"Имате хубави обувки. Трябва да знаете, че те са много важни, за да оцениш един човек", подмята г-н Манасиев. Пенсионираният преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия е седнал до прозореца и въпреки че лекува контузия от автомобилна катастрофа, стойката му е изправена, а настроението -весело. Той живее в квартал "Дианабад", където е един от блоковете, включени в пилотната програма на ООН за саниране и подновяване на жилищни кооперации, която започна в началото на миналата година. Заедно със своята съседка г-жа Войнова убедили целия блок да участват в програмата. И двамата ентусиасти имали известни резерви в началото. "Чудехме се дали ще тръгне изобщо и каква е тази програма, която поема толкова много от разходите, дали няма нещо гнило", разказва  Манасиев. Сега, когато се вижда края на проекта през април, нито той, нито съкооператорите му съжаляват.

В началото имало няколко "зрънца" - съседи, които не искали да се включат. Но останалите успели да ги убедят. Организирали общо събрание на етажната собственост и на него взели решение, че искат да се включат в програмата. Първото задължително изискване за участие е да се изготви протокол от общото събрание, обяснява Цвета Наньова от ПРООН. С него собствениците вече могат да кандидатстват. Протоколите се събират от районните кметства, откъдето ги  изпращат в ПРООН за разглеждане и класиране на участниците. Останалите документи за техническите характеристики на блоковете-кандидати, са достъпни на интернет-страницата на проекта - "Демонстрационно обновяване на жилищни сгради".

Проектът цели да се ремонтират и санират блокове, като се дава предимство на панелните. Идеята е да се избегне превръщането на неподдържаните квартали с панелни жилища в гета, обяснява Наньова. От програмата на ООН поемат разходите за обновяване на общите части като стълбища и площадките между тях, плочите на покрива, 20% от общите разходи и разходите по енергийното обследване, което е задължително, за да се направи добро саниране на жилището. Живеещите в блока поемат заедно разноските по ремонта. След като той приключи, сградата получава технически паспорт и възможност за енергийно сертифициране. Миналата година са избрани 14 сгради, но обитателите на само 5 от тях успели да се организират. Два от блоковете са в София. Останалите са в Бургас, Благоевград и Габрово.

И докато ремонтите по първия етап на програмата вече приключват, в момента тече срокът за кандидатстване за втория етап. До 18 март съседите, които искат да се включат в програмата, трябва да представят необходимите документи - протоколи от общите събрания на етажната собственост и бланките, които се копират и попълват от интернет страницата на програмата.

Имаме средства за поне 50 блока, казва техническият експерт на програмата - инж. Цветелина Костова. Желаещите обаче са значително по-малко. "Надяваме се да са поне 20-30 блока", казва Костова. Малко са били кандидатите и миналата година. Вероятно на хората не им достигна време за организация, защото имаше много големи блокове, с много собственици, обяснява  Наньова. Те всички трябвало да съберат аванс от по 300 лв., за да започне реално работата по сградата. Това е гаранция, че домакинствата няма да се откажат с лека ръка от проекта. Следващият етап - техническо и енергийно обследване, се плаща изцяло от проекта и изобщо не е евтин. Освен това, от времето, когато били избрани блоковете - през февруари миналата година, до времето, когато поканили собствениците да потвърдят своето съгласие през лятото, изглежда някои са се разколебали.

Едва след като приключи енергийното обследване на блока става ясно каква сума трябва да плати всяко семейство за ремонта. След това се избира фирма-изпълнител. Комисия от представители на ПРООН,  Министерство на регионалното развитие и благоустройството - другата страна в проекта, и представител на собствениците или наето от тях техническо лице оценяват кандидатите. Общините също имат ангажимент към проекта и той не е само да събират документите. Районите трябва да обновят пространствата около санираните блокове. Засега кметовете и на район Изгрев, ж.к. "Дианабад" - където е единия блок, и на район Оборище, ж.к. "Геометрия", където е другият, са готови да сътрудничат.

И двата софийски блока, участници в проекта, са различни, обяснява инж. Костова. Единият - този в кв. "Дианабад" е малък пететажен масивен блок. В него живеят осем домакинства. Вторият е на ул. "Джовани Горини" и е един вход от кооперация, строена през 1942 г. Въпреки че в проекта се дава предимство на цели сгради, в някои случаи санирането на отделни входове също е възможно - когато е от фуга до фуга, обяснява Цветелина Костова.

Всеки път, когато влизах във входа, имах чувството, че съм в Сараево или някъде, където е имало бомбардировки, казва г-н Атанасов - инициативният собственик от блока на ул. "Джовани Горини". Той със задоволство оглежда изцяло подновените стълби и парапети. Избрал е да са в цвят  слонова кост и кремаво. Рамките на вратите са тъмнокафяви с лек червеникав оттенък. Нищо вече не напомня за Сараево.

И в двата блока е имало собственици, които първоначално не са искали да се включат. Различията вече са преодолени, в единия случай - не без помощта на хората от ПРООН.  Едно от основните съмнения било, че програмата на ООН е пирамида, която цели само да им вземе парите.  Когато видели обаче, че се работи, собствениците сами започнали да си поръчват допълнителни неща и да си плащат за тях.

Освен некооперативните съседи, друг проблем за участниците било събирането на парите. Ремонтите излезли средно между 2 хил. и 5 хил. лв. на апартамент. Без помощта на ПРООН тази цифра би била многократно повече, но за някои и това е много. От програмата предложили на собствениците държавно гарантиран банков заем, но само ако всички вземат заеми. Въпреки тази пречка всички собственици сега казват, че са успели да намерят пари на кредит или са взели заем от близки.

След като започнало да се разчува за първите санирани по проекта сгради и за новия етап от него, любопитни съседи тръгнали да оглеждат ремонтираните вече кооперации. "От общината ни предупредиха, че ще има желаещи, с които можем да споделим опит", казва Манасиев. В другия блок вече са минавали съседи от близките кооперации, за да поразпитат Атанасов как е кандидатствал и как протича процедурата. От ПРООН са убедени, че това е най-добрата реклама - ако първите са доволни, няма как да не препоръчат и на следващите да се включат. "Само се притесняваме да не пропуснат крайния срок, който наближава", казва Цветелина Костова. Тя се надява във втория етап да се включат по-големи и повече панелни блокове, които са с предимство в проекта, но се организират по-трудно, защото има повече собственици.