои местни политици той разбира, че "Кремиковци" действително може да бъде екологично чисто място.
- Каква е гаранцията, че ако Жеваго вземе комбината, няма да го фалира?
- В един от сериозните разговори, който беше проведен с г-н Жеваго, ние поставихме въпроса, ако той е купувачът, да осигури първостепенни гаранции от престижни банки за около 120 до 140 млн. евро, с които да гарантира изпълнението на инвестиционната програма и екологичната програма. За мен прозвуча убедително това, че г-н Жеваго каза: няма проблеми, аз имам ресурса, но аз за една година не мога да изразходвам 120 до 140 млн. евро. Това може да стане за няколко години. За една година 30 - 40 млн. евро е реалистично да се инвестират, но да се направи инвестиция от 120 млн. евро е, казва, не е реално, а да замразя толкова пари на купчина, просто няма как да стане.
- Имате ли информация какви са нагласите сред държателите на облигации?
- Аз съм подготвил писмо до държателите на бондове. Готвим се за преки контакти с големите от тях, за да можем да имаме една съгласувана позиция. Даваме информация за заявените намерения от купувачите и че държавата би се съгласила да бъде реализирана продажба, но само при гаранции, че комбинатът ще продължи да съществува като промишлена структура, ще продължи да произвежда и ще има реализация на екологичната програма.
- Има ли риск комбинатът да спре?
- При създалата се ситуация няма, осигурен е финансов ресурс. Те дължаха над 11 млн. само на "Булгаргаз". Сега е направен превод от 3 млн. евро или 6 млн. лева, но в общи линии има ресурс, за да може комбинатът да продължи да функционира през близките дни. Нас ни безпокоеше това, че комбинатът не може да бъде спрян и за минута. Това ще е драма, трагедия. Там ще има взривове. Комбинатът ще се самоунищожи и от тази гледна точка искането беше да се осигури финансов ресурс.
- Защо бяхте при главния прокурор?
- Бях при главния прокурор, тъй като това беше едно от исканията на синдикатите да се потърси отговорност за състоянието на комбината.
- От кого?
- Аз мога да ви покажа. Ето ви искане на Агенцията за следприватизационен контрол за запориране на имотите на "Кремиковци", за да не могат да бъдат продавани. От 05.03.2007 г. е искането към районния съд в София. Няма реакция от съдебната система. Ето ви доклада по инвестиционните ангажименти. Всяка година Агенцията за приватизация начислява неустойките и отива в градския съд в София. Десет дела висят, по които искът е за стотици милиони левове.
- По тези поводи ли ходихте при главния прокурор?
- Не само. Ако има схема на източване, която е престъпна, то това е работа на прокуратурата. Главният прокурор пое ангажимента да провери сигналите, които са се появили във връзка с източването на "Кремиковци" и ако има информация или доказателство за престъпление, там ще започнат сериозни действия.