В мебелните магазини на София днес е почти невъзможно да си намерите библиотека. И причината е проста. Хората вече не купуват библиотеки. Това да събираш книги, да ги подреждаш, да ги отваряш понякога, е част от един свят, който си отива.

Мислени като мебел, книгите са проблем. Те заемат място, а вече не носят социален статус. Преди личната библиотеката беше нещо като членска карта за принадлежност към елита. Сега членските карти са други. Преди да се чете беше по-интересно, отколкото да се живее, сега изкуството е да оцеляваш.

Това, че някога в мебелните магазини е имало билиотеки, разбира се, не значи, че хората са четяли повече или са били по-интелигентни. Просто значи, че четенето и книгите са изглеждали важни.

В България хората четат и днес. Четат обяви за работа, четат рекламни брошури, четат жълти вестници, лъскави списания. Четат и книги. Например, "Как да успеем в живота", или книги за отслабване и астрология. Хората четат, защото искат да знаят къде, какво и колко струва, кой колко е откраднал и кой с кого спи.

И въобще не е вярно, че българинът не чете. Той просто не чете литература. Не чете, защото романите са дълги. Не ги чете, защото тези романи са вече филмирани и той е гледал филма. Не чете, защото може да прави много други неща и най-вече да сърфира в интернет. А и когато четем, все по-рядко изпитваме нуждата да говорим за това с другите.

Хората не четат и защото историята ги е научила, че читателят не е непременно по-добър и по-благороден от другите хора. Най-големите зверства на ХХ век са извършени от страстни читатели. Това, че четенето ни прави по-добри, го вярват само пенсионираните учителки по литература (като майка ми).

И въобще трябва ли да се тревожим, че хората вече не четат литература? Трябва ли да се тревожим, че навярно не е далеч времето, когато любителите на литература ще приличат на любителите на опера. Някога операта е била масово изкуство. Днес тя е свят за избрани. Какво сме загубили от това, че операта е изчезнала от нашия живот? Наистина трябва ли да се тревожим, че хората не четат романи?

БНТ се тревожи. Инициативата "Голямото четене", широко рекламирана тези дни, иска да промени всичко това. Тя иска да ни накара отново да четем и не просто да четем книги, но да говорим за книги, да спорим за книги, тя иска да върне преживяването на четенето като страст. Всички подкрепят тази инициатива - тя е благородна, умна, добре измислена.

Но инициативата на БНТ, без да си дава сметка за това, е много опасна. Тя може да взриви нашето общество. Защото, ако за младите голямото четене е запознаване с книги, които не познават, то за нас това ще бъде голямо препрочитане, връщане към книги, които сме обичали и които са ни били важни. Връщане към герои, на които сме искали да приличаме. А когато препрочитаме, ще разберем и колко малко приличаме на тези герои и колко лишен от въображение е светът, в който живеем. Или казано по-просто - Голямото четене ще ни накара да признаем моралния провал на повече от едно поколение.