Лондон, 5 часа следобед, чаша чай. Може би само кралицата с гвардейците, облечени в червени кители и черни кожени калпаци, чиновниците от Сити с чадър и бомбе (каквото вече никой не носи), пазарчето на Портобело или "Бийтълс" са толкова ефикасни стереотипи на британския дух, така както си го представят хората от другата страна на Ламанша. Пожълтели снимки? Носталгии, превъзмогнати още по времето на периода "Маргарет Тачър" и окончателно закопани от Cool Britannia на Тони Блеър? До голяма степен - да. Като се изключат именно култът към чая и незалязващият церемониал, свързан с пиенето му. Достатъчно е да изпиете една чаша в елегантно лондонско заведение и ето, че оживяват една след друга сцени от викториански декор, Алиса в страната на чудесата на една маса с Лудия Шапкар и със Заека, провинциални джентълмени, които отпиват горещата напитка след студения ловен ден, възрастни дами със синкави коси в чист стил "арсеник и стари дантели".

За така наречените жители на континента, които са на посещение за удоволствие или по работа по бреговете на Темза, средното ниво на познания по отношение на най-древната отвара твърде бързо се оказва недостатъчно. Не е достатъчно да се познават основните шест категории на Camelia sinensis, готови за употреба (да, градинските цветя, които харесваха на измислената от Александър Дюма дама, принадлежат към семейство "Чаеви"): черен чай, зелен чай, oolong (по средата между зеления и черния в степента на окисляване), бял чай, ароматичен и пресован. Не е достатъчно и да се знае, че за най-добрите чайове се използват само две листа и една пъпка. Не утешават дори изблиците на ерудиция като споменаването на xia zhou bi feng, скъпоценния чай със сферична форма, която му се придава чрез ръчна манипулация, или yongxihuoqing (малък бял дракон), зелен чай, типичен за пролетната реколта. За да разберете, че има много още да се учи, трябва да прекосите Темза на юг, между Blackfriars и Southwark Bridge, и да посетите Bramah Museum of tea and coffee, в който има и магазин с огромно разнообразие на видове чай. Защото произходът, реномираните производители, допълнителната обработка и преди всичко смеските (ако спазваме терминологията, трябва да ги наречем купаж) надминават фантазиите дори на онзи, който се смята за запален чаеман. Същият световъртеж ви застига в световния храм на Camelia sinensis - магазинът на Twinings на Странд. Тук трите века традиция (основателят Томас Туининг започва да търгува с ароматичните листчета през 1706-а) излъчват почти сакрална аура, леко приземена от хитроумното излагане на чайници, чаши, чинии, канички за мляко, бисквитки, сладкиши, конфитюри, шоколад, включително и - благородството задължава! - биологичните продукти на Duchy Originals, върху които е отпечатано името на Негово кралско височество Чарлз, принц на Уелс. Може би и по тази причина по-младите лондончани предпочитат специализираните магазини на Whittard, пръснати из цял Лондон, като се тръгне от "Ковънт гардън". Там успяват да решат двоуменето при избора в един по-лек стил.

Британските издатели всяка година печатат нови учебници, посветени на етикета на чаените партита, а в уебпространството се увеличават страниците, на които експерти (и най-вече експертки) отговарят на измъчени въпроси как да се държи в ръка чайникът (само с палец, показалец и среден пръст!) или как правилно да се нареже лимонът (само кръгли филийки, никога резенчета).

"Правилата са малко, но фундаментални", съветва специалистката Тамира Бастиаанс. "Никога не сипвайте млякото преди чая. Най-напред е добре да се сложи захарта (за предпочитане на бучки); винаги вдигайте чашката заедно с чинийката; никакви безименни пръсти и кутрета!; никога не дрънкайте с лъжичката по порцелана, докато разбърквате; сложете салфетката на стола, вместо на масата, ако трябва да станете за момент. Това са норми, спазвани с усърдие и от консерватори, и от лейбъристи", добавя тя с хаплива, но благовъзпитана усмивка.