Смятам, че столичани са от най-добре информираните за своите права, проблемът е по-скоро в отстояването на тези права. Много деликатни са отношенията лекар – пациент и често хората премълчават негодуванието си пред лекаря, а след това търсят съдействие от нас. Има и случаи, в които пациент е недоволен от даден лекар, но продължава да го посещава. При наличието на толкова голям избор на лекари в София, за мен това е неразбираемо.

Личното ми мнение е, че това е един нереално висок процент. Това, което прави впечатление от постъпващите при нас жалби е, че единици са хората, недоволни от качеството на медицинските грижи. По-често оплакванията са свързани с изискване за доплащане от страна на пациента, най-вече в болниците. А в доболничната помощ най-честите оплаквания са за отказ от даване на направления. Трудно се убеждават хората, че необходимостта от консултация се определя от избрания от него лекар, а не от пациента. Чести са жалбите от грубо отношение на лекарите, които ние задължително насочваме към Етичната комисия на регионалната колегия на Българския лекарски съюз.

Този въпрос има най-малко три аспекта. Първият касае приходите за лекарите. Вторият, и по-важен, е регулаторният ефект, който се очаква да има потребителската такса, затова считам, че тя трябва да се запази. Най-важният аспект обаче са възможностите на населението да я заплаща и тук трябва да се прецизира, кой трябва да бъде подпомогнат или освободен от таксата - това съществува и сега, просто трябва да се оптимизира.

Условията в болниците са различни, но пациентът има право на избор и той трябва да е основният фактор "да закрива" болници. Това е в правомощията на принципала им. Касата по-скоро трябва да е коректив - чрез едно селективно договаряне, например - по обективни показатели за качеството на дейността на всяка болница. Но в момента това е невъзможно.

Нямаме такива сигнали, пък и не сме институцията, която трябва да се занимава с решаването на този проблем. Но има оплаквания за предоставяне на уж ВИП услуги, които не са искани всъщност от пациентите. Забелязва се и известен отлив на посещения в някои общински болници.

Никоя болница не е застрахована от вътрешноболнична инфекция. От финансовите резултати на болницата през последните години - а те са резултат от предпочитанията на пациентките - не мисля, че организацията на работа не е на ниво, а напротив.

Навлизаме в ресора на съдебната власт, най-напред те трябва да се произнесат за наличието на престъпление или не. Но като лекар ме боли, че напоследък в медиите все по-често могат да се видят задържани лекари. Трябва да се търси първопричината за това явление. За мен основната причина е недооцененият труд на лекарите. Все още няма адекватно заплащане, не само като реално изражение, а най-вече диспропорцията между доболничната и болнична помощ като цяло. Има райони в страната, където лекарите не желаят да работят в болничната помощ, тъй като в доболничната получават в пъти повече, а няма дежурства и тежко болни пациенти...

Не мисля, тъй като това по никакъв начин не се отразява на своевременния им достъп до болнична помощ. В София има достатъчно, а в някои медицински области и предостатъчно лечебни заведения. Не бива да забравяме, че в столичните болници се предоставят медицински услуги, единствени или само още на 2-3 места в страната. При нашите проверки в малко болници има листа на чакащите, така че в това отношение не смятам, че има ощетени.

НЗОК няма договори с хосписи и не финансира тази дейност, така че нямам преки наблюдения за достатъчността им. В действителност те са единици и явно не успяват да поемат всички нуждаещи се. Постоянно се появяват нови болници, центрове – все лечебни заведения, финансирани от касата, но не и хосписи.Това е показателен факт за дейността на касата, независимо от непрекъснатите критики към нас.

Не считам, че са възможни протести, съизмерими с тези на учителите. Още повече, че основните претенции от страна на БЛС касаят бюджета. За да има реални шансове за корекции, най-подходящо е времето при изготвяне на проектобюджета, а то отдавна отмина.

Решението да съществува или не ще вземе Столичният общински съвет. Моето мнение е, че при голямата концентрация в София на лечебни заведения, както в болничната, така и в доболничната помощ, те ще бъдат по-конкурентноспособни, обединени в холдинг, но задължително и преструктурирани, със смяна на дейността на някои от тях.

Не бих желала да коментирам проблема, тъй като един от лекарите има спорове и със Столичната здравно-осигурителна каса по изпълнение на подписания между нас договор.

С въвеждането на клиентската система потокът се регулира и напрежението намаля. Струпването е основно през месеците март-април и септември–октомври и е свързано с промените в лекарствения списък. От друга страна населението не се възползва масово от възможността да заверява рецептурните си книжки в регионалните ни офиси. Дневно 100-120 човека идват за заверка на книжки. По тази причина обмисляме заверките на рецептурни книжки да стават само в офисите.

Предизвикателствата и казусите са много, но в последните година и половина - две това е текучеството на кадри. Независимо от увеличението на заплатите в началото на годината, този проблем остава нерешен. Съотношението натовареност/заплащане ги кара да търсят реализация в доброволните фондове, банки, наши договорни партньори и т.н.

Прекрасното на моята специалност е, че лекарят е част от раждането на един нов живот. Няма с какво да се сравни чувството, което изпитваш, ставайки съпричастен на чуждото щастие. Но освен професионален, човек има и личен живот и нерядко е изправен пред избор.

Не знаят много неща, тъй като винаги съм бягала от излишната публичност. Иска ми се обаче хората, които идват с проблемите си, да си тръгват удовлетворени. Старая се да виждат отсреща не "чиновника", а човека. Мисля, че нерядко успявам.